Дивергенти

Четвърто: Ерик и Макс работят с Ерудитите.

Дръпвам се рязко от прегръдката на Тобиас и го поглеж

дам с разширени очи.

- Уил? - викам го, прекосявайки стаята. Щом приключ

ват с обличането, всички послушници се подреждат един

до друг. После тръгват навън, марширувайки в колона.

Хващам ръката на Уил, за да го спра, но той продължава

Г Л А В А

да върви напред. Стискам зъби и го тегля с всички сили,

забивайки пети в пода. Той просто ме повлича със себе си.

Т Р И Д Е С Е Т И Т Р Е Т А

Всички те са сомнамбули.

Започвам трескаво да търся обувките си. Не мога да

остана тук сама. Завързвам ги бързешком, намятам якето

и хуквам навън, настигам бързо колоната послушници и из

Търся начин да остана насаме с Тобиас след обявяване

равнявам крачка с тях. Трябват ми няколко секунди, за да

на класирането, но около него се е събрала гъста тълпа

осъзная, че се движат в съвършен синхрон - стъпка с един

от послушници и членове, а триумфът им е толкова бу

и същи крак напред, мах с една и съща ръка назад. Старая

рен, че го отнася надалече от мен. Решавам да се измъкна

се да им подражавам, доколкото мога, но този ритъм е

от спалното, щом всички заспят, за да го открия. Пре

твърде странен за мен.

одоляването на зоната на страха обаче така е изцедило

Маршируваме към Ямата, но при входа й първите от

силите ми, че скоро се унасям.

колоната завиват наляво. Макс стои в коридора и ни

Събужда ме скърцането на пружина и тътренето на

наблюдава. Сърцето ми започва да блъска в гърдите и аз

крака. Прекалено е тъмно, за да видя ясно какво става, но

се опитвам да наподобя празния поглед на останалите.

когато очите ми свикват с мрака, забелязвам Кристина да

Втренчвам се пред себе си, съсредоточена в ритъма на

завързва връзките на обувките си. Отварям уста да я по

стъпката. Тялото ми се напряга като пружина, когато

питам какви ги върши, но в същия момент съзирам в дру

минавам покрай него. Той ще разбере. Ще усети, че не съм

гия край на помещението Уил да навлича ризата си. Всички

с приспано съзнание като останалите и с мен ще се случи

останали са будни, но никой не гъква.

нещо лошо, знам си го.

- Кристина! - изсъсквам. Тя не гледа към мен, затова я

Тъмните очи на Макс се плъзгат над мен.

хващам за рамото и я разтърсвам. - Кристина!

Изкачваме се по някакви стъпала и продължаваме в съ

Тя обаче продължава да завързва връзките на обувките

щия ритъм последователно по четири коридора. Послед

си.

ният преминава в огромна пещера. Вътре има тълпа от

Сърцето ми се свива, когато виждам лицето й. Очите

Безстрашните.

й са отворени, но с празен поглед, а лицевите мускули - от

Виждам дълга редица маси с някакви черни купчини вър

пуснати. Тя се движи с полуотворена уста, без да гледа къде

ху тях. Не успявам да различа какво е, докато не наближа

върби - не е будна, но изглежда сякаш е. Всички останали са

вам съвсем. Оръжие.

като нея.

Разбира се. Ерик каза, че всеки един от Безстрашните

е бил инжектиран вчера. Затова сега кастата се състои

ва да е буден. Освен ако не съм се заблудила за него.

само от лунатици, послушни и обучени да убиват. Съвър

Трябва да го открия.

шените войници.

Заставаме край железопътната линия в редица, която

Взимам пистолет, кобур и колан също като Уил, който

се простира чак докъдето стига периферното ми зрение.

върви точно пред мен. Опитвам се да повтарям негови

Влакът спира пред нас, вратите на всички вагони са отво

те движения, но не мога да предвидя какво ще направи в

рени. Един по един всичките ми приятели от послушни

следващия момент, затова се суетя повече, отколкото би

ците се качват във вагона отпред.

ми се искало. Стискам зъби. Остава да разчитам на това,

Не мога да обърна глава, за да потърся Тобиас в нава

че никой не ме гледа.

лицата, но скришом поглеждам встрани. Лицата отляво

Щом се въоръжавам, тръгвам подир Уил и останалите

са ми непознати. На няколко крачки вдясно от мен обаче

послушници към изхода.

забелязвам високо момче с късо подстригана коса. Може и

Не мога да участвам във война срещу Аскетите, срещу

да не е той, няма как да сьм сигурна, но не трябва да изпус

семейството си. По-добре да умра. Зоната на страха дока

кам удобния случай. Нямам представа как да се добера до

за това. Пред мен няма голям избор. Постепенно планът

него, без да привлека вниманието върху себе си. Но трябва

ми се избистря. Трябва да се преструвам, докато стигна

някак да го настигна.

колкото може по-близо до сектора на Аскетите в града.

Вагонът пред нас се напълва и Уил се отправя към след

Ще спася семейството си. Без значение какво ще стане

ващия. Това ми дава идея и вместо да спра, когато той

след това. Залива ме вълна на облекчение.

спира, се промъквам още няколко крачки надясно. Всички

Колоната послушници върви по тъмен коридор. Нито

наоколо са по-високи от мен, телата им ще ме прикриват.

виждам Уил пред себе си, нито по-напред от него. Кракът

Правя още една крачка вдясно, стискайки зъби. Прекалено

ми среща нещо твърдо, политам напред и разпервам ръце.

много движения. Ще ме хванат. „Моля ви, не ме хващай-

Коляното ми се удря в ръб - стъпало. Изправям се. Толкова

те!

съм напрегната, че чак зъбите ми тракат. Не са забелязали