Дюн (Том трети)

Дънкан се носеше към нападателя с отскоци, приклякане и усукване на тялото — ужасяващо повторение на тренировъчните занимания. Но каква само беше бързината на движенията му!

Лусила зърна нерешителност по лицето на неистинския Тег.

Втурна се с все сила към лицетанцьора, долавяйки мислите на създанието: Нападат ме двама!

Въпреки всичко тя разбираше, че няма да успеят. Гадното същество трябваше само да превключи оръжието си на максимален режим, когато се озоват в непосредствена близост. Щеше да прогори дори въздуха пред себе си. Нищо не можеше да проникне през подобна защита. Докато отчаяно преравяше мислите си за спасително решение, тя видя как от гърдите на фалшивия Тег се издига червен пушек. Огнена линия плъзна рязко нагоре през мускулите на ръката, хванала лазестрела. Крайникът се отдели от тялото като парче, отчупено от статуя. От рамото — там, където преди миг беше той, бликна кървав фонтан. Създанието се сгромоляса, разпадайки се сред червеникав пушек и кървава пяна на парчета, до едно жълто-кафяви и с червено-синкави петна.

Щом стигна до тях, Лусила долови отличителния мирис на лицетанцьорските феромони. Гола̀та застана на крачка от нея. Погледът му сякаш мина покрай трупа и се спря на някакво ново раздвижване около входа.

Още един Тег се появи сред сенките. Лусила с въздишка на облекчение разпозна в него истинския.

— Ето го башара — прошепна Дънкан.

Лека вълна на удоволствие я заля, когато мислено отбеляза, че момчето добре е научило урока за установяване на истинската самоличност, даващ възможност да разпознаеш приятелите си дори тогава, когато от тях е останало съвсем малко. Тя посочи мъртвия лицетанцьор и каза:

— Подуши го.

Дънкан шумно пое въздух:

— Вече го сторих. Копието не е особено добро. Разпознах го едновременно с теб.

Тег влезе в двора с боен лазестрел с голяма мощност. Дясната му ръка здраво стискаше ръкохватката и спусъка. Огледа внимателно околността, после Дънкан, а накрая спря погледа си на Лусила.

— Прибери момчето — каза той.

Думите му бяха заповед на командир, намиращ се на бойното поле; в тях бе вложено дълбоко познание за онова, което трябва да бъде направено в случай на опасност. Лусила се подчини без звук.

Айдахо не каза нищо, когато тя го преведе покрай кървавата купчина от лицетанцьорски останки, здраво хванала го за ръка, преди да влязат в Оръжейната зала. Едва тогава гола̀та погледна назад и попита:

— Кой го е пуснал?

Въпросът му не беше: „Как е влязъл?“, отбеляза Лусила. Очевидно умееше да се насочва към същината на проблема, отминавайки незначителните подробности.

Башарът крачеше пред тях към жилището си. Спря пред вратата, погледна вътре и направи знак на двамата да го последват.

В спалнята на Тег ги посрещнаха тежката миризма на обгоряла плът и тънки струйки неразнесъл се дим, а над всичко това тегнеше отвратителният мирис на опечено човешко месо! На пода лежеше по лице някаква фигура, облечена в униформа на башар.

Тег преобърна тялото с върха на ботуша си, показвайки лицето — облещени очи и зейнала уста. Лусила разпозна един от пазачите от периферната линия, дошъл в кийпа с Шуонгю, както свидетелстваха архивните дневници на укрепеното място.

— Това е техният човек — рече той. — Патрин се погрижи за него, а после го облякохме в една от моите униформи. Беше достатъчно, за да заблудим лицетанцьорите, тъй като не им дадохме възможност да видят лицето му, преди да атакуваме. Просто нямаха време да снемат отпечатка от паметта!

— Знаеше ли за това?

— Белонда ме запозна с подробности!

Внезапно Лусила осъзна смисъла на казаното от Тег и неговото значение. Наложи се да потисне пламъка на обзелия я гняв, преди да попита:

— Как оставихте един от тях да влезе в двора?

Башарът отвърна с изненадващо мек глас:

— Наложи се да действаме по спешност. Трябваше да направя избор, който се оказа правилен.

Сега тя дори не се опита да скрие гнева си:

— Изборът беше Дънкан да бъде оставен да се грижи сам за себе си, така ли?

— Не, да го поверим на твоите грижи или да позволим на другите нападатели стабилно да се укрепят вътре. Двамата с Патрин здравата се изпотихме, преди да очистим тукашното крило. Никой от нас няма допълнителни ръце.

Той погледна към Дънкан.

— Справи се много добре благодарение на нашата подготовка.

— Онова… Онова нещо почти го улучи!

— Лусила! — Тег поклати глава в знак на несъгласие — Бях разчел нещата. Знаех, че двамата ще удържите най-малко една минута, а ти ще се хвърлиш на пътя на нещото и ще се пожертваш, за да спасиш Дънкан. Значи още двайсет секунди.

Момчето обърна светналите си очи към Лусила, когато чу думите на башара:

— Щеше ли да го направиш?

След като тя не отговори, Тег вметна:

— Не би могла да не го направи.

Младата жена не отрече. Но кой знае защо си спомни за невероятната бързина на движенията на Дънкан, както и за поразителните промени в ритъма и прийомите на неговата атака.

— Непосредствени решения, взети на бойното поле — добави Тег, поглеждайки към нея.