Дивергенти

Долавям движение върху един от екраните и виждам

те.

брат си, Маркъс и Питър на първия етаж на сградата. За

От гърдите му се откъсва нещо като ридание, въздиш

обиколени са от войници на Безстрашните, всичките в

ка и стон и той отново ме целува. Очите му блестят от

черни дрехи и въоръжени.

сълзите. Не съм очаквала някога да видя как Тобиас плаче.

- Тобиас! - произнасям отчетливо. - Сега!

Става ми болно.

Той се втурва към монитора на компютъра и почуква

Притискам се към гърдите му и се разридавам, заровила

с пръст върху екрана няколко пъти. Сега не мога да следя

лице в ризата му. Пулсирането в главата ми се усилва, бол

какво точно прави. Интересува ме единствено брат ми.

ката в рамото се връща и имам чувството, че тялото

Той е изпънал ръка пред себе си с насочен пистолет - съ

ми натежава двойно повече. Облягам се на него и той ме

щия, който му дадох, сякаш е готов да стреля всеки мо

подкрепя.

мент. Прехапвам устни. „Не стреляй!" Тобиас докосва

- Как го направи? - питам.

екрана още няколко пъти, изписвайки букви, които нямат

- Представа нямам - отговаря. - Просто чух гласа ти.

никакъв смисъл за мен. „Не стреляй!"

Виждам огнена линия - искра, лумнала от дулото на един

След няколко секунди се сещам защо съм дошла тук. От

от пистолетите - и ахвам. Брат ми, Маркъс и Питър се

дръпвам се, изтривам страните си с опакото на ръката и

повалят на земята с ръце над главите. След миг и тримата

се обръщам към мониторите. Забелязвам един, който по

се размърдват и аз разбирам, че са още живи. Войниците

казва позната чешмичка. Спомням си, че Тобиас се държеше

на Безстрашните настъпват. Черен грозд около брат ми.

като истински параноик, докато ругаех Безстрашните

- Тобиас - казвам.

точно на това място. И не сваляше поглед от стената

Той пак докосва екрана и всички на първия етаж замръз

над фонтанчето. Сега вече знам защо.

ват по местата си.

Двамата с Тобиас стоим пред мониторите в продъл

Ръцете им безволно се отпускат.

жение на няколко секунди. Досещам се какво мисли в мо

После Безстрашните отново се раздвижват, главите

мента, защото и в моята глава се върти същото: как е

им се въртят във всички посоки, те захвърлят оръжието

възможно нещо толкова малко да контролира толкова

си, устите им се разтварят така, сякаш крещят, блъскат

много хора.

се един друг, някои падат на колене, стиснали главите си в

-Аз ли контролирах симулацията? - пита той.

ръце, и се люлеят напред-назад, напред-назад.

- Не съм сигурна дали я контролираше, или просто я

Напрежението в гърдите ми отслабва и аз сядам с въз

следеше - казвам. - Така или иначе тя е вече завършена. Ня

дишка.

мам представа какво е направила Джанийн, но симулация

Тобиас се е надвесил над компютъра и сваля гърба на

та работи самостоятелно.

кутията.

Той поклаща глава.

- Трябва да се добера до базата данни - казва, - иначе

- Това е... невероятно! Ужасно, зловещо... и невероятно!

просто пак ще стартират симулацията.

Наблюдавам безумието, което цари върху монитори

чева светлина.

те. Сигурно същото се случва и по улиците. Оглеждам

Кейлъб се втурва към мен, когато излизам от вратата,

екраните един по един, търсейки сектора на Аскетите в

аз политам към него. Той ме хваща здраво.

града. Показва го само един монитор - на най-долния ред

- Татко? - произнася само.

в ъгъла на стаята. На него Безстрашните стрелят едни

Само поклащам глава.

срещу други, блъскат се, пищят - истински хаос. Облечени

- Хубаво - казва, като едва не се задавя с тази дума. - Той

в черно мъж и жена падат на земята. Хора се разбягват в

би искал да стане точно така.

различни посоки.

През рамо виждам Тобиас да спира насред крачка. Ця

- Пипнах ги! - обявява Тобиас и вдига компютърния

лото му тяло се вдървява и той впива очи в Маркъс. В

хард диск. Това е само парче метал с големината на дланта

бързината да унищожа симулацията съм забравила да го

му. Той ми го подава и аз го пъхам в джоба си.

предупредя.

- Трябва да се махаме о т т у к - казвам, изправям се и по

Маркъс пристъпва към него и прегръща сина си. Тоби

сочвам екрана вдясно.

ас продължава да стои като вкопан в земята, ръцете му

- Наистина. - Той ме прегръща през раменете. - Ела!

остават отпуснати край тялото, лицето е безизразно.

Тръгваме заедно по коридора и завиваме зад ъгъла. Асан

Забелязвам как адамовата му ябълка подскача, той е впе

сьорът ми припомня за баща ми. Не мога да се удържа и се

рил поглед някъде нагоре.

оглеждам за тялото му.

- Сине! - въздиша Маркъс.

Виждам го на пода до асансьора, обкръжено от телата

Тобиас изкривява лице.

на неколцина охранители. От устата ми излиза приглушен

- Ей, ти! - провиквам се, като се дръпвам от Кейлъб.

писък. Извръщам очи. В гърлото ми се надига жлъчка и аз

Още помня как коланът на Маркъс се усука около китката

повръщам срещу стената.

ми в зоната на страха на Тобиас. Втурвам се между двама

За миг имам чувството, че всичко в мен се срива; при-

та, блъскайки Маркъс назад. - Ей! Махни се от него!

клякам край тялото и дишам през устата, за да не усещам

Усещам дъха на Тобиас във врата си - той излиза на къси

мириса на кръв. Притискам устните си с длан, за да заглу

остри тласъци.

ша риданията. Още пет секунди. Още само пет секунди