Дивергенти

на стената до главата ми и се надвесва още по-близо. Блу

докъде стига т в о я т предел - продължава той и пръсти

зата му е толкова тънка, че различавам очертанията на

те му стискат силно при думата „пречупи". - Тялото ми

клЪчиците и леката вдлъбнатина между раменния мускул

се напряга, щом усещам остротата в гласа му; цялата съм

и бицепса.

изопната като пружина и дори забравям да дишам.

Мека ми се да бях по-висока. Тогава крехката ми кон-

Мрачният му поглед се спира върху очите ми и той

добавя:

- Не знам - отговаря. Опира длан в бузата ми и аз се

- Но аз не се поддавам на този инстинкт.

впивам в нея, без да отварям очи.

- Защо...? - Трудно преглъщам. - Защо именно това е

- Чувствам се така, сякаш съм виновна за всичко.

първичният ти инстинкт?

- Вината не е твоя - отговаря той, опирайки чело в

- Страхът не те парализира, той те кара да се пробу

моето.

диш. Виждал съм го. Това е нещо забележително. - Той ме

- Въпреки това, трябваше да го направя. Трябваше да

пуска, но не се отдръпва, ръката му леко докосва челюст

му простя.

та ми, шията. - Понякога просто ми се иска да те видя

- Възможно е. Може би всички ние имаше какво още да

отново. Искам да те видя пробудена.

направим - казва той. - Затова сега вината ни трябва да

Обвивам ръце около кръста му. Май не съм го планира

ни подсеща следващия път да се справим по-добре.

ла. Но и не мога да се откъсна от него. Притискам се към

Свъсвам вежди и се дръпвам. Това е нещо, на което те

гърдите му, обгръщам го с ръце. Пръстите ми пробягват

учат в кастата на Аскетите - вината е по-скоро сред

по мускулите на гърба му.

ство, отколкото оръжие срещу самия теб. Казаното е

След миг той докосва талията ми с една ръка и ме при

буквален цитат от лекциите на баща ми, изнасяни на сед

тиска към себе си, а с другата глади косата ми. Отново се

мичните ни събрания.

чувствам слаба и беззащитна, но сега не се боя. Стискам

- От коя каста идваш, фор?

очи. Той вече не ме плаши.

- Това е без значение - отговаря той и свежда поглед. -

- Не е ли нормално да се разплача сега? - питам, гласът

Нали сега съм тук. Не е зле по-често да си го напомняш и

ми излиза приглушен, защото притискам лице в гърдите

ти.

му. - Защо не мога? Има ли нещо сбъркано в мен?

Той ми хвърля колеблив поглед и докосва с устни чело

Симулациите причиниха такава травма на Ал, че той

то ми, точно между веждите. Затварям очи. Не разбирам

не успя да я преодолее. Защо това не се случи с мен? Защо не

какво става. Но каквото и да е, не искам да го разрушавам,

съм като него и защо от тази мисъл ми е толкова тревож

затова нищо не казвам. Той не помръдва - просто стои

но, сякаш самата аз се люлея на ръба на пропастта?

така, с устни, притиснати към челото ми, а аз съм обвила

- Мислиш ли, че разбирам нещо от сълзи? - тихо пита

кръста му с ръце и това трае дълго.

той.

Затварям очи. Не съм очаквала фор да ме успокоява,

нито пък той се опитва да го прави; въпреки това, сега се

чувствам много по-добре, отколкото сред хората, които

са мои приятели, моята каста. Облягам глава на рамото

му.

- Според теб щеше ли да е още жив, ако му бях прости

ла? - питам.

добре.

Забивам поглед в първия лист хартия. Има снимка на

Джанийн, представителката на Ерудитите. Нейните

пронизващи, но привлекателни очи отвръщат на погледа

Г Л А В А

ми.

- Виждал ли си я някога? - питам Уил. Кристина смачква

Д В А Д Е С Е Т И П Е Т А

на топка първия лист и го запраща във водата.

- Джанийн ли? Веднъж - отговаря той. После грабва

втората статия и я накъсва на дребни парченца. Те се

понасят надолу по реката. Уил върши това без ожесто

Късно през нощта, след като повечето от Безстраш

чението на Кристина. Подозирам, че го прави само за да

ните отдавна спят, стоя заедно с Уил и Кристина край

ми докаже своето несъгласие с тактиката на бившата си

парапета над бездната. Раменете ми горят от иглата на

каста. Не е ясно дали вярва, или не на написаното, а и аз се

татуиста. И тримата сме с нови татуировки само от

боя да попитам.

преди половин час.

- Преди да стане лидер, тя работеше заедно със сестра

Заварихме само Тори 6 ателието за татуировки, зато

ми. Опитваха се да открият по-дълготраен серум за си

ва се чувствах в безопасност, докато си татуирах симво

мулациите - продължава той. - Джанийн е толкова наче

ла на Аскетите - чифт ръце, протегнати с длани нагоре

тена, че човек го разбира още преди да е казала и дума. Тя е

в знак на помощ и подкрепа, заградени в кръг - на дясното

нещо като самоходен и говорещ компютър.

рамо. Знам, че е рисковано, особено след всичко, което се

- Какво...? - Запращам един от листовете отвъд пара

случи. Но този символ е част от моята самоличност и

пета и стискам устни. Няма как да не попитам. - Какво

смятам за важно да го нося върху кожата си.

мислиш за онова, което каза?

Стъпвам върху една от преградите, опирайки бедра на

Той свива рамене.

парапета, за да запазя равновесие. Тук е стоял Ал. Поглеж

- Не знам. Може би не е зле повече касти да управляват

дам надолу към бездната, право в черната вода, в озъбени

правителството. Сигурно ще бъде хубаво да имаме пове

те скали. Водата се разбива в камъка и ни облива с пръски,

че автомобили... и пресни плодове, и...