Дивергенти

ако е непрекъснат.

странно да чуя това точно от теб. Очаквах поне синът

Джанийн опира дланите си една в друга. Не съзирам в

на Маркъс да проумее, че не всички от тях са невинни. -

погледа й дори следа от злоба, нито намек за садистични

Тя се настанява на ръба на бюрото, полата й се вдига над

наклонности, както съм очаквала. Тя е по-скоро машина,

коленете, набраздени от стрий. - Отговори честно, няма

отколкото маниак. Установява проблемите и създава си-

мулация на базата на събраните данни. Аскетите с т о я т

екът на устните му разтваря моите. Забравям за болката

на пътя на нейния мечтан възход към властта, ето защо

и ужаса от приближаващата смърт и за миг съм дори бла

тя намира начин да отстрани кастата. И тъй като не

годарна, че споменът за тази целувка ще бъде още свеж в

разполага със собствена армия, се съюзява с Безстрашни

паметта ми, когато срещна края.

те. Дава си сметка, че ще трябва да контролира голяма

После той ме пуска и аз се опирам на стената, за да

маса от хора, за да си осигури безопасност. Намира начин,

остана права. Без никакво друго предупреждение - само

като изобретява серума и предавателите. Дивергентите

мускулите му се напрягат - той се протяга през бюрото

са просто поредният проблем, който трябва да разреши,

и стиска пръсти около гърлото на Джанийн. Охраната

и именно това я прави толкова ужасяваща - достатъчно

на Безстрашните край вратата се нахвърля отгоре му с

умна е да се справи с всеки проблем, дори с нашето съще

насочено оръжие, аз изпищявам.

ствуване.

Налага се двама от войниците на Безстрашните да из

- Мога да контролирам опова, което виждате и чува

тръгнат Тобиас от Джанийн и да го хвърлят на земята.

те - продължава тя. - Ето защо създадох нов серум, кой

Единият от тях го приковава към пода, опрял колене в ра

то ще коригира онова, което ви заобикаля, за да мога да

менете му и притиснал лицето му в килима. Политам към

манипулирам вашата воля. Онези, които не приемат на

тях, но друг войник стоварва ръце върху раменете ми и

шето управление, трябва да бъдат наблюдавани отблизо.

ме притиска към стената. Прекалено дребна съм, за да му

Наблюдавани, или с други думи, лишени от свободна

окажа съпротива, а и загубата на кръв ме е омаломощила.

воля. Определено Джанийн има дар слово.

Джанийн се превива над бюрото, като пелтечи и едва

- Ти ще си първият опитен обект, Тобиас. Беатрис

си поема въздух. Разтрива гърлото си, върху което личат

обаче... - Тя се усмихва. - Доста сериозно си ранена, за да си

яркочервените отпечатъци от пръстите на Тобиас. Кол

ми от полза. След приключването на срещата ще бъдеш

кото и бездушна да изглежда, тя все пак си остава човек;

екзекутирана.

в очите й има сълзи, когато вади някаква кутия от чекме

Опитвам се да потуша тръпката, която ме разтърсва

джето на бюрото, отваря я и вътре се показват сприн

при думата „екзекутирана". Болката парализира рамото.

цовка и игла.

Вдигам очи към Тобиас. Трудно ми е да сдържа сълзите си,

Все още дишайки тежко, тя насочва спринцовката към

когато виждам ужаса в неговите широко отворени тъм

Тобиас. Той стиска зъби, извива тяло и забива лакът в ли

ни очи.

цето на един от охраната. Войникът го удря в слепоочи

- Не - казва той. Гласът му трепери, но погледът му

ето с дръжката на пистолета. Джанийн забива иглата 6

остава твърд и решителен, когато поклаща глава. - По-

шията на Тобиас. Тялото му се отпуска.

скоро аз ще умра.

От устата ми се отронва странен звук - нито рида

- Боя се, че нямаш голям избор - безгрижно отвръща

ние, нито вик, а някакъв грачещ, стържещ стон, който ми

Джанийн.

прозвучава чуждо, сякаш идва от друг човек.

Тобиас грубо взима лицето ми в ръце и ме целува, нати-

- Вдигнете го! - нарежда Джанийн с дрезгав глас.

Войникът се надига заедно с Тобиас. Погледът му не е

махване ме обрича на смърт, но за нея е просто отхвърля

празен като на войниците сомнамбули; очите му са будни

не на поредната задача от списъка, единственият логичен

и бдителни. Той се оглежда наоколо, видимо смутен от

ход по пътя, по който е поела. Тя наблюдава безчувствено

онова, което вижда.

как двама от охраната ме избутват от кабинета.

- Тобиас! - викам го. - Тобиас!

Повличат ме по коридора. Отвътре всичко ми е при

- Той не те познава - казва Джанийн.

тъпено, но иначе крещя, мобилизирайки последните ос

Тобиас поглежда над рамото й. Присвива очи и бързо

танки от волята си. Впивам зъби в ръката на войника

тръгва към мен. Още преди охраната да е успяла да го спре,

отдясно и се усмихвам при вкуса на кръв в устата си. Той

той сключва пръсти около гърлото ми и почти премазва

ме удря и над мен се спуска мрак.

трахеята ми. Задавям се, лицето ми пламва от придошла

та кръв.

- Симулацията вече го манипулира - казва Джанийн.

Едва чувам гласа й от звънтенето в ушите. - Тя променя

гледната му точка и го кара да бърка приятел с враг.

Един от войниците откъсва Тобиас от мен. Дишам

пресекливо, вкарвайки оскъдни глътки въздух в дробовете

си.

Него вече го няма. Под контрола на симулацията той

вече ще избива хората, които само допреди три минути

наричаше невинни. Щеше да е по-милостиво Джанийн да

го убие, вместо да му причини това.