Дом на пръст и кръв

Несъмнено щеше да се постарае. Дори да й се наложеше да ръмжи в лицето на Мика Домитус, щеше да ги убеди. Малцина дръзваха да разгневят архангела на Лунния град, но Даника нямаше да се поколебае. А като се имаше предвид, че и седмината градоуправници щяха да присъстват на срещата, шансовете това да се случи бяха големи. Напрежението бързо скачаше, когато всичките се съберяха в една стая. Шестимата по-низши управници на Лунния град — метрополиса, носил някога името Лунатион — открай време не се спогаждаха. Всеки от тях управляваше отделна част от града: примът на вълците — Лунната гора, елфът Есенния крал — Пет рози, Подземния крал — Костения квартал, Змийската кралица — Месарския пазар, Оракула — Стария площад, а Речната кралица, която рядко се появяваше, представляваше Дома на морета и океани и Синия двор, намиращ се надълбоко под тюркоазената повърхност на река Истрос, откъдето рядко благоволяваше да излезе.

Човеците от Асфоделските поля нямаха лидер. Затова и Филип Бригс намери толкова симпатизанти.

Но Мика, управникът на Централния бизнес район, властваше над всички. Освен титлата си на градоуправник имаше и звание архангел на Валбара. Беше владетел на цялата проклета територия и отговаряше само пред шестимата астери във Вечния град, столицата и сърцето на Пангера. На цялата планета Мидгард. Ако някой можеше да задържи Бригс в затвора, това беше той.

Даника стигна дъното на стълбището, толкова надолу, че Брайс, застанала под свода на върха му, вече не я виждаше от тавана.

— Здрасти, Сиринкс.

Петнайсеткилограмовата химера изскимтя доволно.

Джесиба купи съществото преди два месеца, а когато Брайс му се зарадва, я предупреди: „Това не е домашен любимец, а скъпо, рядко същество, което съм довела единствено за да пази книгите заедно с Лехаба. Не му пречи на работата“.

Оттогава Брайс пропускаше да спомене на Джесиба, че Сиринкс предпочита да яде, да си подремва и да го чешат по корема, вместо да бди над безценните книги. Нищо че шефката можеше да го види с очите си, решеше ли да провери материала от десетките камери за видеонаблюдение в библиотеката.

Даника провлачи с насмешлив тон:

— Какво ти е влязло в гащите, Лехаба?

— Не нося гащи — измърмори огнената фея. — Нито пък дрехи. Не са особено практични, ако си направен от огън, Даника.

Даника се подсмихна. Преди Брайс да реши дали да не слезе долу, за да съдийства на двубоя между феята и вълчицата, телефонът на бюрото зазвъня. Можеше да предположи кой е.

Въпреки че високите й токчета потъваха в дебелия килим, успя да стигне до телефона, преди да се е включил секретарят, спестявайки си петминутно конско.

— Здравей, Джесиба.

Красив, мелодичен женски глас отвърна:

— Ако обичаш, предай на Даника Фендир, че ако продължава да използва склада за личен килер, наистина ще я превърна в гущер.

2

Докато Даника се върне в изложбената зала на галерията, Брайс вече беше получила леко заплашително мъмрене от Джесиба, задето не си вършела добре работата, имейл от превзета клиентка, пришпорваща Брайс да подготви документацията за древната урна, която си беше купила, за да се фука с нея пред също толкова превзетите си приятелки на коктейла си в понеделник, и две съобщения от членове на глутницата на Даника, любопитни дали алфата им възнамерява да убие някого заради освобождаването на Бригс.

Натали, Третата на Даника, попита в прав текст: „Подивяла ли е вече заради Бригс?".

Конър Холстръм, Вторият на Даника, беше малко по-предпазлив в комуникацията. Никога не беше изключено да изтече информация. „Говорила ли си с Даника?“ — поинтересува се Конър.

Брайс тъкмо му отговаряше: „Да, погрижила съм се", когато сив вълк, голям колкото дребен кон, затвори желязната врата на архивната стая с лапа и ноктите му издрънчаха по метала.

— Да разбирам, че не си харесала дрехите ми? — попита Брайс, ставайки от стола.

Само карамелените очи си оставаха същите в този облик на Даника — и само те смекчаваха чистата заплаха и хищническата грация, които вълчицата излъчваше с всяка своя стъпка към бюрото.

— Облякла съм ги, не бой се. — Дългите й остри зъби проблясваха с всяка нейна дума. Даника наостри рунтавите си уши, надниквайки първо към изключения компютър, после и към дамската чанта на Брайс, приготвена върху бюрото. — Идваш с мен ли?

— Джесиба иска отново да се правя на детектив. — Брайс грабна връзката с ключове, отварящи врати в различни части от живота й. — Пак ми натяква, че трябвало да намеря Рога на Луна. Сякаш не го издирвам от цяла седмица.

Даника погледна към една от видимите камери в изложбената зала, монтирана зад обезглавената статуя на танцуващ фавн отпреди десет хиляди години. Пухкавата й опашка подскочи леко.

— Защо й е притрябвал?

Брайс сви рамене.

— Нямам смелост да попитам.

Даника закрачи към входната врата, внимавайки да не раздере килима с нокти.

— Едва ли иска да го върне в храма за доброто на света.

— По-скоро ще е за нейна лична изгода — коментира Брайс.

Излязоха на тихата улица, на една пресечка от Истрос.