Дюн (Том трети)

Малко повече от три часа бяха минали откакто нейният щурмови отряд бе неутрализирал нападението в храмовия комплекс. Междувременно тя организира команден пункт в жилището на Шийена и направи необходимото за идентификация на жертвите и за предварителни репресивни мерки, без да престане да предизвиква реакции от страна на събеседничката си и да ги наблюдава внимателно.

Симулативно моделиране.

Влезе помощник-послушница със съобщение, получи необходимите разпореждания и напусна.

Одрейди огледа избраното от самата нея помещение за команден пункт. В един от ъглите все още лежеше парче от разкъсаните дрехи на Стирос. Загуби… Странна беше формата на тази стая. Нито една от стените не се оказа успоредна със срещулежащата. Тя подуши въздуха. Имаше останки от мирис на озон — най-вероятно от „копойчетата“, с които хората ѝ бяха проверили сигурността на цялото жилище.

Защо ли помещението беше с необичайна форма? Сградата изглеждаше много стара, многократно преустройвана и достроявана, но обяснение за самата стая нямаше. Приятна за окото, сякаш шупнала груба мазилка по стените и тавана. Претенциозни завеси от меланжови нишки, разположени от двете страни на всяка от вратите. Беше ранна вечер и слънчевата светлина се процеждаше през транспарантите, ошарвайки стената срещу прозорците. Сребристожълти светоглобуси се носеха близо до тавана, настроени на силата на слънчевата светлина. От подпрозоречните вентилатори се дочуваха приглушени улични звуци. Подбраното меко съчетание на оранжеви килими и сиви подови плочки говореше за богатство и сигурност, но кой знае защо старшата света майка внезапно почувства липса именно на последното. Бене-гесеритка с висок ръст влезе от съседната стая, превърната в комуникационен център.

— Майко командваща — каза тя, — изпратени са съобщения до Сдружението, Икс и тлейлаксианците.

— Прието с благодарност — отговори Одрейди разсеяно.

— Какво правиш? — попита Шийена.

— Проверявам нещо.

Тя замислено сви устни. Водачите им в храмовия комплекс дълго ги бяха разкарвали из плетеницата на преходни помещения и стълбища, кътчета от вътрешни дворове във внезапно изникнали сводове, дори превъзходна иксианска система за суспенсорно транспортиране с шахта, беззвучно пренесла ги в друго преходно помещение, още стълбища, кръгообразна галерия… за да стигнат най-накрая до стаята, където се намираха сега.

Още веднъж огледа цялото помещение.

— Какво толкова проверяваш? — запита Шийена.

— Замълчи, дете!

Помещението беше с форма на неправилен многостен с най-къса страна вляво. Имаше дължина около трийсет и пет метра, наполовина широко в най-обширната си част. Мебелирано бе с многобройни дивани и столове с различна степен на удобство. Шийена седеше с достойнство на кралица в светложълт стол с широки и меки странични облегалки. Не се виждаше нито един от биофотьойлите. Повечето тъкани бяха оцветени в кафяво, синьо и жълто. Светата майка се вгледа в бялата решетка на отдушник, намират се над платно с планински пейзаж на стената в по-широкия край. От подпрозоречните вентилатори влизаше хладна струя въздух, преди ла поеме към монтираното над картината приспособление.

— Стаята беше на Хадли — каза Шийена.

— Слушай, защо го закачаш, обръщайки се към него на малкото му име?

— Че то закача ли се?

— Ей, момиче, не си позволявай с мен игри на думи! Знаеш, че го смущаваш и дразниш, понеже го правиш нарочно.

— Тогава защо питаш?

Одрейди реши да спре дотук с каламбурите и да продължи с внимателното проучване на стаята. Стената срещу картината беше разположена под тъп ъгъл спрямо най-отдалечената от нея. Добре измислено! Помещението беше оформено така, че дори шепот щеше да бъде чут от някого, застанал зад вентилатора, разположен по-горе. Несъмнено картината прикриваше друг въздухопровод, по който се пренасяха всички звуци от стаята. Хитроумната подслушвателна система не можеше да бъде засечена нито с „копойче“, нито с душещо и претърсващо устройство или каквото и да е друго приспособление. А евентуално усъмнилият се нямаше да види нищо подозрително. Само изострените сетива на добре подготвен за всевъзможни заблуди и измами човек можеха да проследят и неутрализират системата.

Вниманието на очакващата послушница бе призовано с подаден ръчно сигнал. Пръстите на Одрейди заиграха, отправяйки беззвучно нареждане: „Да се открие кой подслушва зад вентилатора — тя кимна към отвора над картината. — Оставете ги да продължат. Трябва да разберем кому докладват.“

— Как се досети да дойдеш, за да ме спасиш? — попита Шийена.

„Момичето притежава чудесен глас, но се нуждае от допълнителна обработка и подготовка — помисли Одрейди. — В него има твърдост, която може да бъде превърната в мощно средство.“

— Отговори ми! — заповяда Шийена.

Властният тон сепна светата майка, разпалвайки гнева ѝ, но веднага се видя принудена да го угаси, Да, предстояха задължителни и незабавни корекции!