Дивергенти

Гледам я втренчено. Шестнайсет години седях до нея два

водната пелена. Май са размазаните и неясни черти на май

пъти дневно на кухненската маса и нито един път не ми

ка ми.

мина през ума, че тя може да не е родена Аскет. Познавам ли

Дочувам удар и стъклото се пръска. Водата започва

изобщо майка си?

да шурти през дупка близо до горния ръб на резервоара и

- Ще има време да питаш - казва тя. После вдига края

стъкленият панел се разцепва на две. Извръщам се, докато

на ризата си, измъква затъкнатия в колана на панталона

стъклото се тресе, u силата на водната вълна запраща тя

пистолет и ми го подава. Накрая докосва бузата ми. - Сега

лото ми върху пода. Поемам дълбоко дъх, гълтайки едно

трябва да вървим.

временно въздух и вода, кашлям, вдишвам отново, две ръце

. Затичва се към края на коридора и аз се втурвам след нея.

хващат моите и аз чувам гласа й.

Намираме се в подземието на централата на Аскетите.

- Беатрис - казва тя, - трябва да бягаме!

Майка ми работи тук, откакто се помня, затова не съм из

Премята ръцете ми около раменете си и ме изправя на

ненадана, когато ме превежда по няколко тъмни коридора,

крака. Облечена е като майка ми, прилича на майка ми, но

нагоре по влажно и усойно стълбище, чак до дневната све

държи пистолет и решителният поглед в очите й ми е не

тлина, без някой да ни попречи. Колко ли души от охраната

познат. Сплитам крака покрай нея, стъпвам върху натро

на Безстрашните е убила, докато ме открие?

шеното стъкло, газя вода и така излизаме през вратата.

- Откъде знаеше къде да ме намериш? - питам.

Отвън лежат телата на охраната на Безстрашните.

- Наблюдавах влаковете още от началото на атаката -

Хлъзгам се по плочките в коридора, докато вървим за

отвръща, поглеждайки през рамо към мен. - Докато не те

бързано, колкото го позволяват омекналите ми крака. Ко-

открих, не знаех как ще действам. Единствената ми цел

беше ga me спася.

контролирани. От това следва, че каквото и да правят,

Гърлото ми се сбиба.

ние винаги ще сме трън в петата.

- Но аз вu предадох. Изоставих ви.

Чувствам се така, сякаш някой е вдъхнал съвсем различен

- Ти си моя дъщеря. Кастата няма значение. - Тя тръс-

въздух в дробовете ми. Аз не съм Аскет. Не съм и Безстраш

ва глава. - Виж докъде ни доведоха! Човешката природа не

на.

може дълго време да удържи доброто, рано или късно злото

Аз съм Дивергент.

отново взима връх и започва да ни трови.

И не мога да бъда контролирана.

Тя спира на ъгъла на уличката и главния път.

- Идват - казва тя, поглеждайки иззад ъгъла. Надзъртам

Знам, че сега не е време за разговори. Но има нещо, което

над рамото й и виждам неколцина от Безстрашните, въ

непременно трябва да разбера.

оръжени с пушки, да маршируват в познатия ритъм към

- Мамо, ти откъде разбра за Дивергентите? - питам. -

нас. Майка ми поглежда назад. От дъното на уличката друга

Какви са те? Защо...

група от Безстрашните тича насам, движейки се в пълен

Тя издърпва пълнителя и поглежда колко куршума са й ос

синхрон. Тя ме хваща за ръце и ме поглежда в очите. Виждам

танали. Вади от джоба си още няколко и запълва празните

как дългите й мигли потрепват, като примигва. Ще ми се

улеи. Разпознавам съсредоточеното й изражение - същото, с

в моето обикновено дребно лице да имаше нещо и от ней

което обикновено вдява конеца в ухото на игла.

ните черти. Добре поне, че в ума си съм наследила частица

- Знам за тях, защото и аз сьм такава - отговаря и ме

о т нея.

поглежда бегло, докато зарежда пълнителя. - Само аз се спа

- Върви при баща си и брат си. Уличката вдясно, после

сих, защото майка ми беше лидер на Безстрашните. В деня

в подземието. Почукай първо два пъти, после три пъти,

на Изборната церемония ми каза да напусна кастата и да си

накрая шест пъти. - Тя обгръща с шепи бузите ми. Ръцете й

избера някое по-безопасно място. Отидох при Аскетите. -

са студени; дланите й са грапави. - Аз ще им отвлека внима

Пъха останалите куршуми обратно в джоба си и изправя

нието. Но ти трябва да тичаш с всички сили.

рамене. - Аз обаче държах ти сама да направиш своя избор.

- Не - поклащам глава. - Никъде не отивам без теб.

- Не разбирам защо сме толкова голяма заплаха за лидери

Тя се усмихва.

те на кастите.

- Бъди смела, Беатрис! Обичам те!

- Всяка каста налага на своите членове да мислят и

Усещам устните й върху челото си, после тя изскача по

действат по определен начин. Повечето го правят. За

средата на улицата. Вдигнала е пистолета над главата си и

мнозинството от хората не е проблем да бъдат обучени в

стреля три пъти във въздуха. Безстрашните се втурват

определен модел на мислене и да го следват до края на живо

напред.

та си. - Тя докосва здравото ми рамо и се усмихва. - Наше

Притичвам през улицата и потъвам в пряката. Тичайки,

то мислене обаче се отклонява в десетки различни посоки.

поглеждам през рамо да проверя дали някой от Безстраш

Ние не можем да се ограничим само с един модел и именно

ните не идва след мен. Майка ми стреля по тях и задържа

това ужасява лидерите ни. С други думи не можем да бъдем

цялото им внимание, за да не ме забележат.

Отново обръщам глава назад, когато охраната започва

ответна стрелба. Краката ми се подкосяват и аз спирам.