Читаем Дом на пръст и кръв полностью

И през последните две години Брайс се уповаваше на тези факти. На това, че макар светът й да беше рухнал, виновникът гниеше зад решетките. Заслужил всички изтезания, които надзирателите му прилагаха.

Джесиба въздъхна тежко.

— Обвиниха ли те ангелите в нещо?

— Не съвсем. Губернаторът идва насам.

Още една пауза.

— За да те разпита?

— Надявам се, че не. — Щеше й се да запази всички части от тялото си по местата им. — Иска да говори и с теб.

— Бащата на Терциан знае ли, че е мъртъв?

— Нямам представа.

— Трябва да проведа няколко разговора — каза Джесиба по-скоро на себе си, отколкото на Брайс. — Преди губернаторът да е дошъл.

Брайс разбра скрития смисъл зад думите й. Ако бащата на Максимус дойдеше в галерията да търси отговори, обвинявайки Брайс за смъртта на сина си, щеше да стане истинска каша.

Избърса потни длани в бедрата си.

— Губернаторът ще пристигне скоро.

На желязната врата към архивното помещение се почука тихо и Лехаба изшушука:

— Биби? Добре ли си?

Брайс покри с ръка микрофона на телефона си.

— Връщай се на мястото си, Леле.

— Това ангели ли бяха?

Брайс стисна зъби.

— Да. Слизай долу. И гледай Сиринкс да не вдига врява.

Въздишката на огнената фея се чу през петнайсетсантиметровото желязо. Но тя не продължи да говори — или се беше върнала на поста си под галерията, или още подслушваше. Брайс не я интересуваше, стига двете с химерата да си мълчат.

Джесиба попита от другата страна на линията:

— След колко време ще дойде Мика?

— След осем минути.

Джесиба се замисли.

— Добре.

Брайс едва не ахна от факта, че шефката й не поиска от нея да се пазари за повече време — особено като ставаше въпрос за смъртен случай с техен клиент.

Но дори Джесиба не смееше да разтакава архангел. Или може би най-сетне беше събрала поне капка състрадание заради смъртта на приятелката й. Защото определено не демонстрира такова, когато само две седмици след това бе заплашила Брайс, че ако не се върне на работа, ще я превърне в прасе.

Джесиба каза:

— Едва ли има нужда да те подсещам, че всички вътрешни врати трябва да са заключени.

— Ще проверя отново.

Макар че го беше направила още преди да пусне ангелите в галерията.

— Знаеш какво да правиш, Куинлан — добави Джесиба.

На заден фон се чу шумолене на чаршафи или дрехи. Два мъжки гласа измърмориха недоволно. После връзката прекъсна.

Брайс въздъхна и се залови за работа.

<p>11</p>

Архангелът позвъни на интеркома точно след седем минути.

Брайс успокои дишането си и огледа галерията за десети път, уверявайки се, че всичко е на мястото си, по артефактите няма прах, а контрабандните екземпляри са заключени на долния етаж…

Чувстваше краката си изнемощели и старата болка в бедрото сякаш глождеше костта й, но ръцете й останаха стабилни, когато стигна до входната врата и я отвори.

Архангелът беше ослепителен. Ужасяващо, неприлично ослепителен.

Зад него стояха Хънт Аталар и Исая Тибериан, които почти не му отстъпваха по прелест; командирът пак й се усмихна с пресилена приветливост, а Хънт продължаваше да следи всяко нейно движение.

Брайс сведе глава за поздрав на губернатора и отстъпи назад. Глупавите й високи токчета се олюляха върху дебелия килим.

— Добре дошъл, Ваша Светлост. Моля, заповядайте.

Кафявите очи на Мика Домитус я погълнаха. Могъществото му се притисна към кожата й и изтръгна въздуха от стаята, от дробовете й. Изпълни пространството с преплетени усещания за нощни бури, секс и смърт.

— Предполагам, работодателката ви ще се присъедини чрез видеовръзка — каза архангелът, влизайки от заслепяващата слънчева светлина на улицата.

Гръм и мълнии, какъв глас… коприна, стомана и древен камък. Сигурно можеше да довежда до оргазъм просто шепнейки мръсотийки в ухото.

Но дори да не говореше, Мика излъчваше сила с всеки дъх, с всяко мигване. В момента десет архангели управляваха отделните земи на Републиката; всеки от тях носеше титлата губернатор и отговаряше единствено пред астерите. Най-мощната магия на обикновен ангел можеше да изравни сграда със земята. Тази на архангел можеше да заличи цял метрополис. Никой не знаеше откъде идва силата, разделяща архангелите от ангелите — понякога се предаваше по наследство, обикновено с пресметливата намеса на астерите. В други случаи се проявяваше неочаквано в обикновени родове.

Брайс не знаеше много за миналото на Мика — никога не беше внимавала в час по история, твърде заета да точи лиги по несправедливо съвършеното лице, което сега беше пред нея, за да се вслуша в монотонния говор на учителя си.

— Госпожица Рога очаква обаждането ни — съумя да отговори накрая.

Губернаторът на Валбара мина покрай нея и тя притаи дъх. Едно от снежнобелите му пера докосна голите й ключици. И Брайс вероятно щеше да потрепери, ако пред нея не стояха двамата ангели.

Исая й кимна и тръгна след Мика към столовете пред бюрото.

Хънт Аталар обаче остана на мястото си. Задържа погледа й — после спусна очи към ключиците й. Сякаш бялото перо беше оставило следа там. Татуировката с преплетени тръни през челото му сякаш притъмня.

И внезапно мирисът на секс, струящ от архангела, премина в мирис на гнило.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме