Дивергенти

по-лошо. Блъсвам с пета пистолета далече зад гърба си, да не

може да го стигне; после, без да обръщам внимание на болка

та в челюстта, го ритам в стомаха.

Главата на Тобиас се обръща и тъмните му очи се пре

Той хваща крака ми и го дръпва към себе си. Стоварвам

местват върху мен. Свъсва вежди. Изправя се. Изглежда

се на пода върху рамото си. От болката ми причернява.

объркан. Насочва пистолета си.

Опитвам се да го погледна. Той изнася крак назад, сякаш се

- Хвърли оръжието! - казва.

кани да ме ритне. Изправям се на колене и протягам ръка

- Тобиас - повтарям настоятелно, - ти си в симулация.

към пистолета. Не знам какво ще правя с него. Не бих мо

- Хвърли оръжието! - продължава той. - Или ще стре

гла да застрелям Тобиас. Не мога да го направя, невъзможно.

лям.

Него, истинския, все още го има там някъде, дълбоко скрит.

Според Джанийн той вече не ме познава. Но тя каза, че

Той ме сграбчва за косата и ме влачи по пода. Посягам на

симулацията превръща неговите приятели във врагове. Ще

свой ред и го стискам за китката. Но той е прекалено силен

ме застреля, ако се наложи.

и челото ми се удря в стената.

Оставям пистолета до краката си на пода.

Него все още го има там някъде.

- Хвърли оръжието! - изкрещява Тобиас.

- Тобиас! - проронвам.

- Вече го направих - отговарям. Някакво тъничко гласче

Дали наистина хватката му се отпусна? Извивам тяло

в главата ми напява, че той нито ме чува, нито ме вижда,

и го ритам, кракът ми улучва бедрото. Когато косата ми

нито ме разпознава. Сякаш пламъци пърлят клепачите ми

се изплъзва между пръстите му, се хвърлям към пистолета

отвътре. Не мога просто да стоя тук и да позволя да ме

и дланта ми притиска студения метал. Преобръщам се по

застреля.

гръб и насочвам оръжието към него.

Втурвам се към него и го сграбчвам за китката. Чувст

- Тобиас - казвам, - знам, че си още тук!

вам как шават мускулите му, докато дърпа спусъка и навеж

Ако наистина е така обаче, едва ли щеше да се втурне

дам глава точно навреме. Куршумът се забива в стената

към мен с намерението този път вече да ме убие.

отзад. Ахвам от изненада, ритам го в ребрата и извивам

Главата ми пулсира. Изправям се на крака.

китката му с всичка сила. Той изпуска пистолета.

- Тобиас, моля те! - умолявам го. Направо съм жалка. Съл

Ясно ми е, че не мога да надвия Тобиас. Но трябва да

зите стоплят лицето ми. - Моля те, погледни ме! - Той

тръгва към мен, движенията му са заплашителни, бързи,

мощни. Пистолетът се тресе в ръцете ми. - Моля те, пог

ледни ме, Тобиас, моля те!

Дори когато се мръщи свирепо, очите му изглеждат за

мислени. Спомням си как устните му се извиват в усмивка.

Г Л А В А

Не съм способна да го убия. Не знам дали го обичам; дори

да е така, не съм сигурна защо. Но знам със сигурност какво

Т Р И Д Е С Е Т И Д Е В Е Т А

би направил, ако ролите ни са разменени. Вярвам, че нищо

не е толкова ценно, та да си струва да го убия заради него.

Това сьм го преживявала и преди - в зоната на страха,

когато с пистолет в ръка стоях пред любимите си хора, а

Изстрел не последва. Той продължава да ме гледа все

някакъв глас ми нареждаше да ги застрелям. Тогава предпо

така злобно, но не помръдва. Защо не ме застреля? Сър

четох аз да умра. Не си представям как същият избор би

цето му блъска срещу дланта ми. Моето също се мята

ми помогнал сега обаче. Просто знам, уверена сът, че това е

неистово. Той е Дивергент. Може да преодолее и тази си

правилното решение и в момента.

мулация. Която и да е симулация.

Баща ми казва - обичаше да казва, - че има някаква непре

- Тобиас - казвам, - това съм аз!

одолима сила в саможертвата.

Правя крачка напред и го прегръщам. Тялото му про

Обръщам пистолета с дулото към мен и го слагам в длан

дължава да стои като вкаменено. Но сърцето му ускорява

та на Тобиас.

ритъма. Усещам го с бузата си. Приглушени удари, които

Той опира цевта в челото ми. Сълзите ми са пресъхнали.

бият близо до ухото ми. Още един глух звук - пистоле

Въздухът, който докосва страните ми, е студен. Протя

т ъ т пада на пода. Той сграбчва раменете ми - прекалено

гам ръка и я опирам в гърдите му, за да почувствам биенето

силно и отривисто, пръстите му се забиват в раната,

на сърцето му. Поне това е останало непокътнато от ис

където доскоро беше куршумът. Изкрещявам, когато ме

тинския Тобиас.

блъска назад. Сигурно иска да ме убие по някакъв особено

Куршумът влиза в цевта. Може би няма да ми е по-труд

мъчителен начин.

но да го оставя да ме застреля сега, отколкото беше в зона

- Трие! - казва и това е отново той. Устата му се зале

та на страха; отколкото е в моите кошмари. Сигурно ще

пя за моята.

се чуе изстрел, после светлината ще угасне и аз ще се озова в

Ръцете му ме прегръщат, той ме вдига високо и ме при

някакъв друг свят. Стоя неподвижно и чакам.

тиска до гърдите си; пръстите му се сключват на гърба

Дали ще ми бъде опростено всичко онова, което сто

ми. Лицето и вратът му са мокри от пот; тялото му се

рих, за да стигна дотук?

тресе, а моето рамо гори от болка, но на мен не ми пука,

Не знам. Не знам.

не ми пука, не ми пука.

Моля се.

Най-накрая ме пуска на пода и се втренчва в мен, пръ-

стите му галят челото ми, веждите, страните, устни