Дивергенти

Майка ми замръзва, гърбът й се превива в дъга. От ра

ната в корема й бликва кръв и обагря ризата в аленочер-

вено. Върху рамото също избива червено петно. Стискам

клепачи и това агресивно червено завинаги се запечатва от

Г Л А В А

вътрешната им страна. Примигвам и отново виждам ней

Т Р И Д Е С Е Т И Ш Е С Т А

ната усмивка, докато замита в купчинка отрязаните връх

чета на косата ми.

Тя пада, отначало на колене с отпуснати покрай тялото

ръце, после рухва на една страна върху паважа като парцале

Трима от войниците на Безстрашните ме преслед

на кукла. Остава там, неподвижна и бездиханна.

ват. Тичат в пълен синхрон, стъпките им кънтят в

Затискам уста с ръка и крещя без звук в шепата. Стра

уличката. Единият от тях стреля и аз се хвърлям по

ните ми горят и са мокри от сълзи, които не съм усетила

лице, охлузвайки дланите си в паважа. Куршумът попада

как са рукнали. Кръвта ми крещи за отмъщение и ме зове да

в тухлената стена отдясно и парчета кирпич се разли-

се върна при нея. Докато продължавам да тичам напред, в

т а т на всички страни. Мятам се зад ъгъла и зареждам

главата ми звучи нейнит завет да бъда смела.

куршум в цевта.

Болката ме пронизва като с шиш, докато всичко в мен

„Те убиха майка ми." Насочвам пистолета към уличката

се срива; целият ми свят рухва в един-едничък миг. Пава

и стрелям слепешката. Всъщност не точно те я убиха, но

жът жули коленете ми. Ако сега се предам, всичко това ще

това сега няма значение - не може да има значение. Също

приключи. Сигурно Ерик има право, като казва, че да избе

като смъртта и това в момента е малко нереално.

реш смъртта, е като да изследваш някое непознато и не

Вече се чува шум само от един чифт крака. Държа пис

приветливо място.

толета с двете ръце, изпънати напред. Стоя в края на

Отново усещам как Тобиас гали косата ми преди първа

уличката и се целя във войника на Безстрашните. Пръ

та симулация. Чувам го как ми казва да бъда смела. Чувам как

с т ъ т ми обвива мекия спусък. Този, който тича срещу

майка ми казва да бъда смела.

мен дори не е мъж, а още момче. Момче с разрошена коса и

Войниците на Безстрашните си тръгват като по ко

дълбока бръчка между веждите.

манда. Някак успявам да се надигна и продължавам да тичам.

Уил. С празен поглед и лишен от разсъдък, но все пак

Аз съм смела.

Уил. Той се заковава на място и ме съзира. Краката му ся

каш се вкопават в земята и пистолетът се вдига. За миг

виждам как пръстът му опира спусъка и чувам куршумът

да влиза в цевта. После стрелям. Стискам силно очи. Не

мога да дишам.

Обръщам се на nemu, без да отварям очи, и тръгвам,

Стаята е мъждиво осветена, но успявам да различа по

залитайки по уличката. „Северна" и „феърфийлд". Трябва

знати лица, съседи, съученици, колеги на баща ми. Баща ми

да видя табелите на улиците, за да разбера къде се намирам.

ме гледа така, сякаш ми е поникнала втора глава. Маркъс.

Не мога нищо да прочета, погледът ми е замъглен. При

Присъствието му ми причинява болка - Тобиас...

мигвам бързо. Стоя само на няколко крачки от сградата,

Не, няма да го правя, няма да мисля за него.

приютила останките от моето семейство.

- Откъде разбра за скривалището? - пита Кейлъб. -

Стоварвам се на колене пред вратата. Тобиас би казал,

Мама успя ли да те открие?

че е крайно неразумно да вдигам шум. Шумът ще привлече

Кимвам. И за мама не искам да мисля сега.

войниците на Безстрашните.

- Рамото ми - казвам само.

Опирам чело о стената и крещя. След няколко секунди

Вече съм в безопасност, адреналинът, който досега цир

притискам ръка до устата си, за да заглуша писъка и ви

кулираше в мен и ме тласкаше дотук, изчезва и болката

кам отново; крясък, който преминава в ридание. Писто

става непоносима. Свличам се на колене. От дрехите ми

летът изтрополява на земята. Уил е още пред очите ми.

по циментовия под капе вода. В гърдите ми се надига ри

В спомените ми той е усмихнат. С извити устни. Рав

дание и отчаяно иска да излезе навън, но аз го потискам.

ни зъби. Светлина в погледа. Засмян, закачлив, по-жив в

Жена на име Теса, която живее малко по-надолу по наша

спомените ми, отколкото съм самата аз в момента. Тряб

та улица, дотътря дървена палета. Женена е за един от

ваше да избирам между себе си и него. Избрах себе си. Но

членовете на съвета, но него не го виждам наоколо. Сигур

сега също се чувствам мъртва.

но е мъртъв.

Някой премества лампата от срещуположния ъгъл при

Удрям по вратата - два пъти, после три, накрая шест,

нас, за да имаме светлина. Кейлъб изважда комплект за пър

както ми каза майка.

ва помощ, а Сюзън ми носи вода. Няма по-добро място,

Изтривам сълзите от лицето си. Предстои да се срещ

където да получиш помощ, от стая, пълна с Аскети. По

на с баща си за първи път, откакто го напуснах, и не искам

глеждам крадешком Кейлъб. Той отново е облечен в сиво.

да ме види като хлипаща развалина.

Сега нашата среща в лагера на Ерудитите ми се струва

Вратата се отваря и Кейлъб застава на прага. Появата

като сън.

му ме стъписва. Той ме гледа неподвижно няколко секунди,

Баща ми идва при мен, премята ръката ми през рамене

после обвива ръце около мен, притискайки раната на ра

те си и ми помага да прекося стаята.