Дивергенти

ните, е, че ме обучиха да елиминирам страха.

ем ли войниците, ще намерим и компютрите. Поглеждам

- Които и да сте вие - разнася се вик, - предайте оръжи

през рамо. Маркъс стои върху платформата, побелял като

ето и вдигнете ръце!

платно, но невредим.

Извръщам се настрани и прилепвам гръб към стената.

- Значи това бил лагерът на Безстрашните! - казва той.

Тръгвам бързо с едното рамо напред, прехвърляйки единия

- Точно така - отговарям. - Е?

крак пред другия, и присвивам очи, за да се ориентирам в

- Не съм и предполагал, че ще го видя някога - отговаря, а

полумрака. Следващ изстрел раздира тишината. Стигам

ръката му се плъзга по стената. - Не е нужно да се държиш

до последната лампа и застивам за миг в сенките, изчаквай

толкова нападателно, Беатрис.

ки очите ми да се пригодят.

Никога досега не съм обръщала внимание колко са студе

Едва ли ще победя в ръкопашен бой, но ако се придви

ни очите му.

жа достатъчно бързо, до схватка може и да не се стигне.

- Имащ ли някакъв план, Беатрис? - обажда се баща ми.

С леки стъпки поемам към охранителя край вратата. На

- Да. - Истина е. Имам план, макар да не знам кога точно

няколко крачки от него си давам сметка, че познавам тази

го измислих.

тъмна коса, която винаги сияе, дори в почти непрогледен

Също така не съм сигурна и че ще проработи. Но мога

мрак и този тесен в основата нос.

да разчитам на няколко неща: в лагера няма останали много

Това е Питър.

от Безстрашните; те не се отличават с особен финес и аз

Студ пропълзява по кожата ми, обгръща сърцето ми и

ще направя всичко възможно, за да ги спра.

потъва в стомаха.

Тръгваме по осветен на всеки десет крачки коридор, кой

Лицето му е напрегнато - той не е от сомнамбулите.

то води към Ямата. Щом стигаме до първото осветено

Оглежда се, но погледът му минава високо над главата ми

място, чувам изстрел и залягам на земята. Някой трябва

и се устремява далече напред. Щом продължава да мълчи,

да ни е забелязал. С пълзене се измъквам 6 тъмното. Огнена

значи не е склонен да преговаря с нас; просто ще ни избие

искра от изстрел просветва откъм вратата за Ямата.

без повече въпроси.

- Всички добре ли са? - питам.

Облизвам устни, минавам на спринт оставащото раз

- Да - отговаря баща ми.

стояние и замахвам с долната част на ръката. Ударът по

- Тогава остани на място!

пада в носа му, той изпищява и вдига и двете си ръце към

Хуквам покрай стената. Лампите стърчат на известно

лицето. Тялото ми прелива от адреналин и когато подбел-

разстояние от нея и точно под тях има тъмна ивица. Дос

ва очи, го ритам в слабините. Пада на колене, оръжието

татъчно дребна съм, за да се скрия в нея, ако се долепя до

му изтрополява на земята. Сграбчвам го и опирам дуло в

стената. Така мога да се промъкна до края на коридора и да

темето му.

- Защо си буден? - питам.

зъби. - Ако ти не ме убиеш, те ще го направят. Единстве

Той вдига глава. Аз зареждам куршум в цевта и въпроси

ният начин да ти кажа, е, ако ме измъкнеш оттук.

телно извивам вежди.

- Какво?

- Лидерите на Безстрашните... оценили моите резулта

- Да ме... о-о-ох!... вземеш със себе си - произнася с изкри

ти и ме извадиха от симулацията - отговаря.

вено лице той.

- Защото са установили, че ти вече притежаваш на

- Искаш да те взема с мен? \ - повтарям. - Да взема чове

клонности на убиец и съвестта няма да ти попречи с,а из

ка, който се опита да ме убие?

биеш няколкостотин души - казвам. - Има логика.

- Точно така - изохква той. - Ако наистина искаш да

- Аз не съм... убиец!

откриеш онова, което ти трябва.

- Не познавам друг от Прямите, който да е такъв лъ

Това прилича на приемлив вариант, но не е. С всяка

жец като теб. - Почуквам с дулото по черепа му. - Къде са

пропиляна минута, докато наблюдавам Питър и си при

компютрите, които контролират симулацията, Питър?

помням как беше завладял кошмарите ми и колко щети ми

- Няма да ме застреляш.

причини, поредните десетина Аскети умират от ръката

- Защо хората постоянно подценяват характера ми? -

на лишени от разум войници.

продължавам тихо. - Въобразяват си, че като съм дребна,

- Добре - казвам и едва не се задавям с тази дума. - Хуба

момиче и Дървена, не е възможно да бъда жестока. Но гре

во.

шат.

Дочувам стъпки зад гърба си. Без да отклонявам писто

Отмествам пистолета с няколко сантиметра наляво

лета, поглеждам през рамо. Баща ми и другите двама при

и стрелям в рамото му.

ближават към нас.

Писъкът му изпълва коридора. От ръката му шурва

Баща ми сваля ризата си с дълги ръкави. Отдолу носи

кръв и той изпищява отново, опрял чело в пода. Пак на

сива тениска. Прикляква до Питър и увива дрехата около

сочвам пистолета към главата му, пренебрегвайки сш я>ма

ръката му, завързвайки я стегнато. Докато притиска пла

на вина в гърдите си.

та към кървящата рана на Питър, вдига поглед към мен и

- Сега, след като осъзна грешката си - казвам, - ще ти

казва:

дам още един шанс да ми кажеш каквото те питам, преди

- Трябваше ли непременно да го простреляш?

да те прострелям на по-лошо място.

Не отговарям.

Има още нещо, на което мога да разчитам: Питър не е

- Понякога болката е за добро - спокойно отбелязва

готов на саможертва.

Маркъс.

Той извръща глава и втренчва блеснало око в мен. Зъ