Дивергенти

- Давай да вървим! - казва жената, в гласа й звучи

то, са лидерите на Аскетите. Може би всички те са вече

отегчение. Явно и тя е от водачите на Безстрашните,

мъртви.

щом има правото да даде разрешение на Ерик. - Той вече е

Един по един войниците на Безстрашните преди мен

никой.

поемат в една или друга посока, за да изпълнят някаква за

- Жалко, че не прие предложението на Макс, фор. Жал

повед. Скоро ръководителите ще забележат, че каквито и

ко за теб, разбира се - тихо процежда Ерик, докато зарежда

сигнали да приемат останалите, аз не ги получавам. Какво

куршум в цевта.

ще правя, когато това се случи?

Дробовете ми горят, сдържам дъха си близо минута. С

- Ама че яко! - възкликва мъжки глас отдясно. Зървам

ъгълчето на окото забелязвам ръката на Тобиас да помръд

кичур дълга мазна коса и сребърни халки. Ерик. Той ме му

ва, но моята вече е на пистолета. Опирам дулото в чело

шка с показалец в бузата и аз едва се удържам да не блъсна

то на Ерик. Очите му се разширяват, чертите на лицето

ръката му.

му се отпускат и за миг той изглежда като останалите

- Наистина ли не ни виждат? Нито ни чуват? - пита

войници сомнамбули на Безстрашните.

женски глас.

Показалецът ми се свива около спусъка.

- Напротив, могат да виждат и да чуват. Но не въз

- Дръпни пистолета от главата му - казвам.

приемат по същия начин онова, което виждат или чу

- Няма да ме застреляш - отговаря Ерик.

ват - обяснява той. - Получават команди от нашите

- Това е любопитна теория - отвръщам. Но наисти

компютри посредством предавателите, които им ин

на не съм способна да го убия, не мога. Стискам зъби и

жектирахме... - При тези думи той притиска пръст в

отпускам ръката си, прострелвайки крака на Ерик. Той

шията ми на инжектираното място, за да й го покаже.

изкрещява и стиска крака си с две ръце. В мига, в който

„Стой мирно! - казвам си. Мирно, мирно, мирно!" - И ги

пистолетът вече не е насочен в главата му, Тобиас вади

изпълняват безпрекословно.

своето оръжие и стреля в крака на спътницата на Ерик.

Ерик прави крачка встрани и ухилен се надвесва към ли

Не чакам да видя дали я е улучил. Грабвам ръката на Тобиас

цето на Тобиас.

и побягвам.

- Ето това вече е красота - казва. - Легендарният фор.

Ако успеем да стигнем до пряката, ще изчезнем между

сградите и няма да могат да ни открият. Остава ни да из

минем около двеста метра. Чувам стъпки зад нас, но не се

обръщам. Тобиас сграбчва ръката ми и силно я стиска, дър

пайки ме напред, по-бързо, отколкото някога съм тичала

в живота си; по-бързо, отколкото изобщо мога да тичам.

Препъвам се подир него. Чувам изстрел.

Г Л А В А

Болката е остра и внезапна, започва от рамото и пуска

Т Р И Д Е С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А

електрически стрели по цялото ми тяло. Викът засяда в

гърлото ми и аз падам, бузата ми се охлузва о паважа. Вди

гам глава, забелязвам коленете на Тобиас край мен и крещя:

- Бягай!

Отпуснала съм се тежко върху Тобиас. В гърба ми е

Когато ми отговаря, гласът му е спокоен и тих:

опряно дулото на пистолет и ме тика да вървя напред.

- Няма.

Минаваме през главния вход в централата на Аскетите,

След секунди сме обкръжени, Тобиас ми помага да стана,

проста сива сграда на два етажа. Кръвта се процежда от

поемайки тежестта на тялото ми. Болката замъглява по

едната ми страна. Не се боя от онова, което предстои,

гледа ми. Войниците на Безстрашните са ни наобиколили

твърде силно ме боли, за да го мисля сега.

с насочено оръжие.

Дулото на пистолета ме блъска през врата, охранявана

- Дивсргнсти - казва Ерик, застанал на куц крак. Лице

от двама войници на Безстрашните. С Тобиас минаваме

то му е бяло като платно. - Предайте оръжието!

през нея и попадаме в скромен кабинет, в който има само

бюро, компютър и празни столове. Зад бюрото седи Джа

нийн, опряла телефонна слушалка до ухото си.

- Тогава качи някои от тях обратно на влака! - казва

т я . - Трябва да е много добре охраняван, това е най-важна

та част... Не мога да говоря повече... Затварям. - Тя тряс

ка слушалката на телефона и впива сивите си очи в мен.

Цветът им напомня на разтопена стомана.

- Дивергенти - казва единият от Безстрашните. Тряб

ва да е някой от лидерите на кастата или някой освобо

ден от симулацията.

- И сама виждам. - Джанийн сваля очилата, сгъва ги и

ги поставя на бюрото. Вероятно ги носи от суета, не от

необходимост - сигурно си мисли, че така изглежда по-ум

на. Поне според баща ми. -Ти- казва и ме посочва. - Очак-

бах го. Още от началото се усъмних в теб заради тая каша

да фокусирам лицето й. Облягам се на Тобиас за опора. Той

с резултатите от теста. Но ти...

увива ръка около мен, придържайки ме за кръста.

Тя поклаща глава, когато премества очи към Тобиас.

- Не ставай глупав! Няма закъде да бързаме - безгрижно

- Ти, Тобиас - или може би трябва да те наричам фор, -

отвръща тя. - Двамата сте тук за изпълнението на една

успя да ми се изплъзнеш - довършва тихо. - При теб всич

много важна задача. Както разбирате, аз съм леко озадаче

ко е минало през ситото: резултати от теста, симула

на, че серумът, който изобретих, не действа на Диверген

ции по време на инициацията, всичко. А ето какво става

т и т е . Ето защо работя усилено по решаването на този