Дом на пръст и кръв

Многократно през последните седмици й се беше струвало, че Рун най-сетне ще прозре истината. Боеше се, че демонстративната й незаинтересованост към историята на първите елфи от рода Звезделф, принц Пелиас и кралица Тея ще го накара да заподозре нещо. А когато брат й остави Звездния меч на масата в библиотеката и той зажужа, заблещука, Брайс нарочно се отдръпна назад, устоявайки на инстинкта да го докосне, да отговори на беззвучната му прелестна песен.

Нейният меч — мечът на двама им с Рун. Заради светлината във вените й и звездата, спяща в сърцето й, Звездният меч я бе разпознал не като кралска наследница, като благороден елф, а като член на рода, изковал го преди цяла вечност.

Дори отровата на кристалоса в крака й не бе успяла да потисне същността й. Бе заприщила достъпа й до светлината, но нямаше как да заличи онова, което течеше в кръвта й. Веднага щом я извлякоха от крака й, щом устните на Хънт докоснаха нейните за пръв път, Брайс се почувства възродена. Освободена.

А сега звездната светлина се трупаше в ръцете й.

Като дете я бе имала за безполезна дарба. С нея можеше само да заслепява хората, както беше заслепила преследвачите, които баща й беше изпратил след трима им с майка й и Рандъл; както бе заслепила и Оракула, когато опита да надникне в бъдещето й и видя бялата й светлина; както бе заслепила и онези шибани змийски задници.

Неизменната елфическа арогантност и снобизмът на баща й му бяха попречили да се досети след срещата й с Оракула. Все пак той не можеше да си представи, че съдбата би благословила нечистокръвен елф.

Голяма благословия, няма що! Не се чувстваше специална заради дарбата си. Това беше просто някаква си древна сила — и толкова. Брайс нямаше претенции към трона, короната или двореца, които можеше да й донесе. Никак даже.

Рун обаче… Колкото и да отричаше брат й, че се гордее с дарбата си, първия път, когато й разказа за Изпитанието си, при което заслужил меча, изваждайки го от онази древна скала в Авален, лицето му се озари от гордост.

Затова Брайс му отстъпи и титлата, и меча. И при всяка възможност се стараеше да му отвори очите за истинската природа на баща им, макар това да й навличаше още от омразата на краля.

Възнамеряваше да запази тази огнена, искряща тайна в себе си до сетния си ден. Но сега осъзнаваше какво трябва да направи за града си. За света.

И последните искри светлина се изляха от гърдите й в шепите й.

За пръв път изваждаше цялата звезда от себе си. Досега само бе сияла и заслепявала, без да извлича горящото й сърце наяве. Коленете й се олюляха и тя стисна зъби, напрегнала всички сили да задържи светлината на кълбо.

Поне успя да поговори с Хънт за последно. Не очакваше да й вдигне. Предполагаше, че веднага ще се включи гласовата поща, където щеше да остави последните си думи към него. Думите, които не му беше казвала на глас.

Потисна тези мисли, пристъпвайки към кварцовата арка на Сърцето.

Тя беше наследница на рода Звезделф и носеше Рога в себе си, поправен и изпълнен със светлината й.

Трябваше да се получи.

Кварцът на портата служеше като проводник. Като призма. Поемаше светлината и силата й ги пречупваше през себе си. Брайс затвори очи и си спомни дъгите, които портата бе образувала в последния ден от живота на Даника, когато дойдоха тук заедно. И си пожелаха по нещо.

Трябваше да се получи. Едно последно желание.

— Затвори се — прошепна треперливо Брайс.

И запрати звездната си светлина по прозрачния камък на Сърцето.

88

Останал без дъх в ума си, в сърцето си, Хънт видя как Брайс запраща огнената си звезда в портата.

От прозрачния камък на Сърцето изригна бяла светлина.

Изпълни целия площад и се разля на пресечки от него. Демоните, които застигаше, пищяха заслепени и побягваха. Сякаш си спомняха на кого е принадлежала. Как принцът на Звезделф бе воювал срещу адските им орди с нея.

И родът имаше наследници — цели двама.

Рун, коленичил на пода с пребледняло лице, гледаше сестра си, пламтящата порта. Признанието й пред света. Разкритието й.

Беше негова съперница. Заплаха за всичко, което той трябваше да наследи.

Хънт знаеше как разрешават елфите споровете за трона.

Брайс бе надарена със звездна светлина, каквато не се бе появявала още от Първите войни. Джесиба изглеждаше, сякаш е видяла призрак. Фурия зяпаше екрана с отворена уста, когато ослепителната светлина започна да гасне.

Черната дупка в Сърцето я нямаше. Брайс беше затворила портала, провеждайки светлината си през Рога.

Всички в конферентната зала гледаха онемели как Брайс обляга задъхано гръб в портата и се плъзва до плочките. Кристалната арка продължаваше да сияе, превърнала се във временен подслон, до който демоните не биха припарили, уплашени от наследницата на Звезделф.

Но всички други порти в града оставаха отворени.