Читаем Документът на Матлок полностью

Едва се съдържаше да не се разкрещи, за да не даде израз на своя гняв и на чувството си за вина. Умът му не го побираше, че съществуват хора, способни да причинят подобно страдание на друго човешко същество. И за всичко беше виновен той.

— Джейми… Джейми? — Гласът й беше едва доловим, като на малко дете, устните й почти не помръдваха.

— Штт!… Не говори, ако те боли.

— Защо го направиха?

— Не знам. Но ще разберем причината.

— Не!… Не, недей! Те са… те са…

Дъхът на момичето секна, опита се да преглътне, но й беше почти невъзможно. Посочи чашата с вода на масичката до леглото. Матлок бързо я взе и я поднесе към устните й, като поддържаше Пат през раменете.

— Какво стана? Можеш ли да ми кажеш?

— Разказах… на Грийнбърг. Мъж и жена… дойдоха до масата. Казаха, че ти… ме чакаш… отвън.

— Добре, добре, ще говоря с Джейсън.

— Вече съм по-добре… Боли ме… но съм по-добре… наистина… Ще оздравея ли?

— Разбира се. Говорих с лекаря. Цялата си в рани, но няма нищо счупено, нищо сериозно. Каза, че след няколко дни ще си на крак, това е всичко.

Очите на Патриша Балантайн се проясниха и Матлок забеляза с ужас, че покритите й с шевове устни се опитват да се усмихнат.

— Борих се… борих се с тях… друго не си спомням.

Матлок със сетни сили сдържаше сълзите си.

— Знам. А сега стига приказки. Почивай си и не се тревожи. Аз ще поседя тук и ще си говорим с очи. Помниш ли? Веднъж каза, че когато сме между хора, си говорим с очи… Ще ти кажа един мръсен виц.

Тя се усмихна с поглед.

Той стоя, докато сестрата го изгони. Целуна я нежно по устните и излезе от стаята. Чувствуваше едновременно облекчение и ярост.

— Мистър Матлок. — Млад доктор с гладко избръснато лице се приближи до него при асансьора.

— Да?

— Търсят ви по телефона. Можете да говорите от сестринския кабинет на втория етаж. Елате с мен. Гласът по телефона беше непознат.

— Мистър Матлок, името ми е Хюстън. Приятел съм на Джейсън Грийнбърг. Трябва да се видим.

— Нима? Как е Джейсън?

— Добре. Бих искал да се видя с вас колкото може по-скоро. Матлок тъкмо щеше да му определи място за срещата веднага след първата си лекция, но си прехапа езика.

— Предаде ли Джейсън нещо… къде се намира или нещо от този род?

— Не, сър. Каза само да се свържем веднага.

— Разбирам. — Защо не произнасяше паролата?

— Грийнбърг определено каза, че ще ми съобщи… къде ще бъде.

— Това е в разрез с правилата на нашето министерство, мистър Матлок. Не биха му разрешили.

— Така ли?… Значи нищо не ви е помолил да ми съобщите?

Гласът от другия край на телефона леко, но забележимо се поколеба:

— Може да е забравил… Всъщност аз не съм говорил с него. Получих заповед направо от Вашингтон. Къде ще се срещнем?

Матлок усети тревога в гласа на Хюстън. Думата „Вашингтон“ бе произнесена по-високо, нервно.

— Ще ви се обадя по-късно. Дайте ми номера на телефона си.

— Слушайте, Матлок, обаждам се от телефонна будка и трябва да се срещнем. Наредено ми е!

— Да, не се съмнявам…

— Какво?

— Нищо. В града ли сте? В Карлайл?

Мъжът отново се поколеба. — Близо до университета съм.

— Кажете ми, мистър Хюстън… Градът умира ли?

— Какво? Какво говорите?

— Закъснявам за лекции. Потърсете ме пак. Сигурен съм, че ще ме намерите.

И затвори телефона. Лявата му ръка трепереше и по челото му бе избила пот.

Мистър Хюстън беше враг. Вражеският кръг се стесняваше.

Първата му лекция в събота беше в единайсет, което значеше, че има на разположение един час, за да уреди въпроса с парите. Не искаше да мисли, че в понеделник сутринта ще трябва да отиде в Карлайл. Не беше сигурен дали ще е възможно изобщо. Не знаеше къде ще бъде в понеделник.

Тъй като Карлайл беше типичен университетски град в Нова Англия, животът в него си течеше по установения стереотип. Всеки познаваше по име онези, чиито труд превръщаше ежедневието в леко, незабързано, твърдо установено съществуване. Механикът на гаража беше „Джо“ или „Мак“, управителят на книжарницата — „Ал“, зъболекарят — „Джон“ или „Уорън“, момичето от химическото чистене — „Едит“, банкерът, с когото Матлок имаше работа, бе „Алекс“. Алекс Андерсън, четирийсетгодишен, възпитаник на Карлайл, местно момче, успяло да прескочи градските стени и да влезе в университета, а след това и в двете среди да се чувствува в свои води. Матлок му се обади вкъщи и обясни каква е работата. Баща му му дал чек за голяма сума. След обира в апартамента искал незабавно да се разтовари от него. Би ли го посъветвал Алекс как да стори това? Да го изпрати по пощата? Как най-сигурно да го внесе на своя сметка? Не бил сигурен дали в понеделник ще бъде в Карлайл, а парите трябва да са му подръка. Алекс Андерсън предложи Матлок да подпише чека, да го сложи в плик, надписан лично от Андерсън, и да го пусне в пощенската кутия на банката. Първата работа на Алекс в понеделник сутринта щеше да бъде да се погрижи за останалото.

След това Андерсън попита в какви банкноти иска Матлок сумата и той го осведоми.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер
Агата и тьма
Агата и тьма

Неожиданный великолепный подарок для поклонников Агаты Кристи. Детектив с личным участием великой писательницы. Автор не только полностью погружает читателя в мир эпохи, но и создает тонкий правдивый портрет королевы детектива.Днем она больничная аптекарша миссис Маллоуэн, а после работы – знаменитая Агата Кристи. Вот-вот состоится громкая премьера спектакля по ее «Десяти негритятам» – в Лондоне 1942 года, под беспощадными бомбежками. И именно в эти дни совершает свои преступления жестокий убийца женщин, которого сравнивают с самим Джеком-Потрошителем. Друг Агаты, отец современной криминалистики Бернард Спилсбери, понимает, что без создательницы Эркюля Пуаро и мисс Марпл в этом деле не обойтись…Макс Аллан Коллинз – американская суперзвезда криминального жанра. Создатель «Проклятого пути», по которому был снят культовый фильм с Томом Хэнксом, Полом Ньюманом, Джудом Лоу и Дэниелом Крэйгом. Новеллизатор успешнейших сериалов «C.S.I.: Место преступления», «Кости», «Темный ангел» и «Мыслить как преступник».

Макс Аллан Коллинз

Детективы / Триллер / Прочие Детективы