Дюн (Том трети)

— Самият Върховен жрец Туек го издаде. Те всички го чуха — младежът махна в посоката, от която бе дошъл, без да съобщи повече подробности.

Ала жреците, струпани в преходното помещение, го разбраха. Стаите можеха да бъдат оформени така, че да препращат гласовете в съседни на тях помещения. А там винаги имаше кой да слуша.

— И какво толкова са чули? — попита Стирос с осезаемо несигурен старчески глас.

— Тя поиска най-доброто жилище за себе си. След малко ще я преместят. Не бива да види нито един от вас тук.

— А какво да правим ние? — не престана с въпросите си Стирос.

— Проучвайте я — каза Дроминд.

Преходното помещение веднага бе опразнено и всички се заеха с внимателно изучаване на Шийена. През последвалите години моделът-първообраз на изреченото тук щеше да остави отпечатък върху живота на всеки от тях. Обичайната практика, съсредоточена сега около момичето, предизвика промени, доловени и в най-далечните окрайнини на установеното от Раздвоения Бог влияние. Две думи възпламениха промяната:

„Проучвайте я“.

„Колко е наивна — мислеха жреците. — Колко е любопитна с наивността си. Все пак може да чете, а прояви и голям интерес към Светите Книги, които намери в квартирата на Туек, превърнала се в нейно жилище.“

Всичко по йерархическата стълба се раздвижи, за да я умилостиви. Туек се нанесе в жилищното помещение на своя първи помощник, след което шумното слизане продължи по-надолу. Моделиери чакаха Шийена за мерки. Специално за нея беше приготвен съвременен вариант на влагосъхраняващ костюм. Сдоби се с няколко нови роби от предназначената за жреците материя в златисто и бяло, гарнирана с пурпурна украса.

Хората започнаха да отбягват историка-езиковед Дроминд. Той пък не преставаше да задържа натрапчиво за продължителни разговори своите познайници, тълкувайки историята на оригиналната Сиона, сякаш можеше да съобщи нещо важно за сегашната притежателка на древното име.

„Тя е била жена на свети Дънкан Айдахо — припомняше Дроминд на всеки, хванат от него за слушател. Навсякъде имат наследници.“

„Наистина ли? — отвръщаше най-често слушателят. Извини ме, но не мога да остана повече. Тръгнал съм по спешна работа.“

Първоначално Туек прояви немалко търпение по отношение на Дроминд. Разказите му бяха интересни и очевидно полезни.

„Бог ни е пратил нова Сиона — казваше Върховния жрец. — Трябва да бъде ясно на всички.“

Дроминд замина и се върна с допълнително количество незначителни подробности от миналото:

— Сега намереното в Дар-ес-Балат придобива нов смисъл — поясни той на Хедли Туек. — Дали да не продължим с изпитанията и сравнителните проучвания на детето?

Беше се закачил за Върховния жрец веднага след закуска. Остатъците от сутрешната порция на Туек все още стояха неприбрани от масата за сервиране на балкона. През отворения прозорец се чуваше шумното раздвижване в жилището на Шийена.

Туек вдигна предупредително пръст до устата си и заговори приглушено:

— Светото дете само избира къде да отиде. — Той приближи до стенната карта и посочи една пустинна област на югозапад от Кийн. — Очевидно тук е мястото, интересно за нея. То „я вика“, за да бъдем по-точни…

— Разбрах, че често ползва речници — вметна Дроминд. — Сигурно е, че това не може да бъде…

— Тя ни проверява — прекъсна го Туек. — Недей да се заблуждаваш.

— Господарю, но Шийена задава съвсем детски въпроси на Каниа и Алхоза.

— Не оспорвай моята преценка! Наистина ли се осмеляваш?

Дроминд разбра със закъснение, че е престъпил позволените граници. Притихна, макар цялото му изражение да говореше за потока от неизречени думи, струпани в него.

— Бог я е изпратил, за да изкорени злото, пропълзяло в редовете на миропомазаните — каза Туек. — А сега си тръгвай! Моли се и се питай дали същото зло не се е загнездило и в тебе.

След като Дроминд си отиде, Върховният жрец повика свой верен помощник и попита:

— Къде е Светото дете?

— Отиде в пустинята, господарю, за среща с Отца си.

— На югозапад ли?

— Да, господарю.

— Дроминд трябва да бъде откаран далече на изток и оставен сред пясъците. Поставете няколко кречетала, за да сме сигурни, че няма да се върне.

— Дроминд ли, господарю?

— Да, Дроминд.

Дори след като многознаещият историк прие друга форма в Устата на Бога, жреците продължиха да следват първоначалното му предписание. Проучваха Шийена.

Шийена също се учеше.

Постепенно, толкова бавно, че самата тя не можеше да открие мястото на отправната точка, бе започнала да осъзнава огромната си власт над всички около себе си. В началото беше като на игра, сякаш в безкраен Ден на детето, когато възрастните просто се прескачат да задоволяват всяка прищявка. Оказа се обаче, че нито един неин каприз не бе прекалено труден за изпълнение.

Някакъв рядък плод ли иска на масата си?

Сервираха ѝ го в златен поднос.

Онова ли дете, което е зърнала долу в гъмжащите улици, желае за другарче в игрите?