Дюн (Том трети)

„Ограничаването на дажбите, особено на водата за пиене, се превърна в основна форма на наказание — бе доложила тя. — Тревожни слухове достигнаха до най-далечните окрайнини на Ракис и скоро ще намерят място и по много други планети.“

Комендантката внимателно бе обмислила косвените резултати от своя доклад, както и заключенията, които щяха да бъдат направени. Очите на твърде много хора щяха да се спрат на него, включително и на онези, които не симпатизираха на Тараза. Всяка света майка можеше да извика във въображението си подробна картина на нещата, които така или иначе се случваха на Ракис. Мнозина тукашни хора станаха свидетели на пристигането на Шийена от пустинята, яхнала свиреп червей. От самото начало бе нарушено правилото за опазване на тайна от страна на жреците. Незадоволеното любопитство създаваше собствени отговори. Нерядко догадките се оказваха по-опасни от самата действителност.

В по-ранните отчети се споменаваше за децата, довеждани за игра с Шийена. Тенденциозно поднасяните приказки за тези деца се повтаряха многократно със задълбочаващи се отклонения от истината и надлежно се изпращаха в Дома на Ордена. Двамата осъдени, помилвани и върнати на свобода в нови красиви одеяния, само допълниха и доукрасиха разрастващата се митология. Сестринството, съвършен майстор в сферата на митовете, разполагаше на Ракис с готова енергия, очакваща фина настройка, усилване и насочване.

„Подсилихме у населението вярата му за сбъдване на желанията“ — докладва Тамалани.

Мислеше за родените в Бене Гесерит фрази със специално предназначение, докато четеше повторно последния си отчет: „Шийена е онази, която дълго чакахме.“

Казаното беше достатъчно просто, така че смисълът му позволяваше широко разпространение, без да има опасност от нежелателно изопачаване.

„Детето на Шай-хулуд идва, за да накаже жреците!“

В този случай нещата бяха малко по-комплицирани. Няколко жреци загинаха из тъмните алеи в резултат на прекомерна разпаленост у народните маси. Стигна се до нарастване на тревогата в средите, подкрепящи жреческото съсловие, това от своя страна намери израз в предсказуеми лошавини за населението като цяло… Тамалани се сети за делегацията, посетила Шийена като резултат от тревогата и смута, овладели съветниците на Туек. Седмина жреци, водени от Стирос, се появиха по време на обяда на момичето с едно дете от улицата. Узнала предварително за събитието, комендантката се разпореди за съответната подготовка, благодарение на която ѝ беше предоставен таен запис на случката с отчетливо изговорени думи, ясно изражение на всяко лице, та дори и с неизказаните мисли, доловими за тренираното око на една света майка.

— Принасяхме жертва на Шай-хулуд! — гласеше протестът на Стирос.

— Туек ви нареди да не спорите с мен по въпроса — каза Шийена.

Ех, да можеха всички да видят ехидните усмивки на бене-гесеритките заради неудобството, в което се озова той заедно с останалите жреци!

— Но Шай-хулуд… — започна Стирос.

— Шейтан! — поправи го Шийена, а изражението на лицето ѝ говореше ясно:

„Нищо ли не сте знаели вие, жреци-глупци?“

— Винаги сме мислели, че…

— Грешили сте! — почти викна момичето и тропна с крак.

Стирос се престори, че има нужда от указания:

— Можем ли да приемем, че Шай-хулуд в образа на Раздвоения Бог, също е Шейтан?

„Какъв съвършен глупак е само — помисли Тамалани. Дори обикновено пубертетче би могло да го обърка, какво остава за Шийена.“

— Всяко дете от улиците го знае — издекламира тя.

Стирос лукаво се опита да я подхлъзне:

— Откъде си толкова сигурна какво има в главите на уличните деца?

— Лошо постъпваш, когато се съмняваш в думите ми — осъдително каза Шийена, свикнала вече да използва често този отговор, защото бе разбрала, че Туек почти веднага научава за станалото и пейзажът се променя в недобра за събеседника ѝ светлина.

Разбра го и Стирос. Видя се принуден да чака със сведен поглед, докато девойчето, внезапно преминало към безкрайно търпеливия тон на възрастен човек, който разказва на дете някаква стара легенда, продължи да му обяснява, че както бог, така и дявол, а възможно е и двамата, могат да намерят обител в червея от пустинята. Хората просто трябва да го приемат като факт. Подобни неща не се оставят за разрешаване от човешки същества.

За подобна ерес Стирос бе изпращал хора при Бога на пясъците. Изражението му (грижливо записано за внимателен анализ в Бене Гесерит) говореше, че безумните идеи винаги са се пръквали от боклука в дъното на тази голяма купчина, носеща името Ракис. Но сега нещата бяха други! Налагаше му се да се опълчи срещу твърдението на Туек, че от устата на Шийена се разнася самата Божа истина!