Дивергенти

- Предимството на този вид симулация е - казва тя с

блеснали очи, - че той може да действа самостоятелно,

затова е много по-ефективен от войниците сомнамбули. -

Тя поглежда към охранителя, който държи Тобиас. Тобиас

се съпротивлява с всички сили, мускулите му са напрегна

ти, а погледът му е впит в мен, но той не ме вижда; не

ме гледа така, както го правеше доскоро. - Пратете го в

контролния център. Там имаме нужда от някой, който е с

ума си, за да ръководи нещата. Както разбирам, той и пре

ди е работил на такова място. - Джанийн притиска длани

една в друга. - А нея отведете в стая В13 - продължава т я .

После небрежно махва с ръка, за да ме отпрати. Това по-

Ако откажа да се предам, това може да мине за храброст

в очите на онзи, който ме наблюдава чрез камерата, но по

някога истинската храброст е не да се биеш, а да посрещнеш

достойно неизбежната смърт. Хълцам срещу стъклото. Не

се боя да умра, но искам да умра по друг начин, не така.

Г Л А В А

По-добре да крещя, отколкото да хлипам, затова запо

Т Р И Д Е С Е Т И П Е Т А

чвам да викам и да удрям с пета стената зад мен. Кракът ми

отскача, аз ритам пак, толкова силно, че петата ми пулсира

от болка. Ритам пак и пак, и пак, после отстъпвам назад

и забивам лявото си рамо в стената. От удара раната в

Събуждам се в непрогледен мрак, притисната 6 тесен

дясното рамо пламва, сякаш е пронизана с нажежен ръжен.

ъгъл. Подът под мен е гладък и студен. Докосвам пулсира

Водата започва да се процежда от дъното на резервоара.

щото си чело и по пръстите ми се стича течност. Чер

Камерата означава, че ме наблюдават - не, изучават ме,

вена - кръв. Когато отпускам ръка, лакътят ми се удря в

както биха направили само Ерудитите. За да разберат дали

някаква стена. Къде се намирам?

ще реагирам, както по време на симулацията. За да докажат,

Над мен започва да трепка светлина. Отначало синият

че съм малодушна страхливка.

глобус свети мъждиво. Различавам стените на тясна килия

Отпускам юмруци и ръцете ми падат. Не съм страхли

и моята подскачаща сянка отпред. Помещението е малко,

вка. Вдигам глава и забивам поглед в камерата насреща. Ако

с бетонни стени и без прозорци, сама съм. Е, почти - върху

се концентрирам върху дишането си, може и да забравя, че

една от стените е прикачена малка видеокамера.

предстои да умра. Гледам втренчено камерата, докато по

Близо до краката си забелязвам тесен отвор. Към него е

лезрението ми толкова се стеснява, че накрая пред погледа

свързана тръба, която води до огромен резервоар в единия

ми е само тя. Водата гъделичка глезените ми, после прасци

от ъглите на килията.

те, бедрата. Стига до върховете на пръстите. Вдишвам,

Тръпки тръгват от върховете на пръстите ми, пропъл

издишвам. Водата е гальовна като коприна.

зяват нагоре по рьцете и скоро цялото ми тяло се тресе.

Вдишвам. Водата ще промие раните ми. Издишвам. Ко

Това сега не е симулация.

гато сьм била бебе, майка ме потопила във вода, за да ме

Не усещам дясната си ръка. Оттласквам се от стена

предаде в божиите ръце. От дълго време не съм се сещала за

та в ъгъла и на мястото, където съм седяла допреди малко,

Бог, но сега мислите ми са устремени към него. Това е тол

виждам локва кръв. Не мога дори да се паникьосам. Изпра

кова естествено. Внезапно се чувствам доволна, че стрелях

вям се, облягам се на стената и дишам. Най-лошото, което

в крака, а не в главата на Ерик.

може да ми се случи сега, е да се удавя. Опирам чело в стъкло

Тялото ми олеква във водата. Вместо да ритам с крака,

то и избухвам в смях. Това е най-страшното нещо, което

за да остана на повърхността, аз изкарвам въздуха от дро

мога да си представя. Смехът ми преминава в ридание.

бовете си и потъвам на дъното. Водата заглушава ушите

ми. Усещам движението й върху лицето си. Мисля да напъл

гато завиваме зад ъгъла, тя стреля по двамата охранители

ня дробовете си с вода, за да се свършва по-бързо, но не мога

край вратата в дъното. Куршумите улучват и двамата в

да се насиля да го направя. От устните ми се откъсват

главата и те се свличат на пода. Тя ме подпира на стената

мехурчета.

и смъква сивото си сако.

„Отпусни се!" Затварям очи. Дробовете ми горят.

Отдолу е по риза без ръкави. Когато вдига ръка, забеляз

Отпускам ръце и ги оставям да изплуват нагоре. Нека

вам крайчеца на татуировка под лакътя. Ето защо никога

водата ме обгърне в копринената си прегръдка.

не се преобличаше пред мен.

Понякога, като бях още малка, баща ми ме вдигаше над

- Мамо - произнасям напрегнато, - ти си от Безстраш

главата си и тичаше с мен, а аз имах чувството, че летя.

ните.

Сега отново усещам въздухът да се плъзга по тялото ми и

- Да - отговаря с усмивка тя. Прави от сакото си пре

не се боя. Отварям очи.

връзка за ранената ми ръка и завързва ръкавите на врата

I Ipeg мен стои тъмна фигура. Явно смъртта съвсем е на

ми. - Днес това ми беше от полза. Баща ти и още няколко

ближила, щом започвам да виждам разни неща. Болка прониз

души се крият в мазето на пресечката между „Северна" и

ва дробовете ми. Давенето е болезнено. Една длан се опира

„феърфийлд". Трябва да се доберем дотам.

в стъклото срещу лицето ми и за миг различавам нещо през