Дюн (Том трети)

Четиримата бяха застанали до каменна пейка, почти в сянката на вентилаторната кула. Кипуна държеше дясната ръка на момичето, заета с някакви упражнения за пръстите. Туек отбеляза, че Шийена бързо расте на височина. От шест години беше негова повереница. Видя как започналите вече да се оформят гърди повдигаха робата ѝ. На покрива не се долавяше и най-слаб повей на вятър; ала той чувстваше тежестта на въздуха в дробовете си. Обходи с поглед градината, за да се убеди, че заповяданите от него мерки за сигурност не са пренебрегнати. Човек никога не знае откъде може да се появи опасност. Четирима от личната охрана на Туек, добре въоръжени, но без това да си личи, оглеждаха покрива от разстояние — по един в четирите ъгли. Градината бе опасана с висок парапет, така че над горния му ръб се виждаха само главите на гвардейците. Единствената сграда, по-висока от жреческата кула, беше главният ветрокапан на Кийн, разположен на около хиляда метра в западна посока. Въпреки видимите доказателства за изпълнение на разпорежданията му във връзка с безопасността Туек усещаше някаква опасност. Дали Бог не го предупреждаваше? Все още беше ядосан заради цинизма на Стирос. Може би грешеше, отнасяйки се към него с прекомерна търпимост?

Шийена видя приближаващия Върховен жрец и спря странните сгъвателни упражнения за пръстите, които изпълняваше по указание на Кипуна. Придавайки си вид на разбираемо търпение, девойката остана права и мълчаливо закова погледа си върху Туек, с което принуди придружителите си да се обърнат и да погледнат в същата посока.

Жрецът не вдъхваше страх у нея. По-скоро тя харесваше възрастния мъж независимо от факта, че някои негови питания бяха твърде несръчно отправяни, Ами отговорите му! Съвсем случайно бе открила най-обезпокоителния за Туек въпрос: „Защо?“

Неколцина от жреците бяха го интерпретирали като: „Защо вярваш, че е така?“ Шийена моментално взе думите им на въоръжение и по-нататъшните ѝ сондажи на Туек и на останалите възприеха почти неизменна форма.

„Защо вярваш, че е така?“

Върховният жрец спря на около две крачки от нея и се поклони, след което поздрави:

— Добро утро, Шийена.

Изви малко нервно врата си, протриван от яката на дреха. Слънцето жареше раменете му и той се запита по каква причина момичето предпочита да бъде толкова често навън.

Шийена продължи да го гледа втренчено. Знаеше, че с този поглед го безпокои.

Туек прочисти гърлото си. Когато девойката се взираше в него по такъв начин, винаги си казваше:

Дали Бог не ме гледа с очите й?

Каниа заговори първа:

— Днес Шийена разпитва за Говорещите с риби.

С възможно най-голямо притворство в гласа си Върховният жрец додаде:

— Личната Свята Войска на Бога.

— Само от жени ли? — запита момичето.

Изрече въпроса си така, сякаш не можеше да повярва. За хората, намиращи се в основата на ракианското общество, Говорещите с риби бяха древно понятие за човешки същества, поразени от Времената на глада.

Туек прецени, че го подлага на проверка. Говорещите с риби! Днешните носители на това название представляваха малка търговско-шпионска група на Ракис, състояща се от мъже и жени. Древните им корени никак не съответстваха на сегашната им дейност, а повечето от тях бяха и помощни ръце на иксианците.

— Съветниците на Говорещите с риби винаги са били мъже — каза Туек, като следеше внимателно за реакцията на Шийена.

— Следователно винаги е имало Дънкан-Айдаховци — вметна Каниа.

— Да, да, Дънкановци, разбира се. — Върховният жрец не се опита да скрие недоволната си гримаса, предназначена за жената, която винаги търсеше начин да го прекъсне.

Не обичаше да му напомнят за това особено историческо присъствие. Периодично появяващият се гола̀ и статутът му в Светата Войска носеха специфичния привкус на привилегиите за Бене Тлейлакс. Но нищо не можеше да промени факта, че Говорещите с риби бяха пазили от всякакви неприятности Дънкановците — в изпълнение на повелята на Бога, разбира се. Нямаше място за съмнения, че Дънкановците също бяха свещени, макар да попадаха в специална категория. Съгласно собствените писания на Бога самият Той бе убил неколцина от тях, очевидно превеждайки ги веднага на небето.

— Кипуна ми разказа за Бене Гесерит — каза Шийена. Как непредвидимо се стрелкаше мисълта й!

Туек се окашля, давайки знак за противоречивото си отношение към светите майки. Дължима бе почитта към онези, които бяха „обичани от Бога“ като Непорочната Ченои например. А първият Върховен жрец бе сътворил логично издържано описание как Светата Хви Нории в качеството си на Божия Невеста е била и света майка в сянка. Като отдаваше дължимото на посочените обстоятелства, жречеството изпитваше към Бене Гесерит някакво дразнещо го задължение, изпълнявано предимно посредством продажбата на меланж за Сестринството на цена, смайващо по-ниска от наложената от тлейлаксианците.

Шийена каза с внимателно подбрани извивки на гласа си:

— Хедли, разкажи ми нещо за Бене Гесерит.