Дюн (Том трети)

Запита се до каква степен Бене Гесерит ще придаде тежест на един урок от съществено значение. Тараза буквално го бе изтръгнала от обичайното му ментатско мислене. Почувства, че целият инцидент на кораба на Сдружението е бил инсцениран само заради него. Бяха го отбили от курса, който може да бъде предсказан. И колко непознат му се стори Гамму, когато прекоси охраняемата полоса на входните трапове!…

Познаваше множество планети, бе проучил техния начин на живот, както и отпечатъка, който те оставяха върху собствените си обитатели. Някои светове имаха голямо жълто слънце, което се намираше достатъчно наблизо, за да поддържа топлината на живите същества, берящи плодовете на еволюцията. Други разполагаха само с малки звезди с трептяща светлина, която едва ги докосваше, защото бяха окачени много далече в почти черното небе. Голям брой варианти съществуваха в рамките на посочения диапазон и дори извън него. Гамму беше в жълтозелената разновидност с 31,27 стандартен часов ден и 2,6 СГ. Тег мислеше, че познава достатъчно добре този свят.

Когато Харконите бяха принудени да го напуснат, дойдоха колонисти от групата на Дън, останали от Разпръскването, и го нарекоха с името, дадено му от Халик във времето на голямото прекрояване. В онези дни колонистите бяха познати като хората от Каладън, но хилядолетията упорито скъсяваха някои наименования.

Тег спря край входния пасаж при защитните облицовки, откъдето се слизаше от космодрума до разположения в ниското кийп. Видя Тараза и нейната група, изостанали след него. Старшата света майка разпалено говореше на Одрейди.

Манифестът на Атреидите — помисли той.

Дори на Гамму малцина признаваха както харковското, така и атреидското си родословие, макар че никой не можеше да избяга от генотипните си белези, особено пък преобладаващите Атреидес — дългите остри носове, високите чела и чувствените устни. Нерядко се наблюдаваше разсейване на отделните черти — устата на някое лице, очите с пронизващия поглед на друго, както и всевъзможни комбинации. Понякога обаче в едно-единствено лице бе събрано всичко и тогава на него ясно се четеше горделивото самопознание: Аз съм един от тях!

Родените на Гамму отдаваха дължимото почитание; откриха дори специална пешеходна пътека, но малцина я назоваваха с името ѝ.

А най-навътре бе оставеното от Харконите — генетичните черти, стигащи много далеч в зората на историята: до гърците, латинците и мамелюките5, същински сенки от древен период, познат с малки изключения само на професионални историци и на обучените в Бене Гесерит.

Тараза и свитата ѝ настигнаха Тег. Той я чу да нарежда на Одрейди:

— Трябва да кажеш всичко на Майлс.

„Много добре, значи наистина ще ми го каже“ помисли. После се обърна и мина покрай вътрешната охрана по дългия коридор под бункерите, който водеше в самия кийп.

Проклети бене-гесеритки! — не излизаше от главата му. — Всъщност какво правят те на Гамму!

Из тукашната планета се виждаха множество знаци от дейността на Бене Гесерит — фиксирани подбрани черти от размножителния процес с обратна връзка, както и сравнително рядко срещащите се подчертано прелъстителни очи у жените.

Тег отговори на поздрава на капитан от гвардията, без да отклони отправения си напред поглед. Да, очи на прелъстителки. Забеляза го скоро след пристигането си в кийпа на гола̀та и особено по време на своята първа инспекционна обиколка на планетата. Кой знае защо си спомни и думите на стария Патрин, повтаряни много пъти: „Башар, приличаш на тукашните хора.“

Прелъстителни очи! Онази гвардейка с чин капитан имаше същите. Приличаха си с Лусила само по това. „Малко хора обръщат внимание на важността на очите, когато става дума за привличане и съблазняване“ — помисли той. За целта е необходимо бене-гесеритско възпитание. Големите гърди на жената и яките слабини на мъжа са всепризнатите природни дадености, важни за половото привличане. Само че без очите останалото не струва нищо. Те са най-важни. Бе разбрал как човек може да потъне в нечии очи, как е готов направо да се удави там, без сам да знае какво става с него до мига, в който пенисът бъде здраво обхванат от вагината.

Той забеляза очите на Лусила веднага след пристигането си на Гамму и бе внимавал през цялото време. Не хранеше никакви съмнения относно начина, по който Сестринството си служеше със своите вродени и придобити таланти!

Ето я и самата нея, застанала при централния пункт за проверка и обеззаразяване. Даде му едва забележим знак с китката на ръката, че с гола̀та всичко е наред. Тег се поотпусна и се съсредоточи в срещата на Лусила и Одрейди. Двете жени имаха смайващо подобни черти, въпреки разликата във възрастта. Но телата им се различаваха чувствително — Лусила имаше солидна, набита фигура, докато Одрейди беше източена като върбинка.

Гвардейката-капитан приближи и се приведе съвсем близо до лицето му.