Дивергенти

Пред очите ми се появява образът му как стои пред

бите му са се впили 6 долната устна и дъхът му излиза

Тобиас с колан в ръка и чувам кънтящия му глас. „Това е за

пресекливо. После на пресекулки си поема въздух. И пак пре-

твое добро." В продължение на няколко секунди не откъс

секливо издишва.

вам поглед от него. Наистина ли го вярва? Звучи, сякаш е

- Те чуват всичко - процежда той през стиснатите

максима на Безстрашните.

- Да вървим! - казвам. - Ставай, Питър!

Продължавам да се катеря нагоре с пламнали страни.

- Настояваш той да ходи? - пита недоумяващо Кей

Само преди няколко месеца не бих дръзнала да се опълча на

лъб. - Да не си полудяла?!

баща си. Може би и преди няколко часа също не бих го на

- Не съм го простреляла в крака, нали? - отвръщам. - Не.

правила. Но нещо се промени, когато застреляха майка ми.

Е, тогава ще върви с нас. Къде отиваме, Питър?

И когато отведоха Тобиас.

Кейлъб помага на Питър да се вдигне на крака.

Дочувам пъшкането и пухтенето на баща ми през шума

- В стъклената сграда - отговаря той с изкривено

на бързея. Бях забравила, че е по-възрастен от мен и че него

лице. - На осмия етаж.

вият скелет вече не може да удържа тежестта на тялото.

И ни повежда към вратата.

Преди да изкача металните стъпала, които ще ме отве

Пристъпвам, потъвайки в грохота на водата и синьо

дат над стъкления покрив, се притаявам в мрака и наблю

то сияние на Ямата. Сега тя е пуста, каквато никога не съм

давам светлите петна, образувани от слънчевите лъчи

я виждала. Оглеждам стените, търсейки някакви признаци

по стените на Ямата. Изчаквам така, докато сенки не за

на живот, но не забелязвам нито движение, нито фигури,

крият тези светли петна и изчислявам кога ще се появи

стаени в сенките. Въпреки това, държа пистолета в го

следващата сянка. Охраната се придвижва на всяка минута

товност и тръгвам по пътеката, която води към стъкле

и половина, стои на място дванайсет секунди, после про

ния покрив. От тази пустота по гърба ми полазват тръп

дължава.

ки. Напомня ми безкрайното поле в моя кошмар с враните.

- Там горе има въоръжени мъже. Щом ме видят, ще ме

- Кое ти дава право да стреляш по хората? - пита баща

убият, стига да им се удаде случай - тихо казвам на баща

ми, докато ме следва по пътеката. Минаваме покрай ате

ми. Търся с поглед очите му. - Да ги оставя ли да го напра

лието за татуировки. Къде ли е Тори сега? Ами Кристина?

вят?

- Точно сега не му е времето за дебат по етика - отго

Той ме наблюдава мълчаливо в продължение на няколко

варям.

секунди.

- Напротив, сега е идеалното време - настоява т:т. -

- Върви - казва накрая - и нека Бог ти помага!

Скоро ще ти се отвори случай да застреляш още някого и

Предпазливо изкачвам стъпалата и спирам малко преди

ако не осъзнаеш...

главата ми да се подаде над тях. Чакам, наблюдавайки дви

- Какво да осъзная? - питам, без да се обръщам. - Цената

жението на сенките. Когато една от тях спира, пристъп

на всяка пропиляна секунда се измерва със смъртта на още

вам нагоре, насочвам пистолета и стрелям.

един от Аскетите и превръщането на поредния от Без

Куршумът не уцелва охранителя. Забива се в стъклото

страшните в убиец. Това вече го осъзнах. Сега е твой ред.

под него. Стрелям отново и залягам, докато куршумите

- Има правилен начин, по който да постигаш всичко.

чаткат по пода около мен. Слава богу, че стъкленият по

- Какво те кара да мислиш, че знаеш кой е той? - казвам.

крив е брониран срещу куршумите. Иначе щеше да се пръс

- Моля ви, престанете да се карате - прекъсва ни Кей

не, аз да се проваля долу и да умра.

лъб с укорителен глас! - Сега имаме по-важна работа.

Един охранител по-малко. Стискам зъби и опирам ръка

6 покрива, търсейки с поглед следващата си мишена през

тук с него - казвам, сочейки с глава Питър. - Той само ще ни

стъклото. Насочвам пистолета и стрелям срещу охрани

забави. Погрижи се никой да не ни проследи.

теля, който тича срещу мен. Куршумът го уцелва в ръ

Моля се да не разбере какво точно целя - да го задържа

ката. За щастие това е ръката, с която стреля, защото

тук, за да е в безопасност. Нищо, че е готов с радост да

захвърля пистолета настрани и се подхлъзва.

пожертва живота си за каузата. Кача ли се в стъклената

Цялото ми тяло се тресе. Мятам се през отвора на по

сграда, може би никога вече няма да се върна обратно. Най-

крива и докопвам изпуснатия пистолет преди него. Покрай

доброто, на което се надявам, е да унищожа симулацията,

главата ми просъсква куршум, толкова е близо, че развява

преди да ме еюекутират. Кога се реших да предприема тази

кичури от косата ми. Прехвърлям дясната си ръка през

самоубийствена мисия? Защо взимането на това решение

срещуположното рамо, преодолявайки изгарящата болка,

не беше трудно за мен?

която подпалва цялото ми тяло, и стрелям три пъти зад

- Няма как да стоя тук безучастно, докато си горе и

мен. По някакво чудо единият куршум уцелва охранителя

рискуваш живота си - отговаря Кейлъб.

отзад. В очите ми бликват сълзи от болка, които не съм

- Трябваш ми тук - отговарям.

способна да овладея. Току-що разкъсах шевовете на раната

Питър се свлича на колене. Лицето му лъщи от пот.

си. Сигурна съм.