Дюн (Том трети)

— Според мен всичко е в нейните ръце — каза той. Преди да дойда, приведох в движение някои защитни мерки. Това тук… — посочи с поглед около себе си, а после се вгледа внимателно в лицето на неканения посетител, по което сега ясно се четеше смущение — определено не е не-кораб. Два от нашите бойни не-кораба вече ви държат на прицел.

— Вие също ще загинете! — почти изрева мъжът.

Тег се усмихна дружелюбно:

— Никой няма да оцелее. — Той стисна челюсти, с което активира миниатюрен контролен регулатор на пулса в черепа си, изпращащ сигнали към зрителните центрове.

— Времето за вземане на решение е кратко.

— Обясни му как го правиш — настоя Тараза.

— Старшата света майка и аз имаме лични средства за установяване на връзка — каза башарът. — Нещо повече, тя нямаше защо да ме предупреждава. Повикването беше достатъчно. Старша майка в такива времена на кораб на Сдружението? Невъзможно!

— Безизходно положение — изръмжа мъжът.

— Вероятно, да — каза Тег. — Но нито Сдружението, нито Икс ще рискуват нападение с всички сили от страна на Бене Гесерит под командването на военачалник, подготвен лично от мен. Говоря за башара Бурзмали. Вашите подкрепления май се изпариха и изчезнаха.

— Не съм му казвала нищо по въпроса — потвърди Тараза. — А ти току-що присъства на изпълнение на ментат-башар, за което не можеш да намериш равностоен из вашите светове, сигурна съм. Помисли, струва ли си да се изправиш срещу пълководец, подготвен от такъв учител?

Неканеният посетител внимателно премести поглед от Тараза към Тег и сетне обратно към светата майка.

— Ето пътя за излизане от привидно безизходното положение — каза башарът. — Старшата света майка Тараза и нейната свита си тръгват с мен. Трябва да решиш на мига. Времето изтича.

— Блъфираш — думата прозвуча без никаква увереност в произнеслия я глас.

Тег се обърна с лице към Тараза и се поклони: — Беше голяма чест да ти служа, старша света майко. Сбогом.

— Може би смъртта няма да ни раздели — отвърна тя, като си послужи с традиционния поздрав при раздяла на света майка към равна по сан сестра.

— Тръгвайте! — Мъжът с грубите черти на лицето се втурна към люка, водещ в коридора, и рязко го отвори, откривайки двама изненадани вардияни, на които нареди с дрезгав глас: — Отведете ги до кораба им.

Отпуснат и напълно спокоен, Тег каза:

— Старша майко, повикай хората си.

После се обърна към застаналия край входа иксианец:

— Не си добър войник, защото прекалено много цениш собствената си кожа. Никой от моите офицери не би направил подобна грешка.

— На борда има истински почитаеми мами — скръцна със зъби мъжът. — Клел съм се да ги пазя.

Тег направи гримаса и се обърна към Тараза, която извеждаше хората си от съседната стая — две свети майки и четири послушници и помощнички. Разпозна едната от светите майки — Даруи Одрейди. Наблюдаваше я сравнително отдалече, но овалното лице и хубавите очи веднага спираха вниманието — приличаше извънредно много на Лусила.

— Имаме ли време за запознанства? — попита Тараза.

— Разбира се, старша майко.

Башарът поздрави с кимване и се ръкува с всяка от представените му жени. На тръгване се обърна към униформения чуждоземец.

— Човек винаги трябва да зачита любезността. Инак не сме истински разумни същества.

Едва след като се качиха на помощния кораб и Тараза седна до него с разположилата се наблизо свита, той зададе въпроса, който отдавна го терзаеше.

— Как успяха да те заловят?

Лихтерът им се насочваше към планетата. Тег видя на екрана пред себе си как корабът на Сдружението с емблемата на Икс изпълни нареждането му да остане на орбита, докато те навлязат достатъчно навътре в обсега на защитните системи.

Тараза не бе смогнала да отговори, когато Одрейди се наклони през пътеката между тях и каза:

— Старша майко, аз отмених заповедта на башара за унищожаването на сдруженския кораб.

Тег рязко обърна глава и я загледа с широко отворени очи:

— Но нали са ви пленили и… — той се намръщи и продължи: — Как сте разбрали, че…

— Майлс!

В гласа на Тараза прозвуча съкрушително порицание. Усмихна се обезсърчено. Да, тя наистина го познаваше почти толкова добре, колкото и той себе си. А в някои аспекти дори и по-добре…

— Майлс, в действителност ние не бяхме пленници — рече Тараза. — Просто се оставихме да ни заловят. Привидно придружавах Даруи до Ракис. Сменихме нашия не-кораб в Разпределителния възел и поискахме най-бързия лихтер на Сдружението. Всички от моя Съвет, включително и Бурзмали, бяха единодушни, че чуждоземците от Разпръскването ще опорочат превоза и ще ни заведат при вас, защото са си поставили целта да съберат цялата информация по проекта за гола̀та.

Тег се вцепени. Ама че риск!

— Знаехме, че ще ни спасиш — добави Тараза. — Бурзмали беше в непосредствена близост в случай, че не успееш.

— Пощаденият от вас кораб на Сдружението — каза башарът — ще изпрати призив за помощ и ще атакуват нашите…

— Няма да нападнат Гамму — прекъсна го старшата света майка. — Там са събрани прекалено разнообразни сили от Разпръскването. Изключено е да рискуват прекомерно отдалечаване от своите.