Дивергенти

гурно защото аз съм толкова увлечена по него, си въобразя

сметка, че има нещо странно сред толкова много момиче

вам, че с всички останали е така. - Така де, разбираш какво

та да избереш точно мен. Така че, ако търсиш само... хм,

искам да кажа.

ти си знаеш..., онова...

- Е, предположението ти е погрешно. - Той отклонява

- Какво? Секс ли? - озъбва ми се той. - Знаеш ли, ако

поглед. Страните му горят, сякаш е засрамен. - Нали зна

търсех само това, ти определено нямаше да си първата,

еш, че можеш да споделиш всичко с мен - допълва по-къс

при която щях да отида.

но. Взима лицето ми в ръце, пръстите му са студени, но

Чувствам се така, сякаш току-що е забил юмрук в сто

дланите парят. - Много по-сговорчив съм, отколкото се

маха ми. Естествено, че няма да съм първата, при която

представих по време на обучението, честна дума.

ще отиде - нито първата, нито най-красивата, нито най-

Вярвам му. Но това няма нищо общо с неговата сговор-

желаната. Притискам ръце към корема си и поглеждам на

чивост.

страни, преглъщайки сълзите. Не съм ревла. Нито ми е в

Той ме целува между веждите, по върха на носа, после

характера да хленча. Примигвам няколко пъти, отпускам

внимателно спира устни върху моите. Имам чувството,

ръце и го поглеждам твърдо.

че ще се пръсна всеки момент. По вените ми вместо кръв

- Ще си ходя - казвам тихо. И тръгвам към вратата.

тече електрически ток. Искам да ме целува, искам го, но се

- Не, Трис! - Той сграбчва китката ми и ме дръпва

боя докъде може да стигне това.

обратно. Отблъсквам го силно, но той хваща и другата

Ръцете му се плъзгат по раменете ми и пръстите му

ми китка и стиска здраво ръцете ми.

попадат върху превръзката. Той се дръпва назад със смръ

- Съжалявам за думите си - казва. - В действителност

щено чело.

имах предвид, че ти не си като другите. Разбрах го още

- Ранена ли си? - пита.

щом те видях.

- Не. Нова татуировка. Вече заздравя, просто... Още не

- Ти беше едно от препятствията в моята зона на

искам да я показвам.

страха. - Долната ми устна трепери. - Знаеше ли това?

- Може ли да погледна?

- Какво? - Той пуска ръцете ми и в погледа му отново се

Кимам със свито гърло. Дръпвам ръкава си, измъквам

появява обида. - Страхуваш ли се от мен?

ръка от него и оголвам рамото. Той задържа за секунда по

- Не от теб - отвръщам. Прехапвам устната си, за да

гледа си върху него, после прокарва пръсти отгоре. Те се

спре да трепери. - А от това да бъда с теб... Изобщо с

надигат и спускат, следвайки очертанията на костите

някого. Досега не съм имала такава връзка, а ти си по-голям

ми, които стърчат повече, отколкото ми се иска. Имам

от мен, не знам какво очакваш и...

чувството, че навсякъде, където кожата му докосва моя

- Трис - започва строго той, - представа нямам какви

та, нещо при допира се променя. Усещам някакъв трепет

илюзии си правиш, но това е нещо съвсем ново и за мен.

в стомаха си. Не просто страх. Има и още нещо. Желание.

Той отлепва крайчето на превръзката. Очите му об

ще, и даже този на Аскетите, от които произхожда, също

хождат символа на Аскетите и той се усмихва.

като мен. Но останалите три?

- Имам същата - казва през смях. - На гърба.

- Според мен допускаме грешка - меко казва той. - Всич

- Наистина? Може ли да я видя?

ки подценяваме и пренебрегваме добродетелите на оста

Той залепва отново превръзката върху татуировката

налите касти, докато се опитваме да наложим нашите.

и покрива рамото ми с ризата.

Не желая да участвам в това. Искам да бъда едновременно

- Да не искаш да се съблека, Трие?

безстрашен, безкористен, също така умен, и мил, и чес

В гърлото ми клокочи нервен смях.

тен. - Той прави кратка пауза. - Най-трудно от всичко ми

- Само... донякъде.

се удава да бъда мил.

Той кима, усмивката му внезапно угасва. Вдига поглед

- Никой не е съвършен - промълвявам. - Но не става

към мен и смъква ципа на дрехата си. Тя се свлича от раме

така. Ако се отървеш от едно лошо качество, друго лошо

нете му и той я запраща върху стола край бюрото. Вече

качество заема мястото му.

не ми е до смях. Не ми остава нищо друго, освен да го следя

Така аз изтъргувах малодушието срещу жестокост;

с очи.

смених безсилието със свирепост.

Веждите му са събрани в центъра на челото, когато

Прокарвам пръсти по символа на Аскетите.

повдига долния край на тениската. После с едно плавно

- Трябва да ги предупредим. Скоро.

движение я измъква през главата.

- Знам - отговаря. - Ще го направим.

Част от пламъците на Безстрашните покриват дяс

Обръща се с лице към мен. Иска ми се да го докосна, но

ната му страна, но иначе гърдите му са недокоснати. Той

се боя от неговата голота; боя се, че той разголи и мен.

отвръща поглед.

- Това плаши ли те, Трие?

- Какво има? - питам, свъсила вежди. Той изглежда при

- Не - казвам с пресипнал глас. После прочиствам гърло

теснен.

то си. - Не съвсем. Страх ме е само... от моето желание.

- Обикновено... не се показвам пред хората - отгова

- Какво е то? - После чертите му се изопват. - Мен ли

ря. - Пред когото и да било.

искаш?

- Мога да си обясня защо - казвам меко. - Виж се само!

Кимам бавно.

Бавно започвам да обикалям около него. Върху кожата