Дивергенти

мото ми. Прехапвам устни, за да не изкрещя, но неволно

- Защо си вир-вода? - пита Кейлъб.

простенвам и той се дръпва назад.

- Опитаха се да ме удавят - отговарям. - А ти защо

- Беатрис! За бога, да не си ранена?

си тук?

- Нека влезем! - едва продумвам.

- Направих, каквото ми каза... Каквото мама каза. Про

Той плъзга пръст под очите си, попивайки влагата. Вра

учих серума за симулациите и разбрах, че Джанийн разра

т а т а се затваря тежко зад нас.

ботва широкообхватни предаватели за него, така че си-

гналът ga разшири обсега си, което пък ме заведе до ин

Кейлъб поглежда баща ми, после мен и накрая избухва в

формацията за Ерудитите и Безстрашните... Както и да

смях. От толкова време не съм го чувала да се смее, че сега

е. Зарязах инициацията в мига, в който осъзнах какво се

това ме разплаква.

случва. Трябваше и теб да предупредя, но вече беше много

- Какво му е толкова смешното? - подсмърчам.

късно - разказва той. - Сега вече съм безкастов.

- Не съм си и помислял, че пак ще бъдем заедно - отго

- Не е вярно - твърдо казва баща ми. - Ти си с нас.

варя той.

Заставам на колене върху палетата и Кейлъб отрязва

Баща ми почиства кожата около раната с нещо студе

ръкава на ризата ми с медицински ножици. Смъква отря

но.

заното парче плат и открива най-напред татуировката

- Време е да те шия - казва.

със символа на Аскетите върху дясното ми рамо, а после

Кимвам. Той вдява иглата, сякаш го е правил хиляди

и т р и т е птици на кл1очицата. Баща ми и Кейлъб гледат

пъти досега.

с еднакъв потрес и любопитство татуировките, но не

- Едно - започва той. - Две... Три.

казват нищо.

Стискам зъби и този път се удържам да не викам. От

Лягам по корем. Кейлъб държи ръката ми, докато баща

многото болки, които трябваше да изтърпя в този ден -

ми вади антисептичния препарат от чантичката за пър

болката от огнестрелната рана, от давенето, от вадене

ва помощ.

то на куршума; болката от това да намеря и завинаги да

- Вадил ли си досега куршум от някого? - питам, стара

изгубя майка си и Тобиас - тази е най-леката за понасяне.

ейки се немощният ми глас да звучи шеговито.

Баща ми приключва с шиенето на раната, откъсва ко

- Ще се изненадаш какви неща мога да върша - отговаря

неца и покрива шева с превръзка. Кейлъб ми помага да ста

той.

на, измъква през глава горната си блуза с дълъг ръкав и ми я

Сигурно много неща около моите родители биха ме из

подава.

ненадали. Сещам се за татуировката на мама и прехапвам

Татко ми помага да провра дясната си ръка през ръкава

устни.

и аз нахлузвам блузата през глава. Тя е широка, безформена

- Сега ще те заболи - казва той.

и има свеж дъх, мирише на Кейлъб.

Не виждам как ножът влиза в мен, но го усещам. Бол

- Е? - тихо пита баща ми. - Къде е майка ти?

ката се разпростира по тялото ми и аз крещя през стис

Свеждам поглед, не желая аз да съм вестителят на тази

нати зъби, мачкайки ръката на Кейлъб. През крясъка чу

новина, не искам с нея да започва нашата среща.

вам как баща ми казва да отпусна мускулите на гърба. От

- Отиде си - казвам. - Спаси ми живота.

ъгълчетата на очите ми рукват сълзи, но отпускам гърба.

Кейлъб затваря очи и дълбоко си поема дъх.

Болката избухва отново. Усещам как ножът си проправя

За миг баща ми онемява, после си връща самообладание

път под кожата ми. Продължавам да крещя.

то, извръща влажни очи и кимва.

- Хванах го! - казва баща ми. После пуска нещо на пода и

- Това е добре - казва, гласът му звучи неестествено. -

то пада с дрънчене.

Хубава смърт.

Ако проговоря сега, ще рухна. Не мога да си го позволя.

ват хора в момента?! - пита баща ми с разширени очи.

Затова само кимвам.

- Точно така.

Ерик нарече храброст самоубийството на Ал и не беше

- Това е... ужасно. - Маркъс клати глава. Съчувственият

прав. Смъртта на майка ми е истинска храброст. Сещам

му т о н звучи доста пресилено. - Представете си само да

се колко спокойна беше в този момент, колко целеустре-

се събудят и да осъзнаят какво са направили...

мена. Храброст не е само това, че загина за мен; храброст

Стаята утихва, сигурно защото всички Аскети в

е, че го направи без уговорки, без колебание, сякаш това е

този момент си представят какво е да си на мястото на

единственият възможен избор.

войниците от армията на Безстрашните и точно тога

Кейлъб ми помага да стана. Време е да огледам и остана

ва ми хрумва нещо.

лата част от помещението. Майка ми заръча да ги закри

- Трябва да ги събудим - казвам.

лям. Заради това и защото съм една от Безстрашните,

- Какво? - неразбиращо пита Маркъс.

мой дълг с да поема лидерството сега. Не зная как ще се

- Ако успеем да събудим Безстрашните, те сигурно ще

справя с такова бреме.

се вдигнат на бунт срещу това, което става - обясня

Маркъс се надига. Видът му ме подсеща как усуква кола

вам. - Така Ерудитите ще останат без армия. Аскетите

на около китката ми и нещо ми стяга гърдите.

вече няма да бъдат избивани. С всичко това ще се приклю

- Засега ние сме единствените оцелели - казва той най-

чи.

накрая. - Трябва да напуснем града. Най-добрият вариант

- Едва ли ще стане толкова лесно - обажда се баща ми. -

е да отидем при Миротворците с надеждата, че ще ни

Дори без помощта на Безстрашните, Ерудитите ще от