Дивергенти

- Върху покрива - уточнявам. И като забелязвам смаяно

вход, за което се налага да скочим от покрива.

то му изражение, добавям: - Затова му викат изпитание

- Предполагам, вече съжаляваш, че си избрала Безстраш

на храбростта.

ните - обажда се Маркъс.

Половината от храбростта е гледната точка. Когато

Изненадана съм, че баща ми първи не зададе този въпрос,

за първи път скочих от движещ се влак, това бе едно от

но и той като мен сега рее поглед над града. Влакът минава

най-трудните неща в живота ми дотогава. Сега ми прили

покрай територията на Ерудитите, която тъне в мрак.

ча на детска игра, защото през последните няколко седми

Отдалече изглежда мирна и спокойна. Между стените на

ци преодолях толкова трудности, колкото другите хора

тяхната централа сигурно също е спокойно. Далече от

не срещат за цял живот. Нито една от тях обаче не може

сблъсъка и всичко онова, в чиято основа са те.

да се сравни с онова, което се каня да направя в лагера на

Поклащам глава.

Безстрашните. Няма съмнение, че ако оцелея, ще се изпра

- Дори след като лидерите на твоята каста решиха да

вя пред още по-големи предизвикателства. Като това да

участват в заговор за сваляне на правителството? - про-

остана безкастова - нещо, което дори не можех да си пред

съсква Маркъс.

ставя досега.

- Трябваше да овладея някои умения.

- Татко, ти си пръв - казвам и отстъпвам назад, за да

- Като това да бъдеш безстрашна ли? - тихо пита

може той да застане на самия край на вагона. Ако двамата с

баща ми.

Маркъс са първи, мога да преценя кога разстоянието между

влака u покрива ще бъде най-късо. Надявам се двамата с Кей

ние, което повдига ризата ми. Отправям поглед към дупка

лъб да се прехвърлим успешно над по-широката празнина,

та в земята, от която ме делят седем етажа; притварям

защото сме по-млади. Налага се да поема този риск.

очи, когато вятърът духва в лицето ми. - На дъното има

Железопътната линия прави завой и когато се изправя

мрежа - продължавам, поглеждайки през рамо. И тримата

успоредно на покрива, аз изкрещявам:

изглеждат объркани. Още не могат да схванат какво искам

- Скачай!

от тях. - Не му мислете, просто скачайте! - заключавам.

Баща ми свива колене и се оттласква напред. Не чакам

Обръщам се и се накланям назад. При това движение

да разбера дали е успял. Тласкам Маркъс напред и викам пак:

губя равновесие. Падам като камък, очите ми са затворе

- Скачай!

ни, едната ръка е протегната встрани, за да почувствам

Баща ми се приземява толкова близо до ръба на покрива,

вятъра. Старая се да отпусна максимално мускулите си,

че дъхът ми спира. Той сяда върху чакъла, а аз изтласквам

преди да се ударя в мрежата. Тя ми се вижда като бетонна

Кейлъб пред себе си. Брат ми застава на края на вагона и се

плоча, когато я връхлитам с раненото рамо напред. Стис

хвърля напред, без да съм му казала. Правя няколко крачки

кам зъби и се претъркулвам настрани към ръба, вкопчвам се

назад, за да си осигуря летящ старт и се мятам от вагона

в пилона, за който е завързана и премятам единия си крак

точно преди да подмине края на покрива.

навън. Приземявам се на колене върху платформата, погле

За миг увисвам 8 празното пространство, после крака

дът ми е замъглен от сълзите.

та ми се удрят в бетона и аз политам настрани, далече от

Кейлъб изскимтява, когато мрежата се огъва под нати

рьба на покрива. Коленете ме болят, а ударът разтърсва

ска на тялото му, а после се изпъва. Изправям се с известна

тялото ми и раненото рамо започва да пулсира. Сядам, ди

трудност.

шайки тежко, и се оглеждам наоколо. Кейлъб и баща ми сто

- Кейлъб - изсъсквам, - насам!

ят на самия ръб и държат здраво ръцете на Маркъс. Той не

Задъхан, той изпълзява до края на мрежата и се прека-

е успял да се приземи на покрива, но и още не е паднал.

турва през ръба, падайки тежко върху платформата. С

Някъде дълбоко в мен едно злобно гласче нарежда: „Па

намръщено лице, едва се изправя на крака и ме зяпва с отво

дни, падни, падни!".

рена уста.

Но той не го прави. Баща ми и Кейлъб го измъкват от

- Колко пъти... си правила... това? - пита с пресекливо

горе. Ставам и си отупвам панталона. В главата ми се вър

дишане.

ти единствено мисълта за следващата крачка. Едно е да

- Сега ми е за втори път - казвам.

накараш някого да скочи от движещ се влак, съвсем друго е

Той поклаща глава.

да го направи от покрива на висока сграда.

Когато баща ми пада върху мрежата, Кейлъб му помага

- Причината да попитам дали имате страх от високо

от другата страна. Щом се изправя върху платформата,

е следващото, което ни предстои - казвам, отивайки до

той се превива и повръща през ръба. Спускам се по стъл

края на покрива. Дочувам провлачените им стъпки зад гър

бите и когато стигам дънрто, чувам Маркъс да се удря със

ба си и стъпвам на самия ръб. Отдолу идва въздушно тече-

стон в мрежата.

Пещерата е празна, а коридорите се губят в мрака.

изненадам охранителя, който стреля по нас, преди да успее

Джанийн се е постарала да изглежда така, сякаш в лагера

да прати някой куршум в главата ми. Може би.

на Безстрашните няма жива душа, с изключение на войни

Едно от нещата, за които съм благодарна на Безстраш

ците, които изпрати да охраняват компютрите. Откри