Дюн (Том трети)

— Шуонгю току-що разбра кого си довел със себе си — прошепна тя, посочвайки с глава Тараза. — Ой, ето я и нея.

Комендантката на местния кийп излезе от една асансьорна шахта и се отправи към светата майка, като не пропусна да облещи гневно очи по посока на башара.

Тараза искаше да те изненада — помисли той. — Всички знаем защо.

— Май не се зарадва особено, като ме видя — рече новопристигналата, обръщайки се към Шуонгю.

— Наистина съм изненадана, старша майко — отвърна комендантката. — Нямах представа… — тя отново стрелна Тег с отровен поглед.

Одрейди и Лусила преустановиха взаимния си оглед.

— Разбира се, че знаех — каза Одрейди, — но сякаш нещо те блъсва, когато за пръв път видиш себе си в лицето на друг човек.

— Бях те предупредила — рече Тараза.

— Какво ще заповядаш, старша майко? — попита Шуонгю. Беше най-естественото, което в случая би могла да запита.

— Искам да поговоря насаме с Лусила.

— Ще ти приготвя място за престоя…

— Не се безпокой. Няма да оставам. Майлс вече се разпореди за връщането. Задълженията ми налагат да бъда в Дома на Ордена. С Лусила ще поговорим навън в двора. — Тараза допря пръст до бузата си и добави: — О, да, бих желала да наблюдавам незабелязано гола̀та за няколко минути. Сигурна съм, че тя може да го уреди.

— Справя се добре и с интензивните тренировки — каза споменатата, когато двете жени се отправиха към асансьорната шахта.

Тег пренасочи вниманието си към Одрейди, без да пропусне да отбележи силата на гнева, все още изписан по лицето на Шуонгю. А и тя не правеше опит да го скрие.

Внезапно башарът се запита дали Лусила не е сестра или дъщеря на Одрейди. Кой знае защо бе го споходила мисълта, че зад тяхната прилика стои Бене Гесерит. Да, разбира се — Лусила беше Впечатка!

Шуонгю успя да преодолее гнева си и погледна Одрейди с любопитство.

— Сестро, току-що се канех да обядвам — каза тя. — Ще ти бъде ли приятно да се присъединиш към мен?

— Трябва да поговоря насаме с башара — отвърна запитаната. — Удобно ли е да останем тук? Гола̀та не бива да ме вижда.

Комендантката се намръщи, без да се опита да скрие безпокойството си. В Дома на Ордена добре знаеха докъде се простират границите на лоялността! Но никой, абсолютно никой не би могъл да я помръдне от поста на командващ наблюдател… Опозицията също имаше своите права!

Чувствата ѝ бяха ясни за всички, включително и за Тег. Беше забелязал изпънатия гръб на Шуонгю веднага щом тя ги остави.

— Никак не е хубаво, когато Сестра се обърне срещу Сестра — отбеляза Одрейди.

Башарът даде знак с ръка на своята гвардейка-капитан, нареждайки ѝ да изведе останалите. Сами — беше безмълвното му нареждане.

— Това е едно от моите места — обърна се към Даруи. — Непроницаемо е за шпиони и всякакви средства за наблюдение.

— Същото мисля и аз — рече светата майка.

— Ей там е сервизното помещение — кимна Тег вляво. — Мебелирано е, има добри фотьойли с органична самонастройка, ако ги предпочиташ.

— Никак не ми е приятно, когато мебелите се опитват да ме гушнат — пошегува се тя. — Защо не говорим тук — Хвана Тег под ръка и добави: — Можем да походим малко. Цялата съм схваната от пътуването в лихтера.

— Какво имаш да ми казваш? — попита я, след като тръгнаха.

— Спомените ми вече не подлежат на селективен подбор. Разполагам с всички, но единствено откъм женската страна.

— Така ли? — сви устни той. Не беше очаквал подобна увертюра. Одрейди приличаше повече на човек, който би си послужил с прям подход.

— Тараза спомена, че си чел Манифеста на Атреидите. Добре. Тогава знаеш, че ще предизвика смут в много среди.

— Шуонгю вече го превърна в тема за филипика срещу вас.

Одрейди се втренчи в него със сериозно изражение Както бе посочено във всички отчети, Тег наистина представляваше внушаваща респект фигура; само че тя го знаеше и без помощта на описаното в тях.

— И двамата с теб сме Атреидес.

Башарът изостри до крайност вниманието си.

— Научил си го с пълни подробности от майка си — продължи Даруи Одрейди, — когато си се върнал за първи път в Лернаус за ваканция.

Тег се спря и погледна леко надолу — към нея. Как би могла да узнае за случая? Доколкото му беше известно, никога не се бе виждал и разговарял с определено резервираната старша света майка. Дали пък не е бил предмет на специални обсъждания в Дома на Ордена? Предпочете да запази мълчание, принуждавайки събеседничката си да поддържа разговора.

— Сега ще предам дословно диалога между един мъж и моята родна майка — каза Одрейди. — Двамата се намират в леглото и мъжът ѝ доверява: „Осинових няколко деца, когато за първи път избягах от натрапчивата опека на Бене Гесерит. Когато мислех за себе си като за независимо действащ агент, свободен да се запише и да се бие навсякъде, където избере.“

Тег дори не направи опит да скрие изненадата си. Думите бяха лично негови! Паметта на ментат му каза, че Одрейди ги предаваше с точността на механично записващо устройство. Включително и интонацията!