Дюн (Том трети)

Туек се задоволи с леко кимване. Щеше да си послужи със собствени средства, за да провери истината в думите на жреца. В отчетите на Тамалани и нейните подчинени последвалите ходове и проверки бяха незабавно докладвани в Дома на Ордена.

„Шийена има замислен вид“ — рапортува комендантката.

За светите майки на Ракис и за онези, на които те пращаха всевъзможни отчети и доклади, този вид имаше очевидно обяснение. Произходът на момичето и предишните събития в неговия живот бяха проследени отдавна.

Вмешателствата на Стирос бяха станали причина за тъгата на Шийена по някогашния ѝ дом и близки. Мъдростта я подтикваше да запази мълчание, но тя не можеше да скрие колко много мисли за някогашния си живот в кийпа на първозаселниците. Независимо от страховете и опасностите по онези места, времето, прекарано там, очевидно беше щастливо за нея. Спомняше си за смеховете, за прътите, забити в пясъка за определяне посоката на вятъра, за лова на скорпиони из цепнатините на селските колиби и за мириса на останките от подправка, пръснати посред дюните. Отбелязвайки областта, посещавана многократно от нея, в Сестринството направиха учудващо с точността си предположение за мястото на изчезналото село и за участта, която го бе сполетяла. Шийена често разглеждаше старите карти на Туек, закачени по стените в нейното жилище. Една сутрин, точно както очакваше Тамалани, тя посочи на картата мястото, посетено многократно от нея. — Заведете ме там — нареди на помощниците и слугите си.

Извикаха топтер.

Докато жреците жадно слухтяха в кръжащия над нея летателен апарат, момичето отново застана лице в лице с мисълта за възмездието. За онова, което някога се бе случило сред пясъците. Комендантката и нейните съветнички, настроени на вълната на жреците, наблюдаваха не по-малко жадно същата сцена.

Нищо дори не намекваше за останки от селото сред осеяната с дюни пустиня, където Шийена заповяда да я оставят. Беше си послужила с кречетало. Причината навярно бе още едно от лукавите внушения на Стирос, прикрито зад обстоятелствена лекция за използването на древните средства за призоваване на Раздвоения Бог.

Дойде червей.

Тамалани видя на собствения си апарат за преповтаряне на излъчването, че е среден по големина. Според нея дължината му беше около петдесет метра. Момичето стоеше едва на три метра пред зиналата паст. Наблюдателите ясно чуваха съскането на огъня във вътрешността на чудовището.

— Ще ми кажеш ли защо го направи? — попита Шийена.

Не отстъпваше пред парещия дъх на червея. Пясъкът проскърцваше под страшния звяр, но тя изглежда не чуваше нищо.

— Отговори ми!

Червеят, разбира се, не проговори, но девойката явно чуваше нещо, защото бе наклонила на една страна главата си.

— Тогава се връщай там, откъдето си дошъл — заповяда му тя и показа с жест, че е време да се маха.

Чудовището послушно се оттегли назад и след малко се зари в пясъка.

Дни наред жреците предъвкваха знаменателната среща, без да подозират ликуващия блясък в погледите на Сестринството. Не можеха да задават въпроси, защото Шийена щеше да разбере, че са я подслушвали. А тя отказа, както винаги досега, каквито и да са обсъждания за посещенията в пустинята.

Стирос обаче не престана с лукавите си внушения. Резултатът отговаряше точно на очакванията на Бене Гесерит. В някои дни Шийена ставаше от сън и заявяваше: „Днес ще ходя в пустинята.“

Понякога ползваше кречетало, друг път танцуваше призивно. Червеите се отзоваваха и идваха от пясъците, далеч от погледите на Кийн или което и да е друго населено място. Девойката стоеше сама пред тях и им говореше, докато съгледвачите слушаха. Събраните записи буквално очароваха Тамалани, когато ги проучи преди изпращането им в Дома на Ордена. „А би трябвало да те мразя!“

Какво вълнение предизвикаха тези ѝ думи сред жреците! Туек призова за откриването на дебат: „Редно ли е да мразим Раздвоения Бог и същевременно да Го обичаме?“

Стирос буквално обезсмисли направеното предположение с довода си, че Божиите пожелания не са изказани ясно.

Шийена бе попитала един от гигантските си посетители: „Ще ми позволиш ли да те яхна отново?“

Но щом приближи, червеят се отдръпна и не я остави да се качи на гърба му.

В друг случай тя попита: „Трябва ли да остана при жреците?“

На същия червей бяха зададени множество въпроси, между които:

„Къде отиват онези, които изяждаш?“ „Защо хората ме лъжат?“ „Трябва ли да наказвам лошите жреци?“ Последният силно развесели Тамалани, когато си представи какъв смут ще предизвика той сред хората на Туек. Нейните шпиони подробно разказваха за отчаянието и ужаса, които ги бяха обхванали.

— А Той как ѝ отговаря? — попита Върховният жрец. — Някой чул ли е отговор от Бога?

— Може би беседва пряко с душата ѝ — направи смело предположение един от съветниците.

— Точно така! — въодушевено подскочи Туек. — Ще трябва да я питаме какви указания получава.

Шийена отказа всякакви опити за разговор по въпроса.