Дом на пръст и кръв

Брайс не усети никаква разлика, след като я изпратиха обратно през реката. Нито в дните след това. Дори майка й не долови промяна — и така й не разбра, че Брайс се е изнизала от хотелската им стая посред нощ.

През двете години оттогава Брайс понякога се питаше дали не е сънувала всичко, но погледнеше ли в чекмеджето в галерията, където държаха всички стари монети, намираше само тъмно петно на мястото на Мъртвешкия знак. Джесиба още не беше забелязала липсата му.

И Брайс сравняваше неговата липса с тази на шанса си за вечен покой. Представяше си всички останали монети, удобно разположени в кадифените им отделения в чекмеджето, също като душите на всичките й покойни близки, благословени да прекарат вечността заедно. А нейната монета я нямаше — сякаш беше заличена, както щеше да се заличи и душата й в мига на смъртта й.

Но твърдението на Сабин, че Даника страдала в Костения квартал… Брайс отказваше да повярва. Защото ако наистина беше така. Не. Даника си бе заслужила мястото в Костения квартал, нямаше повод да се срамува, каквото и да разправяха Сабин и другите задници. Независимо дали Подземния крал, или който там вършеше тази работа, беше отсъдил душата й за достойна.

Брайс прокарваше пръсти през копринената коса на Хънт, докато дълбокото му дихание изпълваше стаята.

Този свят беше ужасен.

И пълен с отвратителни жители. А свестните винаги опираха пешкира.

Тя взе телефона си от нощното шкафче и започна да пише съобщение.

Изпрати го веднага, без да си даде време да изтрие написаното до Итън. Първото й съобщение до него от две години. Паническите му въпроси от онази кошмарна нощ, последвани от студената заповед да не се явява на Отплаването, бяха последните думи в чата им, започнат преди пет години.

Предай на алфата си, че Конър не й обръщаше внимание, защото винаги е знаел що за лайно е. И предай на Сабин, че ако я видя отново, ще я убия.

Брайс легна до Хънт, гледайки да не докосва обезобразения му гръб.

Телефонът й извибрира. Итън беше написал:

Нямам пръст в случилото се днес.

Брайс му отговори:

Отвращавате ме. Всичките до един.

Итън не й отвърна. Тя остави телефона си, въздъхна дълбоко и опря чело в рамото на Хънт.

Щеше да намери начин да въздаде справедливост. Някак. Някой ден.

Хънт открехна очи. Пулсираща болка обземаше тялото му. Но поне беше притъпена — навярно с някакъв еликсир или лекарство.

Уравновесяващата противотежест, с която бе свикнал на гърба си, я нямаше. Липсата й го връхлетя като камион. Но в тъмнината витаеше тихо женско дишане. Райски аромат изпълни ноздрите му и мигновено го успокои. Облекчи болката.

Когато очите му се приспособиха достатъчно към мрака, осъзна, че е в спалнята на Брайс. И тя лежи до него. До леглото имаше медицински материали и различни флакончета. Всичките за него, някои вече отворени. Часовникът показваше четири сутринта. Колко ли часове бе будувала, за да се грижи за него?

Дланите й бяха събрани пред гърдите й, сякаш беше заспала, молейки се на боговете.

Той оформи името й с устни и сух като шкурка език.

Болката обля тялото му като вълна, но той успя някак да протегне ръка. Да я плъзне през кръста й и да я придърпа към себе си. Тя издаде тихичък звук и зарови глава в шията му.

Нещо дълбоко в него се размърда и пак си намери място. Онова, което беше направила днес, което разкри пред света, молейки се за него… Криеше много опасности. И за двама им. Много, много опасности.

Най-разумно беше да се откъсне от нея. Преди това помежду им да е стигнало до неизбежния си жесток край. Като всичко друго в Републиката.

Но не можа да свали ръката си от нея. Да устои на импулса да вдиша аромата й, заслушан в тихото й дишане.

Не съжаляваше за постъпката си. Ни най-малко.

Ала някой ден това можеше да се промени. И то не след дълго.

Затова Хънт реши да се полюбува на Брайс.

Да се наслади на всеки миг с нея.

63

— Ати добре ли е, Биби?

Брайс разтри очи, загледана в компютърния монитор в библиотеката.

— Почива си.

Лехаба се разплака сутринта, когато Брайс се довлече на работа и й разказа какво е станало. Сякаш не забелязваше, че кракът не я болеше — изобщо. Искаше й се да остане у дома, за да се грижи за Хънт, но като се обади на Джесиба, отговорът й беше категоричен: Не.

Първата половина от сутринта прекара в попълване на молби за работа.

И този път ги изпрати всичките.

Нямаше представа дали ще се озове на по-добро място, но първата крачка беше да се махне оттук. Първата от много.

Направи няколко и от тях.

Рун й вдигна веднага и незабавно дойде в апартамента.

Хънт още спеше, когато го остави в ръцете на брат си. Не искаше да допуска никого от проклетия му легион в дома си. Да вижда Исая или Виктория, или когото и да било от триариите в близко време.

Рун се смая, като видя гърба на Хънт. Но обеща да спазва стриктно графика за хапчетата и промиването на раните, който му беше направила.