Дом на пръст и кръв

Това беше най-малкото, на което беше способна Джесиба Рога, ядосаше ли я някой. Четиристотингодишната магьосница се родила вещица, но обърнала гръб на корените си и се присъединила към Дома на пламъци и сенки, затова сега отговаряше само пред Подземния крал. В Пламъци и сенки беше попаднала на мястото си — разполагаше с арсенал от заклинания, на който можеше да завижда всеки магьосник и некромант от най-мрачния Дом. Говореше се, че превръщала хора в животни, ако я подразнели достатъчно.

Брайс не смееше да я попита дали дребните твари в десетината аквариума и терариума винаги са били животни. И се стараеше никога да не я ядосва. Не че съществуваха безопасни отношения с ванир. Дори най-безобидните сред ванирите — група, включваща всички същества в Мидгард освен човеците и обикновените животни — можеха да са смъртоносни.

— Ще си го взема после — обеща Даника и натисна тайния панел, за да отвори.

Брайс вече три пъти й беше натъртвала, че складът на изложбената зала не й е личен килер. Но Даника винаги отговаряше, че галерията, разположена в сърцето на Стария площад, била на по-централно място от Вълчата бърлога, която се намираше чак в Лунната гора. И толкова.

Складът се отвори и Даника размаха ръка пред лицето си.

— Моят сак усмърдявал целия склад? — Побутна с върха на единия си черен ботуш безформената платнена торба с танцовия екип на Брайс, пъхната между парцала за под и кофата. — Кога за последно си пра дрехите?

Брайс сбърчи нос, когато я блъсна вонята на стари обувки и потни дрехи. Вярно, беше забравила да изпере трикото си след обедния курс преди два дни. Главно защото Даника й изпрати видеоклип, на който се виждаше купчина лудокорен върху кухненския им плот, а от продънената им уредба до прозореца вече гърмеше музика. Клипчето беше придружено със заповед да се прибира по-бързо. Брайс се подчини. Пушиха толкова, че като дойде на работа вчера сутринта, май още я държеше.

Не можеше да си обясни защо иначе би й отнело десет минути да напише имейл от две изречения. Буква по буква.

— Да оставим тази тема — каза Брайс. — С теб имаме сметки за уреждане.

Даника поразмести разни джунджурии в склада, за да направи място за своите.

— Вече ти се извиних, че изядох остатъците от онези спагети. Довечера ще ти купя.

— Не е това, шматко, макар че и за това майната ти. Бях си ги приготвила за обяд. — Даника се засмя. — Тая татуировка страшно ме боли — оплака се Брайс. — Не мога дори да се облегна на стола.

— Татуистът те предупреди, че ще боли няколко дни.

— Бях толкова пияна, че се подписах грешно на декларацията. Как да проумея какво означава да ме „боли няколко дни“?

Татуировката на Даника — същата като тази на нейния гръб — вече беше зараснала. Едно от преимуществата да бъдеш чистокръвен ванир беше бързото възстановяване на тялото в сравнение с това на хората — и на полухората като Брайс.

Даника най-сетне намери място за меча си сред бъркотията в склада.

— Обещавам довечера да ти държа лед на гърба. Само ме остави да се изкъпя, и ме няма до десет минути.

Приятелката й редовно минаваше през галерията, особено в четвъртъците, когато сутрешният й патрул приключваше на няколко пресечки от площада, но никога досега не се беше къпала в банята на долния етаж. Брайс махна към мазната мръсотия по нея.

— С какво си се оцапала така?

Даника се намръщи, сбърчвайки ъглестите черти на лицето си.

— Наложи се да прекъсна бой между сатир и нощник. — Тя погледна с оголени зъби черните пръски, засъхнали по ръцете й. — Познай кой от тях ме оплиска със соковете си.

Брайс изсумтя и кимна към вратата на архивната стая.

— Душът е твой. В най-долното чекмедже на бюрото има чисти дрехи.

В мига, в който Даника хвана с мръсни пръсти дръжката на вратата, челюстта й се стегна и старата татуировка на врата й — рогатият ухилен вълк, символ на глутницата „Дяволи“ — се загърчи от напрежение.

Не от напъна да завърти дръжката, осъзна Брайс, забелязвайки внезапно скования гръб на приятелката си. Тя надникна към склада, който Даника не си беше направила труда да затвори. Мечът, прославян както в града, така и надалеч извън него, стоеше опрян до метлата и парцала за под. Древната му кожена ножница почти не се виждаше от пълната туба с бензин за захранване на електрическия генератор.

Брайс отдавна се чудеше защо й е на Джесиба толкова старовремско устройство — докато миналата седмица не спря първосветът в целия град. Тогава само генераторът задържа механичните ключалки по време на последвалите грабежи, когато цял куп откачалки се изляха откъм Месарския пазар и заобстрелваха входната врата на галерията с контразаклинания, за да проникнат през магическата й защита.

Но… Даника да остави меча си в склада? Да иска да се изкъпе? И защо гърбът й се скова така?

— Имаш среща с градоуправниците, нали? — попита Брайс.