Дивергенти

приемат. Знаеш ли нещо за стратегията на Безстрашни

крият друг начин да...

те, Беатрис? Дали ще прекратят бойните действия през

- Пък и как ще ги събудим? - добавя Маркъс.

нощта?

- Ще открием компютрите, които контролират си

- Не Безстрашните са подготвили стратегията - каз

мулацията, и ще унищожим базата данни - казвам. - Про

вам. - Всичко това е планирано от Ерудитите. И не ста

грамата. Всичко.

ва въпрос за това, че те командват.

- Лесно е да се каже, трудно е да се свърши - намесва се

- Как така те командват - повтаря баща ми. - Какво

Кейлъб. - Те може да са навсякъде. Не става просто да цъ

искаш да кажеш?

фнем в централата на Ерудитите и да започнем да си врем

- Искам да кажа, че деветдесет процента от Безстраш

носа нагоре-надолу.

ните в момента са като сомнамбули - отговарям. - Кон

- Те са... - свивам вежди. Джанийн. Джанийн говоре

тролирани са чрез симулация и не си дават сметка какво

ше за нещо важно по телефона, когато двамата с Тобиас

вършат. Единствената причина да не съм в тяхното съ

влязохме в кабинета й; толкова важно, че да затвори слу

стояние е, че съм... - Поколебавам се дали да изрека дума

шалката на някого, за да не чуем. „Не можеш просто да ги

та. - Не се поддавам на психически контрол.

оставиш без охрана." А после, когато отпращаше Тобиас,

- Психически контрол? Значи те не осъзнават, че изби-

каза: „Пратете го в контролния център!". Контролни-

ят център, където Тобиас е работел и преди. Където е

охранителната система на Безстрашните. И компютри

те на Безстрашните. - Те са в лагера на Безстрашните -

казвам. - В това има логика. Там се съхраняват всички дан

ни на Безстрашните, защо тогава да не контролират и

тях точно от това място.

Г Л А В А

Бегло осъзнавам, че съм казала „тях". Вчера, формал

Т Р И Д Е С Е Т И С Е Д М А

но погледнато, станах една от Безстрашните. Но не се

чувствам такава.

Не съм и от Аскетите обаче.

Предполагам, че съм такава, каквато винаги съм била.

Основните сили на Ерудитите и Безстрашните са

Нито от Безстрашните, нито от Аскетите, нито без-

съсредоточени в сектора на Аскетите в града. Колкото

кастова. Дивергент.

повече се отдалечаваме от него, толкова по-малка е веро

- Сигурна ли си? - настоява баща ми.

я т н о с т т а да срещнем някакви трудности.

- Това е една „информирана догадка" - отговарям. - И

Не ми се наложи да решавам кой точно да дойде с мен.

най-добрата ми теория за момента.

Кейлъб беше очевидният избор, тъй като е наясно с по-

- Тогава трябва да решим кой отива там и кой продъл

голямата част от плана на Ерудитите. Маркъс настоя да

жава към Миротворците - казва той. - Каква помощ ти

се присъедини, въпреки възраженията ми, защото умее да

трябва, Беатрис?

работи с компютри. А баща ми се държи така, сякаш него

Този въпрос ме стъписва, както и изражението му. Той

вото място е предрешено още от самото начало.

гледа на мен като на равен. Говори ми, сякаш съм му р;=вна.

Известно време наблюдавам как останалите тичат в

Или ме е признал за зряла личност, или е приел, че вече не

противоположната посока - към безопасността, към Ми

съм негова дъщеря. Второто е по-вероятно и по-болезне

ротворците, - после им обръщам гръб и поемам към града,

но.

към мястото на военните действия. Стоим край релсите

- Всички, които могат и имат волята да използват

на влака, който ще ни води право към опасността.

оръжие - казвам. - И не се страхуват от високо.

- Колко е часът? - питам Кейлъб.

Той поглежда часовника си.

- Дванадесет и три.

- Трябва да пристигне всеки момент - казвам.

- Ще спре ли? - пита той.

Поклащам глава.

- Движи се бавно през града. Ще потичаме известно вре

ме успоредно с вагона, после се мятаме вътре.

Да скоча на влака в движение сега ми се вижда нещо лес

- Как да бъда жертвоготовна - отвръщам. - Понякога

но, съвсем естествено. За тях няма да е просто, но е късно

това е едно и също нещо.

за отстъпление. Поглеждам през лявото си рамо и виждам

- Затова ли на рамото ти е татуиран символът на Ас

светлината на локомотива да сияе в злато на фона на сиви

кетите? - обажда се Кейлъб.

те сгради и шосета. Когато наближава и става все по-голя

Мога да се обзаложа, че в очите на баща ми се мярка

ма, се вдигам на пръсти. Накрая локомотивът преминава

усмивка.

покрай мен и аз се затичвам. Щом забелязвам отворен ва

Усмихвам се леко и кимвам:

гон, ускорявам, за да се изравня с него, вкопчвам се в дръжка

- А на другото е символът на Безстрашните.

та от лявата страна и се мятам вътре.

Кейлъб подскача, пада тежко вътре и се претъркулва на

Стъклената сграда отразява слънчевите лъчи и ги на

една страна, после помага на Маркъс. Баща ми се мята по

сочва право в очите ми. Изправям се, хванала дръжката

очи и се оттласква с крака напред. Те влизат навътре, но аз

край вратата за опора. Почти пристигнахме.

оставам до вратата, хваната за дръжката, и наблюдавам

- Когато ви кажа, скачате колкото се може по-бързо -

как градът препуска пред мен.

нареждам.

На мястото на Джанийн бих изпратила повечето вой

- Да скачаме? - повтаря Кейлъб. - Намираме се на седем

ници на Безстрашните при входа над Ямата, пред стъкле

етажа от земята, Трие.

ната сграда. Значи ще бъде по-разумно да минем през задния