Дюн (Том трети)

Докато помощният кораб се насочваше към окачването, той погледна през един от илюминаторите и видя гигантска емблема на иксианците, вписана в декоративното пано на Космическото сдружение върху неосветената страна на другия кораб. Явно Сдружението бе предпочело иксиански механизми и машини, заменили традиционния щурман. За оборудването на борда бе предвиден екип от иксиански техници. Но беше осигурен и щурман-сдруженец, за всеки случай. Не се доверяваха докрай на машините, дори когато парадираха с преустроените големи транспортни кораби в качеството им на послание, предназначено едновременно за тлейлаксианците и за Ракис.

„Нали виждате — вашият меланж не ни е безусловно необходим!“

Това беше смисълът на съобщението, носено от гигантската иксианска емблема върху корпуса на космическия кораб.

Тег долови лекия тласък, предизвикан от действието на скачващия механизъм, и пое дълбоко дъх, за да се успокои. Чувстваше се като пред всяка битка — без никакви измамни видения. Те значеха сигурен път към поражението. Преговорите бяха останали без резултат; сега предстоеше кървав сблъсък, освен ако не съумее да вземе връх по някакъв друг начин… Военните действия вече рядко се развихряха в големи мащаби, но смъртта винаги присъстваше.

„Ако не съумеем да изгладим противоречията помежду си по мирен начин, не си струва да се мислим за хора.“

Бе го заявил по време на преговори, положил стиснатите си юмруци върху масата и приведен към три лица със сковано изражение пред себе си — двама мъже и една жена, представящи общите интереси на Говорещите с риби и на иксианците. Тримата се бяха изправили срещу поощряван от Сдружението консорциум — прикритие за ПОСИТ в спора за пет места за пазари от планетарен мащаб. Бене Гесерит също проявяваха интерес, защото поддържаха кийпове и други представителства на всяка от планетите, а насилието като резултат от неразрешения спор щеше да бъде пагубно за тях. Сестринството се включи в ролята на заинтересован арбитър, подчертавайки още в началото, че ще отговори със сурови действия срещу всеки, посегнал към оръжията.

Познавайки модела, по който обикновено се развиваха събитията, Тег изведе на позиции шестнайсет от лично обучените от него легиони в бойни не-кораби, готови да нанесат удар веднага след подаден от башара сигнал.

Страстите се развихриха по време на преговорите, така че той не можа да разбере дали неговото красноречие или ескалацията на насилие от страна на военните му части, което неизбежно щеше да последва, доведоха до компромисно разрешение на спора. Споразумението изпрати по два от легионите на всяка от петте планети като наблюдатели. Двама от лейтенантите станаха жертва на хладно оръжие, което го принуди да екзекутира девет цивилни лица, преди въпросът да бъде разрешен окончателно — незначително количество пролята кръв, имайки предвид опасността от по-голям конфликт.

Сестринството пристъпи към последващ анализ на случая и стигна до заключението, че приносът на Тег с внушената от него възможност за непосредствени военни действия е равнозначен с всички останали елементи при постигането на компромиса. Той прие похвалата като пореден симптом на възможността за деликатно уравновесяване на могъщите сили именно там, където е сблъсъкът на техните интереси. Всичко, сторено от такива сили, се превръщаше в залог при бъдещи преговори. А въпроси от подобно естество биха могли да се тълкуват като сериозни сблъсъци, когато целта на Сестринството беше несъздаването на монополи и дирижирането на цените.

Напускайки помощния кораб, Тег тръсна глава, за да се освободи от старите спомени. Историята се бе случила отдавна — много преди неговото пенсиониране, преди гола̀та.

Прислужник с неповторимия иксиански акцент го поведе към залата, където чакаше Тараза. Докато минаваше по коридорите и пневморъкавите, башарът почти инстинктивно търсеше знаци, които да потвърдят тайното предупреждение в посланието на старшата света майка. Всичко изглеждаше спокойно и делнично. Придружителят му дори се отнесе с особена почтителност към него:

— При Андаюи командвах с чин тирег — каза той, назовавайки една от почти-битките, където Тег бе взел надмощие.

Стигнаха до един от множеството овални люкове — входни отвори в стената на неотличаващ се с нищо специален отвор. Люкът зейна и Тег влезе в стая с бели стени и уютни размери, мебелирана със столове-люлки, ниски масички и светоглобуси в жълто. Капакът на отвора силно хлопна зад него, оставяйки водача му в коридора.

Помощничка от Бене Гесерит дръпна завесите от фина материя, които скриваха друг вход с място за преминаване, вдясно на чакащия. Кимна му. Разбрали са, че е дошъл. Тараза ще бъде надлежно уведомена.

Башарът потисна някакво леко треперене в прасците си.

Насилие?