Дюн (Том трети)

Явно бе изтълкувал правилно секретното предупреждение. Но дали се бе подготвил както трябва? Вляво от него имаше черен стол-люлка, дълга маса и още един стол откъм другия ѝ край. Тег остана в тази част на стаята, като се обърна с гръб към стената. Забеляза, че кафявата прах на Гамму покриваше лицевата страна на ботушите му.

В стаята имаше някаква странна миризма. Той внимателно подуши. Шере! Дали Тараза и нейните хора се бяха застраховали срещу иксианския специалитет на сондиране? Преди да се качи на спомагателния кораб, бе глътнал обичайната капсулка шере. В главата си имаше прекалено много познания, полезни за някой враг. Фактът, че Тараза бе оставила мирис на шере из своите покои, убедително доказваше нейната осведоменост за наличието на наблюдател, чието досадно присъствие не е могла да предотврати.

Самата тя влезе през фините завеси. Изглежда уморена, веднага отбеляза Тег. Тази подробност му направи впечатление, тъй като сестрите можеха да прикриват умората си почти до мига, когато се сриваха от изтощение. Дали енергийният ѝ заряд бе наистина изчерпан, или измамливият жест отново бе адресиран към скрития наблюдател?

Старшата света майка се спря и проницателно го огледа. Прецени, че башарът е остарял още в сравнение с последната ѝ среща с него. Службата му на Гамму бе оказала своето въздействие, но самият факт ѝ вдъхна увереност. Очевидно си вършеше работата.

— Майлс, бързата ти реакция се оценява по достойнство — каза тя.

Оценява по достойнство! Уговорен между тях израз за: „Тайно ни наблюдава опасен враг.“

Башарът кимна, а погледът му се отправи към завесите, откъдето бе влязла Тараза.

Тя се усмихна и пристъпи напред. Отчела бе, че у Тег не се забелязват никакви следи от меланжовия цикъл. Напредналата му възраст неизменно пораждаше съмнението, че може би прибягва към познатия ефект на подправката. Но нищо в него не разкриваше дори най-малкия белег на пристрастяване към меланжа, типично дори за най-устойчивите, усетили приближаващия край. Носеше старата си униформена куртка на върховен башар, ала без златните звезди на рамото и яката. Посланието му не бе трудно за разчитане: „Спомни си, че ги спечелих, докато ви служех. И този път не ви подведох.“

Очите му спокойно я оглеждаха и явно нищо не оставаше извън неговата преценка. Видът му говореше за вътрешно спокойствие, превъзмогнало тревогите и опасенията, които със сигурност изпълваха съзнанието му в момента. Стоеше и очакваше нейния сигнал.

— Гола̀та трябва да бъде разбуден до пълно осъзнаване при първа възможност — каза тя и направи знак с ръка да не я прекъсва. — Видях отчетите на Лусила и знам, че е твърде млад. Но трябва да действаме.

„Казва го за онези, които ни следят“ — даде си сметка Тег. Трябваше ли да вярва на думите ѝ ? — Нареждам ти да го разбудиш — повтори тя и сгъна лявата си китка като знак на потвърждение според техния таен език.

Значи е вярно! Башарът погледна към завесите, скриващи входа, откъдето бе влязла Тараза. Кой ли подслушваше там?

Превключи на способностите си като ментат. Липсваха части от цялото, но това не можеше да го спре. Един ментат работи и с част от необходимото му, стига то да е достатъчно за изграждането на първообраза. Понякога и най-общият контур върши работа. Той очертава неясната форма, която допълнително може да се запълни с липсващото. По принцип ментатите рядко разполагаха с цялата желана от тях информация; той обаче бе привикнал да долавя първообразите, да разпознава системите и по този начин да вижда нещата в пълната им завършеност. Припомни си как е бил обучаван, за да овладее основния смисъл на военното изкуство: подготвяш новобранеца да насочи оръжието и да се прицели правилно.

Тараза го бе взела на прицел. Неговата оценка за ситуацията бе потвърдена.

— Ще направят отчаяни опити за убийството или залавянето на нашия гола̀, преди да го разбудиш — каза тя.

Разпозна смисъла на изреченото от нея — безстрастно поднесени данни на ментат. Явно беше доловила превключването му на този режим.