Дивергенти

мокрейки лицето ми. Страхувал ли се е, докато е стоял

- Нали си даваш сметка, че няма никакъв таен склад,

тук? Или толкова силно е искал да скочи, че му е било лес

където е натрупано всичко това? - питам с почервеняло

но?

лице.

Кристина ми подава купчина хартия. Имам копия на

- Да, така е - казва той. - Просто си мисля, че удоб

всички статии, публикувани от Ерудитите през послед

ството и благополучието не са сред приоритетите на

ните шест месеца. Едва ли ще се освободя от написаното,

Аскетите. Но това може да се промени, ако и другите кас

като ги хвърля в бездната, но може да се почувствам по-

ти участват във взимането на решения.

- Защото е no-Важно да дадеш автомобил на някое мом

ръката ми.

че от Ерудитите, отколкото храна на безкастовите,

- Сигурна ли си, че наистина искаш да се мотаеш тук

така ли? - сопвам му се.

сама посреднощ? - пита тя.

- Ей, вие! - намесва се Кристина, первайки Уил по рамо

- Няма да съм сама, а с фор. - Прехапвам устни.

т о . - Това трябваше да бъде освобождаващ акт на сим

Кристина поглежда Уил, той отвръща на погледа й. Ся

волично унищожаване на документи, а не политически

каш изобщо не са чули какво казвам.

дебат.

- Добре тогава - сдържано казва Кристина. - Е, ще се

Преглъщам думите, които се каня да изрека, и забивам

видим по-късно.

поглед в купчината хартия в ръцете си. Напоследък Уил и

Кристина и Уил се отправят към спалното помеще

Кристина са все по-често заедно през свободното време,

ние. Кристина разрошва косата на Уил, той я смушква в

забелязала съм го. Дали това означава нещо?

ребрата. Усещам, че ставам свидетел на някакво начало,

- Заради всичко, казано по адрес на баща ти обаче - про

но не съм сигурна какво ще излезе от това.

дължава той, - за малко да я намразя. Не разбирам каква

Стигам тичешком в подножието на пътеката от дяс

полза има да се говорят толкова ужасни неща.

ната страна на Ямата и започвам да се изкачвам. Старая се

Аз обаче разбирам. Ако Джанийн успее да убеди и дру

да вървя колкото може по-бързо. За разлика от Кристина,

гите, че баща ми и останалите Аскети са корумпирани и

на мен не ми е трудно да лъжа. Нямам никакво намерение

ужасни, тя ще спечели подкрепата им в случай на преврат.

да говоря с фор - поне докато не разбера накъде е тръгнал

Ако това наистина е нейният план. Но сега нямам желание

посреднощ.

пак да предизвиквам спорове, затова мълчаливо се съгла

Тичам тихо, почти без да си поемам дъх, докато не сти

сявам и запращам останалите листове в бездната. Те се

гам стълбата. Заставам в единия край на стъклената стая,

разлитат на всички страни и се носят из въздуха, докато

а фор стои в другата. През прозорците виждам светли

накрая кацат на повърхността на водата. Бездната ще ги

ните на града, които отначало ярко сияят, но започват

погълне и унищожи.

лека-полека да гаснат, когато наближава полунощ.

- Време е за лягане - казва с усмивка Кристина. - Връ

В другия край на стаята фор стои пред вратата на

щаме ли се? Смятам да накисна ръката на Питър в купа с

зоната на страха. В едната ръка държи черна кутия, в дру

топла вода, за да го накарам да се напикае в леглото.

гата - спринцовка.

Обръщам гръб на бездната и долавям движение в десния

- Така и така си вече тук - казва той, без дори да поглед

край на Ямата. Някаква фигура се катери към стъкления

не през рамо, - може да влезеш вътре с мен.

покрив. Ако съдя по плавната походка - сякаш краката

Хапя устни и не помръдвам.

почти не се отделят от земята - трябва да е фор.

- В зоната на страха ли?

- Идеята ти е страхотна, но преди това трябва да

-Да.

поговоря с фор за нещо - казвам, сочейки към бялата фигу

Тръгвам към него и питам в движение:

ра, която се изкачва по пътеката. Очите и проследяват

- Редно ли е да го правя?

- Серумът те свързва с програмата - отговаря той. -

- Как е истинското ти име? - питам.

Именно програмата определя през чия зона да те прекара.

- Опитай се да разбереш и това.

В момента е настроена за моята.

Симулацията ни поглъща. Подът, върху който стоя,

- Ще ми разрешиш ли да видя това?

вече не е от бетон. Скърца като метален. От всички

- Защо иначе да влизам вътре? - тихо пита той. Не ме

страни нахлува светлина и градът се изправя пред нас -

поглежда. - Искам да ти покажа нещо.

сгради от стъкло и арки на железопътните линии. Ние се

Той вдига спринцовката и аз накланям глава, за да оголя

намираме високо над всичко това. Не съм виждала синьо

шията си. Усещам остра болка, щом иглата пробива кожа

то небе от много дълго време. Когато то се ширва над

та, но вече съм свикнала с нея. Когато свършва, той ми

мен, дъхът ми спира, чувствам се замаяна.

подава черната кутия. В нея има друга спринцовка.

После започва да духа. Вятърът е толкова силен, че

- Никога досега не съм го правила - казвам, докато я

трябва да се опра на фор, за да остана права. Той издърпва

вадя от кутията. Не искам да му причиня болка.

ръката си от моята и обгръща раменете ми. Отначало

- Точно тук - той докосва едно място на врата си с

мисля, че така иска да ме защити, но не - той диша учес

върха на нокътя. Повдигам се на пръсти и забивам иглата,

тено и всъщност има нужда от моята подкрепа. Мъчи се

ръцете ми леко треперят. Той дори не трепва.