Дом на пръст и кръв

— В храма — въздъхна Брайс. — Вече дни наред се опитвам да разбера какво е станало, и нищо. Няма заподозрени, няма слухове да се продава на Месарския пазар и изобщо не ми хрумва защо му е на някого да краде Рога. Но реликвата е толкова известна, че сигурно я пази много старателно. — Тя вдигна смръщен поглед към небето. — Вече започвам да се питам дали някой не е прекъснал нарочно електричеството, за да открадне Рога в последвалия хаос. В града има двайсетина човека, достатъчно изобретателни за това, и само половината от тях разполагат с нужните ресурси.

Опашката на Даника потрепна.

— Ако са способни на такова нещо, те съветвам да стоиш настрана от тях. Баламосвай Джесиба известно време, заблуди я, че търсиш Рога, после остави цялата тази работа. Или ще изскочи отнякъде, или Джесиба ще се отдаде на следващата си глупава приумица.

— Да, но… Ще е добре аз да го намеря — призна си Брайс. — Заради кариерата ми.

Не че беше решила каква ще бъде. Едногодишната й работа в галерията беше събудила у нея само отвращение заради огромните суми пари, които богаташите пилееха по стари боклуци.

Очите на Даника проблеснаха.

— Да, знам.

Брайс размърда малката златна висулка — възел от три преплетени кръга — по фината верижка около врата си.

Приятелката й тръгваше на патрулите си въоръжена с нокти, меч и пистолети, но ежедневната броня на Брайс се състоеше само от това: аркезийския амулет с големината на нокът, който Джесиба й подари в първия й работен ден в галерията.

Цяла защитна екипировка в едно колие, възхити се Даника, когато Брайс й се похвали от колко много магически предмети може да я предпазва амулетът. Аркезийските амулети не бяха евтини, но Брайс не се и съмняваше, че Джесиба й е направила скъпия подарък единствено от личен интерес. Иначе я чакаше застрахователен кошмар.

Даника кимна към колието.

— Не го сваляй. Особено щом си тръгнала да разследваш толкова подозрителни събития.

Въпреки че великата сила на Рога отдавна бе загубена, ако го беше откраднал някой с достатъчно мощ, щеше да й е нужна магическа защита срещу него.

— Да, да — провлачи Брайс, добре знаеше, че Даника е права.

Нито веднъж не беше сваляла колието, откакто го получи.

Ако някой ден Джесиба я изриташе на улицата, щеше да намери начин да си тръгне с него. Даника й го повтаряше често, неспособна да потисне закрилническия си инстинкт на алфа-вълчица. Това беше една от причините Брайс да я обича толкова — и сега същата тази любов стягаше гърдите й заедно с искрена благодарност.

Телефонът й извибрира и Брайс го извади от чантата си. Даника надникна и като видя кой се обажда, замаха с опашка и наостри уши.

— Нито дума за Бригс — предупреди я Брайс и вдигна. — Здрасти, мамо.

— Здравей, миличка. — Звънливият глас на Ембър Куинлан изпълни ухото й и я накара да се усмихне, въпреки че ги деляха петстотин километра. — Исках пак да проверя дали остава уговорката да ти гостуваме идния уикенд.

— Здрасти, мамо! — излая към телефона Даника.

Ембър се засмя. Даника я прие за своя майка още от първата им среща. А Ембър, макар и родила една-единствена дъщеря, на драго сърце прие втора, също толкова вироглава и немирна като първата.

— Даника е с теб?

Брайс врътна очи и подаде телефона на приятелката си. Само за една стъпка Даника се преобрази с ярка светлина и гигантският вълк се превърна в стройно момиче, което грабна телефона и го прищипа между ухото и рамото си, докато тъпчеше бялата копринена блуза от Брайс в изцапаните си дънки. Беше успяла да поизбърше гнусната слуз на нощника от панталона и коженото си яке, но явно тениската не беше успяла да спаси.

— С Брайс излязохме на разходка.

Елфическият слух на Брайс улавяше съвсем ясно гласа на майка й:

— Къде?

За Ембър Куинлан прекомерната угриженост беше нещо като състезателен спорт.

Пренасянето в Лунатион се оказа изпитание на волята и за двете. Ембър склони да пусне дъщеря си чак когато разбра с кого ще живее първата година, а после изнесе на Даника цяла лекция за безопасността на Брайс. За щастие, Рандъл, доведеният баща на Брайс, откъсна жена си от телефона след трийсетата минута.

Брайс знае как да се отбранява — беше напомнил Рандъл на Ембър. — Погрижили сме се за това. Пък и нали ще продължи с тренировките дори тук?

И Брайс наистина продължаваше. Преди няколко дни за пореден път посети стрелбището и упражни всичко, на което Рандъл — истинският й баща, ако питаха нея — я учеше от малка: сглобяване на пистолет, прицелване, контрол на дишането.

По принцип смяташе огнестрелните оръжия за безмилостни машини за убиване и се благодареше, че Републиката налага стриктен контрол върху употребата им. Но тъй като нямаше с какво друго да се защитава, освен с ловкостта си и няколко заучени хватки, вече се беше уверила, че за човек пистолетът можеше да е решаващ фактор между живота и смъртта.

Даника веднага измисли дребна лъжа:

— Запътили сме се към едни сергии на Стария площад, доядоха ни се агнешки кюфтенца.