Дом на пръст и кръв

Рун още не знаеше как да реагира на факта, че в нейните очи бе държал повече на глупавата си титла на Избраник, отколкото на нея. А дали след свадата им не се беше откъснала от него, за да не разбере коя е всъщност? Беше се отказала от честта и славата — заради него.

И предупрежденията й, че баща им ще иска да убие последния Звезделф. И тя самата бе живяла с този страх.

Хънт се усмихна стръвно на Есенния крал.

Рун изпита неприлично удовлетворение, когато баща му пребледня.

Но Хънт обърна поглед към Фурия, която вадеше парчета мазилка и камък от тъмната си коса, и изръмжа:

— Майната им на астерите. Къде е шибаният ти хеликоптер?

Всяко решение, всяка заповед извираше от място в Хънт, мълчало дълго, дълго време.

Той кипеше от мощ, светкавиците във вените му виеха от нетърпение да изскочат навън, да горят и опустошават. Той ги усмиряваше, обещавайки им, че ще вилнеят на воля, когато стигнат в града.

Фурия трепереше леко, сякаш дори тя бе забравила на какво е способен. Докато не нападна Сандриел с онази първична наслада, от дъното на гнева си, където съществуваха само светкавиците му, врагът и заплахата срещу Брайс.

— Хеликоптерът току-що кацна на покрива — обяви Фурия.

Хънт кимна и нареди на другите ангели, без дори да ги погледне:

— Тръгваме.

Нито един от тях не му се опълчи. Не го интересуваше, че му се бяха поклонили — каквото и да означаваше това. Интересуваше го единствено да полетят към Лунатион възможно най-бързо.

Фурия вече излизаше с телефон до ухото. Хънт закрачи след нея през залата, изпълнена с шумолене на криле и тропот на забързани крака, но надникна през рамо.

— Данаан, Кетос, с мен ли сте?

Трябваше му помощта им.

Рун скочи решително на крака; Тарион изчака знак от дъщерята на Речната кралица, преди да стане. Амели Рейвънскрофт пристъпи напред, игнорирайки острия поглед на Сабин, и заяви:

— И аз идвам.

Хънт кимна.

Флин вече вървеше към вратата. Нямаше нужда да потвърждава на глас, че ще придружи принца си — за да спаси принцесата си. Деклан посочи към екраните.

— Аз ще ви направлявам оттук.

— Добре — съгласи се Хънт и тръгна към вратата.

Есенния крал и примът на вълците, единствените присъстващи градоуправници, останаха в залата заедно със Сабин. Джесиба и Хипаксия щяха да ги държат под око. Двете дори не се поглеждаха, но помежду им не се долавяше враждебност. На Хънт му беше все едно.

Изкачи безмълвно стълбите към покрива, следван от спътниците си. Много неща можеха да се объркат през трийсетте минути, докато стигнеха в града. А там ги чакаше абсолютна касапница.

Вятърът от витлата на хеликоптера забрули черната коса на Фурия. Флин, който вървеше след нея, изсвирука, впечатлен от машината.

Оказа се, че не е цивилен транспорт, а истински военен хеликоптер. С по една картечница на всяка врата и запас от всевъзможни оръжия в сакове, закрепени с каиши за пода.

Фурия Акстър очевидно не беше очаквала срещата да протече с приятелски тон. Взе слушалките, които й подаде пилотът на слизане от кабината, и преметна стройното си тяло на неговото място.

— Ще се кача при теб — каза Хънт, докато другите ангели излитаха около тях. — Крилете ми още не са достатъчно укрепнали за полет.

Рун скочи в хеликоптера зад Флин и Амели, а Тарион зае позиция зад лявата картечница. Хънт се задържа на покрива, раздавайки заповеди на отлитащите ангели. Установете периметър около града. Разузнавателен екип: проучете ситуацията с портала. Изпратете оцелелите за триаж на десетина километра отвъд стените на града. Дори нямаше време да осъзнае колко лесно се върна в ролята на командир.

Накрая се качи в хеликоптера и се настани зад дясната картечница. Фурия вече щракаше разни превключватели и копчета по контролния панел. Хънт я попита дрезгаво:

— Знаеш ли какво се е случило на онзи покрив с Брайс и Хвойна?

Брайс все едно го удари в корема, когато загатна, че е щяла да скочи от покрива. Че е бил на косъм да я загуби още преди да я познава. Рун обърна към тях изтерзано лице, което говореше, че й той се е почувствал така.

Без да прекъсне подготовката за излитане, Фурия отговори:

— Брайс дълго време беше призрак, Хънт. Преструваше се, че не е, но точно това беше. — Хеликоптерът най-сетне се заиздига във въздуха. — Ти й върна живота.

90

Брайс трепереше, облегната на сияещата кварцова порта. Умората я приковаваше на място.

Беше се получило. Незнайно как, но се беше получило.

Не си позволи да се удивява прекалено — й да се замисля какво я чакаше, след като баща й и астерите научеха. Нямаше представа още колко време ще блести звездната й светлина в портата. Надяваше се да остане, докато дойде помощ. Да е постигнала нещо.

Дъхът прогаряше гърдите й. Още малко, повтаряше си. Докато дойде помощ, до края й — не знаеше кое от двете.

Но щеше да е скоро. Усещаше, че независимо по кой начин, всичко ще приключи скоро.

— Деклан каза, че Брайс още е при портата на Стария площад — докладва през рамо Фурия.