Дюн (Том трети)

В главата на Туек бушуваше водовъртеж от мисли. Както шахтата-улей, така и суспенсорната система за спускане бяха плътно изолирани и наподобяваха дупки-канали, проядени от червеи по цялата дължина на кулата. Много подходящо място за саботаж. Нападението на покрива можеше да се окаже само детайл от доста по-сложен заговор.

— Пусни ме! — настоя Шийена. — Какво се случи? Туек ѝ позволи да стъпи на пода, но не разхлаби хватката на пръстите си около едната ѝ ръка. Наведе се над нея:

— Мила Шийена, някой се опитва да ни премахне. Устата на девойката беззвучно се отвори, преди тя да е в състояние да попита:

— Кипуна е пострадала, така ли?

Върховният жрец погледна нагоре към вратата на покрива. Идващият оттам звук не беше ли от орнитоптер? Стирос! Заговорниците с лекота биха могли да отвлекат три беззащитни жертви в пустинята!

Каниа вече бе успокоила дишането си.

— Чувам топтер — каза тя. — Не е ли по-добре да се махаме оттук?

— Ще слезем по стълбите — реши Туек.

— Но…

— Слушай какво ти казвам!

Той пое надолу към следващата площадка, като продължаваше да стиска здраво ръката на Шийена. В допълнение на шахтата-улей и суспенсорната система за спускане на тази площадка имаше и врата към широко заобикалящо преддверие. Само на няколко къси крачки зад него се намираше входът на Шийениното жилище, което някога беше квартира на самия Туек. Жрецът отново се поколеба.

— На покрива става нещо — пошепна Каниа.

Той сведе поглед към момичето, млъкнало от страх. Тънката ръка, която държеше, лепнеше от пот.

Да, от покрива идваше силен шум — викове, съсък на огнемети и тичане в различни посоки. Останалият над тях покривен отвор, който сега не се виждаше, се отвори с трясък. Това принуди Туек да вземе светкавично решение. Разтвори широко вратата към преддверието и буквално влетя в ръцете на облечени в черни роби жени, плътно събрани във ветрилоподобна група. Доловил в гърдите си пустотата на поражението, веднага разпозна първата застанала в челото на черното ветрило: Одрейди!

Някой издърпа Шийена от него и я въвлече в плътната тъмна маса. Преди който и да е от двамата да може да възрази, ръце затулиха устите на Туек и Каниа. Други ръце ги притиснаха към стената на преходното помещение. Неколцина от облечените в роби фигури излязоха през вратата и поеха нагоре по стълбите.

— Детето е живо и здраво, а това е единственото важно нещо засега — пошепна Одрейди и го погледна в очите: — Не протестирай.

Ръката бе свалена от устата му, а старшата света майка му нареди, използвайки Гласа:

— Разкажи ми какво стана на покрива!

Видя се принуден да се подчини безусловно:

— Преследвач с дълга шигърова жица. Мина над парапета. Кипуна го забеляза и…

— Къде е Кипуна?

— Мъртва е. Каниа е видяла как…

Туек заразказва за смелото втурване на младата жена към летящата заплаха.

Кипуна мъртва! — помисли Одрейди. Прикри обзелия я свиреп гняв при вестта за загубата. Каква жертва! Храбрата ѝ смърт, разбира се, ще бъде посрещната с възхищение, но на ужасна цена! Сестринството винаги имаше нужда от прояви на храброст и преданост, ала не по-малко важно за него беше и богатството на генетичния материал, събран в помощницата. Пропаднал заради нескопосаните глупци!

Одрейди даде знак и жените свалиха ръцете си от устата на Каниа.

— Кажи ми какво видя — каза светата майка.

— Преследвачът омота врата на Кипуна с шигровата жица и… — свидетелката потръпна от ужас.

Над тях глухо протътна взрив, последван от тишина. Одрейди махна с ръка. Жените тихомълком се заизнизваха по коридора, изчезвайки една по една зад кривата. Само старшата майка и други две по-млади от нея останаха при Туек и Каниа. Шийена не се виждаше.

— Иксианците също са намесени — каза Одрейди.

Туек не възрази. Толкова много шигърова жица…

— Къде отведохте детето? — запита той.

— Под наша защита е — отговори Одрейди. — Успокой се и замълчи. — Тя леко наклони главата си, вслушвайки се внимателно в нещо.

Една от облечените в черно жени забързано зави по кривата на преходното помещение, приближи се и ѝ пошепна няколко думи. Светата майка едва забележимо се усмихна.

— Всичко свърши — каза тя. — Отиваме при Шийена.

Девойката седеше в син стол с меки възглавници в голямата стая на жилището си. Зад нея се бе построила защитна дъга от облечени в черно жени. Туек прецени, че се е възстановила достатъчно от сътресението, преживяно при атаката и последвалото бягство; в очите ѝ обаче все още блестеше възбуда и гъмжаха незададени въпроси. Бе насочила вниманието си към нещо, намиращо се вдясно на Туек. Той спря, погледна натам и остана отворена уста.

Голо мъжко тяло лежеше странно извито и подпряно на стената, а главата бе изместена встрани така, че брадичката полягаше на лявото рамо. Отворените очи се взираха в нищото с празния поглед на смъртта.

Стирос!

Разкъсани парцали от връхната дреха на съветника, очевидно отпрани със сила, лежаха захвърлени близо до краката му.

Туек погледна към Одрейди.