Дюн (Том трети)

Изпълняващата тази длъжност Тамалани бе служила и преди на Гамму и знаеше повече от другите за интересите на Сестринството и очакваните от тях постижения тук. Докладът на местните съгледвачи бе прекъснал закуската ѝ — конфитюр от цитрусови плодове, гарниран с меланж. Приносителката на съобщението стоеше спокойно до масата, докато Тамалани препрочиташе доклада.

— Да, света майко, на покрива — потвърди тя. Комендантката я погледна. Кипуна беше послушница, родена на Ракис и подготвена за изпълнението на деликатни местни задачи. След като преглътна хапката си, светата майка се разпореди:

— Върни ги обратно! Точно това ли каза тя?

Кипуна кимна отсечено. Бе разбрала въпроса. Дали Шийена е дала нареждането със съзнателно заявена власт?

Тамалани отново се загледа в доклада, търсейки осезаеми за тренираните ѝ сетива сигнали. Беше доволна, че са пратили именно Кипуна. Ценеше способностите ѝ. Ракианката имаше меко закръглено лице и бухнала коса, типични за по-голямата част от жреческото съсловие на Ракис, но мозъкът под тази коса се отличаваше с напълно различна нагласа.

— Беше недоволна — каза Кипуна. — Топтерът мина ниско над покрива и тя видя съвсем ясно двамата затворници, оковани с белезници. Знаеше, че ги откарват за изпълнение на смъртна присъда в пустинята.

Тамалани остави доклада и се усмихна:

— Значи тя нареди да върнат затворниците при нея? Много ми харесаха думите, с които си е послужила.

— Да ги върнат обратно ли? Прилича ми на обикновена заповед. Какво толкова им е хубаво на думите?

Комендантката оцени по достойнство пряко изразения интерес във въпроса на послушницата. Явно Кипуна не искаше да пропусне възможността да разбере по какви пътища се движи мисълта на една опитна света майка.

— За мен е интересна друга част от нейната постъпка — поясни Тамалани. После се наведе над доклада и прочете на глас:

— Слуги сте на Шейтан, а не помощници на помощниците — погледна изпитателно към Кипуна. — Нали лично я видя и чу думите ѝ ?

— Да, света майко. Там прецениха, че е важно да ви докладвам лично, за да отговоря на евентуални ваши въпроси.

— Продължава да го нарича Шейтан — отбеляза Тамалани. — Колко много са ги подразнили и унижили думите й! Разбира се, нали самият Тиран го е казал: „Ще ме наричат Шейтан“.

— Виждала съм сборните отчети от хранилището, открито в Дар-ес-Балат — каза Кипуна.

— Забави ли се връщането на двамината затворници? — Само докато предадат съобщението до топтера. След няколко минути ги върнаха.

— Следователно, те са я гледали и слушали през цялото време. Добре. Шийена показа ли, че ги познава? Двамата затворници споделиха ли нещо помежду си?

— Света майко, сигурна съм, че не ги познаваше. Бяха обикновени люде от по-ниските слоеве, доста мръсни и зле облечени. Телата им миришеха на немито, също като на хората от съборетините в далечните окрайнини.

— Така. Тя е наредила да свалят белезниците и е поговорила с двамината немити. Сега ми предай точно думите ѝ. Какво каза?

— Вие сте мои хора.

— Чудесно, наистина! — възкликна Тамалани. — После се е разпоредила да бъдат отведени, изкъпани и облечени в нови дрехи, преди да ги освободят. Предай ми с твои думи станалото по-нататък.

— Нареди да повикат Туек, който пристигна с трима помощник-съветници. Ами… Беше си почти разправия.

— Моля те, възпроизведи всичко по памет в трансово състояние. Повтори разменените от тях реплики.

Кипуна затвори очи, пое дълбоко дъх и остана неподвижна близо минута. След това започна:

— Шийена казва: „Никак не ми харесва, когато хранят Шейтан с мои хора.“ Съветник Стирос казва: „Принасят ги в жертва на Шай-хулуд!“ Шийена казва: „На Шейтан!“ И тропва гневно с крак. Туек казва: „Стига, Стирос. Няма да слушам повече този спор.“ Шийена казва: „Кога ще разберете?“ Стирос понечва да обясни нещо, но Туек рязко му прави с очи знак да замълчи и изрича: „Вече разбрахме, Свято Дете.“ Шийена казва: „Искам да…“

— Достатъчно — прекъсна я Тамалани. Помощницата отвори очи и зачака мълчаливо.

— Върни се там, където трябва да си, Кипуна. Справи. се наистина много добре.

— Благодаря ви, света майко.

— Ужасен смут ще плъзне сред жреците — с тревога в гласа си рече комендантката. — Желанието на Шийена е да ги държи в ръцете си, понеже Туек ѝ вярва. Червеите вече няма да се използват като средство за наказание.

— А двамината пленници? — попита Кипуна.

— Добре, внимателна си. Те ще разкажат какво се е случило с тях. Но цялата история ще бъде преиначена. Хората ще започнат да говорят, че Шийена ги защищава от жреците.

— Света майко, че тя не го ли прави?

— Ееех… Не забравяй за другите възможности, с които разполагат. Ще разширят и засилят различни форми на наказанията — например бичуване или пък определени лишения. Докато страхът от Шейтан ще намалява заради Шийена, страхът от жреците ще се засилва…

В рамките само на два месеца докладите на Тамалани до Дома на Ордена потвърдиха правотата на тези думи.