Дом на пръст и кръв

Инстинктите му се раздвижиха, станаха смъртоносни. Светкавиците напираха да излязат от кожата му, гърчеха се в него като кобри, готови за атака.

Внимателно остави Брайс пред затворената двукрила врата от матово стъкло. Увери се, че е стъпила здраво на краката си, преди да я пусне, и отстъпи назад, за да огледа всеки сантиметър от лицето й.

В очите й блестеше тревога. Той се приведе към нея и я целуна леко по слепоочието.

— Горе главата, Куинлан — пророни до копринената й кожа. — Използвай пак оня фантастичен трик, при който гледаш отвисоко на хора с две глави по-високи от теб.

Тя се усмихна и го плесна леко по ръката. Хънт се отдръпна с усмивка, отвори вратите и я подкани да влезе с ръка на гърба й. Подозираше, че това ще е последната му усмивка за дълго време напред. Но нямаше намерение да го казва на Куинлан. Макар че и тя видя с очите си кой стои в кабинета на Мика.

Отляво на бюрото му стърчеше Сабин, скръстила ръце и изопнала гръб в същинско олицетворение на студената ярост. От едната й страна с каменно изражение стоеше Амели.

Хънт веднага се досети защо го е извикал губернаторът.

Мика беше застанал до прозореца с вледенено от недоволство лице. Исая и Виктория заемаха позиции от двете страни на бюрото му. Очите на командира просветнаха предупредително.

Брайс плъзна поглед из стаята и се поколеба.

Хънт каза тихо:

— Няма нужда и Куинлан да присъства.

Сребристорусата коса на Сабин проблесна под лампите с първосвет.

— О, напротив — отсече вълчицата. — Искам да присъства докрай.

— Няма смисъл да питам дали е вярно — каза Мика на Хънт, когато двамата с Брайс спряха в средата на стаята.

Вратите се затвориха зад тях. И се заключиха.

Мика продължи:

— В бара е имало шест камери. Всичките са записали действията ти срещу Амели Рейвънскрофт. Тя е докладвала на Сабин, а Сабин се обърна директно към мен.

Амели се изчерви.

— Просто й го споменах — поправи тя губернатора. — Не съм скимтяла като кутре.

— Недопустимо е — изсъска Сабин на Мика. — Въобразяваш си, че можеш да насъскаш свой наемен убиец срещу член на една от моите глутници? Срещу моята наследница?

— Ще повторя, Сабин — натърти отегчено Мика, — че не съм пращал Хънт Аталар срещу нея. Действал е по своя воля. — Той метна поглед към Брайс. — И от името на придружителката си.

Хънт побърза да изясни:

— Брайс няма нищо общо. Амели й направи гнусен номер, затова реших да я посетя.

Той оголи зъби към младата алфа, която преглътна сухо.

— Нападнал си капитана ми — озъби се Сабин.

— Предупредих я да стои настрана от Брайс — изстреля Хънт. — Да я остави на мира. — Той килна глава, неспособен да възпре следващите си думи. — А може би не си подозирала, че Амели се заяжда с Брайс още откакто загина дъщеря ти? Подиграва я. Нарича я боклук.

Изражението на Сабин дори не трепна.

— Има ли значение, щом е вярно?

Силен грохот изпълни главата му. Но Брайс не каза нищо. Просто сведе очи.

Сабин се обърна към Мика:

— Не бива да му се размине безнаказано. Ти се издъни с разследването на убийството на дъщеря ми. Позволи на тези двамата да си врат носовете където не им е работа, да обвинят мен, че съм я убила. А сега и това. На косъм съм да разкрия пред града, че не можеш да контролираш дори робите си. Настоящата ти гостенка със сигурност ще е много заинтригувана от този дребен факт.

Силата на Мика протътна в стаята.

— Аталар ще бъде наказан подобаващо.

— Сега. Тук. — Лицето на Сабин придоби съвършено вълче изражение. — За да видя с очите си.

— Сабин — обади се Амели.

В отговор Сабин изръмжа на младата си капитанка.

Само бе чакала подходящия момент — и сега използваше нападението над Амели като оправдание. Несъмнено я беше довлякла тук против волята й. Сабин се беше заклела, че ще си платят, задето я обвиниха в убийството на Даника. И явно държеше на думата си.

— Позицията ти във вълчата йерархия не ти дава право да нареждаш на републикански губернатор — заяви с ужасяващо спокойствие Мика.

Той въздъхна тежко. И погледна с разочарование Хънт.

— Постъпил си безразсъдно. Очаквах поне ти да имаш глава на раменете си.

Брайс трепереше. Но Хънт не смееше да я докосне.

— Историята диктува, че роб, посегнал на свободен гражданин, трябва да плати с живота си — изтъкна Сабин.

Хънт едва потисна мрачния кикот, който се надигна в гърлото му. Нима от векове не правеше точно това по поръчка на архангелите?

— Моля ви — прошепна Брайс.

И може би състрадание смекчи каменната гримаса на Мика, който каза:

— Това са овехтели традиции. И то от Пангера, не от Валбара. — Сабин отвори уста да възрази, но архангелът вдигна ръка. — Хънт Аталар ще си понесе наказанието. И ще умре. По начина, по който умират ангелите.

Брайс понечи да скочи на несигурни крака към Мика. Хънт я хвана за рамото и я спря.

— Ще стане Жив мъртвец.

Кръвта му се смръзна. Въпреки това сведе глава в поклон. Беше готов да понесе последствията още от мига, в който се изстреля в небето с кутията от пекарната в ръце.

Брайс погледна към мрачното лице на Исая за обяснение. Командирът каза:

— Ангел се превръща в Жив мъртвец, когато отрежат крилете му.

Брайс заклати глава.

— Не, моля те…