Дом на пръст и кръв

Но Брайс не спря да гори. Хукна към кабината на камиона, където последният контрабандист се мъчеше да запали двигателя. Даника трепереше на земята, запушила ушите си с длани, стиснала очи заради ослепителната светлина.

Метаморфът се отказа от двигателя, скочи от кабината и затича по пътя. Брайс се прицели, както я беше учил Рандъл, и изчака изстрелът сам да дойде.

Пистолетът гръмна отново. И повали целта си.

Нажежената до бяло светлина на Брайс облива света още един дълъг момент.

Докато не я нави бавно като с макара обратно в себе си. И отново покри тайната, която толкова дълго бяха пазили с родителите й. От биологичния й баща, от астерите, от цял Мидгард.

От Рун.

Чистата светлина на звезда — от друг свят. От друга, отдавна забравена епоха. Възроден дар от древните елфи. Просто светлина. Не като стихийната звездна сила на астерите. Обикновена светлина.

За нея не значеше нищо. Но дарбите на Звезделф и самата титла бяха важни за Рун. Когато го срещна за пръв път, й се прииска да му сподели тайната си. Той се държеше мило с нея и се радваше, че се е сдобил със сестра. Брайс веднага реши, че може да му довери това, което криеше от останалия свят.

Тогава обаче видя колко е жесток баща й. Че звезделфската дарба даваше на брат й поне малка преднина пред онова шибано чудовище. Видя, че макар да отричаше, Рун се гордееше с принадлежността си към Звезделф, благословените елфи, избраници на Урд.

Затова не можа да му разкрие истината. Дори след като отношенията им рухнаха, не му я сподели. И се зарече да не я разкрива пред никого — абсолютно никого. Показа я само на Даника.

Докато Брайс прибираше звездната светлина в гърдите си, синьото небе и маслиновите дръвчета се появяваха постепенно, цветовете се завръщаха в света. Даника още трепереше на асфалта.

— Даника — пророни Брайс.

Приятелката й свали ръце от лицето си. И отвори очи. Брайс зачака ужаса й — майка й я бе предупредила да го очаква, ако някой научеше какво носи в себе си. Причудливата, страховита светлина, дошла от друг свят.

Но по лицето на Даника се четеше единствено удивление.

Удивление — и любов.

Брайс стоеше пред портата, хванала в шепи звездата, която бе крила в сърцето си, и позволи на светлината да се разпали. Да се излива от гърдите й невъзпирана и чиста.

Въпреки че се намираше на крачки от портала към Ада, я изпълваше странно спокойствие. Толкова дълго бе пазила светлината си в тайна и бе живяла в постоянен страх някой да не научи за нея, че независимо от обстоятелствата изпитваше облекчение.