Дюн (Том трети)

Бе видял смъртта още преди да стане на шест години. Охраната отблъсна някакви злосторници, но един от пазачите падна убит. Четирима нападатели също намериха смъртта си. Момчето наблюдаваше внимателно петте трупа, внесени в кийпа — отпуснати мускули, влачещи се ръце. Нещо много важно си бе отишло завинаги от тях. И нямаше сила, която да го призове обратно.

Телата бяха отнесени някъде дълбоко в кийпа. По-късно чу един от пазачите да обяснява, че нападателите са били предварително обработени с „шере“. Това се оказа и първата му среща с иксианската сонда.

„Подобно приспособление може да сондира дори мозъка на мъртвец — обясни Гийза. — А шере е лекарство, което действа срещу сондирането. Мозъчните ти клетки загиват окончателно, още преди да е отминал ефектът от него.“

С умело подслушване Дънкан разбра, че четиримата са били обработени и по други начини. Не му обясниха нищо повече, но той подозираше, че и те трябва да са от потайния арсенал на Бене Гесерит. Мислеше си за него като за връх в адските трикове на светите майки. Умееха да съживяват мъртъвци и да извличат информация от съпротивляваща се плът! Визуално си представи мускулна материя, лишена от личностно присъствие, която изпълнява желанията на сатанински зъл наблюдател…

Кой знае защо наблюдателят винаги беше Шуонгю.

Мисълта му рисуваше подобни картини въпреки усилията на неговите учители да разпръснат „глупотевините, измисляни от невежи“. Учителите казваха, че подобни дивотии могат да пораждат страх от Бене Гесерит единствено сред непосветените. Ала в себе си той не искаше да приеме, че не е именно такъв. Когато гледаше някоя света майка, винаги мислеше: „Не съм като тях!“

От известно време Лусила бе станала по-настойчива.

„Религията е източник на енергия — каза му тя веднъж. — Трябва да отдаваш дължимото на тази енергия, когато може да бъде насочена за изпълнение на собствените ти цели.“

На техните цели, а не на моите — веднага помисли той.

Представи си ги — своите цели, а след това и себе си, като победител над Сестринството и преди всичко над Шуонгю. Долавяше, че въображаемите вътрешни картини са реалност, намираща се под повърхността, която упражняваше върху него твърде особено влияние. Но вече се бе научил да кима в знак на съгласие, оставяйки впечатлението, че намира за забавно религиозното лековерие.

Лусила обаче разпозна раздвоението му. Тя каза на Шуонгю:

— Мисли си, че е редно да се бои от мистичните сили и да ги отбягва, ако е възможно. Докато продължава да упорства в това свое вярване, няма да може да ползва най-същностното от нашите познания.

Срещнаха се само двете в работния кабинет на възрастната света майка, като поводът беше формулираното от самите тях „редовно събиране за оценка на обстановката.“ Избраха времето малко след леката вечеря. Наоколо в кийпа се носеха звуците от часовете на прехода — нощните патрули поемаха задълженията си, а свободните от служба се наслаждаваха на един от кратките периоди на безделие. Кабинетът на Шуонгю нямаше пълна звукова изолация, което следваше да се разглежда като съзнателен принос на обновителите на Сестринството. Тренираните сетива на една света майка можеха да доловят и разкрият много неща само от звуците около нея.

Шуонгю изпитваше все по-голямо затруднение по време на „редовните събирания за оценка на обстановката“. Ставаше все по-очевидно, че Лусила няма да може да бъде спечелена от противопоставящите се на Тараза. Беше се оказала имунизирана срещу всички машинации и хитрувания, намиращи се на въоръжение у една бене-гесеритка. А най-страшното беше, че Тег и тя съвместно създаваха и отглеждаха опасни умения у гола̀та. Прекалено опасни — в допълнение на всички друга проблеми. Уважението на Шуонгю към Лусила продължаваше да нараства.

— Той мисли, че си служим с окултни сили, за да ползваме практически нашите умения — добави влязлата. — Как е могла да му хрумне толкоз странна идея?

Шуонгю почувства неизгодното положение, в което я поставяше зададеният въпрос. Нима младата света майки вече знаеше, че идеята е била съзнателно внушена, за да бъде отслабен гола̀та?

„Непокорството е престъпление срещу Сестринството!“

— Ако той иска да придобие нашите познания, със сигурност може да ги получи от теб — отвърна Шуонгю Това беше самата истина, независимо от съдържащата се в нея опасност.

— Желанието му за знания е най-доброто мое средство за упражняване на влияние — рече Лусила. — Но и двете знаем, че то е недостатъчно.

В тона ѝ не се долавяше укор, ала Шуонгю го почувства.

По дяволите! Опитва се на мен да наложи убеждения!

Няколко отговора тутакси обявиха своята готовност в съзнанието ѝ.