Дом на пръст и кръв

— Какво съвпадение, че го споменавате. Всеки момент ще пристигне.

Тя примига бавно. Но дори този път Хънт не долови нито белег, нито мирис на страх.

— Защо?

— Мика ни поръча да набавим информация от вас за миналата вечер, а после да ви задържим тук и да ви помолим да се обадите на шефката си.

Тъй като рядко му възлагаха разследвания, Хънт се смая, когато получи тази заповед. Но все пак двамата с Исая се бяха отзовали на сигнала в онази тъмна уличка преди две години, така че имаше логика да им поверят и този случай.

— Мика ще дойде тук?!

Гърлото й подскочи.

— До десет минути — поясни Исая. После кимна към телефона. — Предлагам да се обадите на шефката си, госпожице Куинлан.

Дишането й се учести леко.

— Защо?

Хънт не се сдържа и изплю камъчето.

— Защото Максимус Терциан е убит по същия начин като Даника Фендир и глутницата „Дяволи“.

Направен на пихтия и разчленен.

Очите й се премрежиха.

— Но… тях ги уби Филип Бригс. Той е призовал онзи демон, който ги разкъса. А сега е в затвора. — Гласът й се изостри. — В затвора е от две години.

Всъщност беше на по-лошо място, но това не й влизаше в работата.

— Знаем — отвърна безизразно Хънт.

— Не може той да е убил Терциан. Как ще призове демон от затвора? — продължи Брайс. — Нали. — Тя преглътна и се овладя, вероятно осъзнала защо идваше Мика. Няколко от познатите й бяха убити, и то само часове след като бяха общували с нея. — Мислите, че не Бригс е убил Даника и глутницата й.

— Още не знаем нищо със сигурност — намеси се Исая. — Но подробностите около убийствата им не станаха публично достояние, затова смятаме, че новото убийство не е дело на имитатор.

— Срещахте ли се със Сабин? — попита директно Брайс.

— А вие? — парира я Хънт.

— Стараем се да стоим настрана една от друга.

И вероятно това беше най-разумното решение на Брайс Куинлан. Хънт още помнеше с каква злоба я гледаше Сабин през прозореца към стаята за разпити преди две години, и не се съмняваше, че главатарката просто чака да мине достатъчно време, за да се счита трагичната смърт на Куинлан за нелепа злополука.

Брайс се върна при бюрото си, заобикаляйки ги отдалеч. Походката й оставаше впечатляващо спокойна и стабилна. Вдигна телефона, без дори да ги погледне.

— Ще изчакаме отвън — предложи Исая.

Хънт отвори уста да възрази, но Исая го стрелна с предупредителен поглед.

Хубаво. Словесният двубой с Куинлан можеше да почака.

Стиснала телефона си с побелели кокалчета, Брайс слушаше сигнала свободно. Едно позвъняване. Две. И тогава…

— Добро утро, Брайс.

Ритъмът на сърцето й отекваше в ръцете й, в краката й, в корема й.

— Дойдоха двама легионери. — Тя преглътна. — Командирът на 33-ти й. — Въздъхна силно. — Умбра Мортис.

Разпозна Исая Тибериан — толкова често се появяваше във вечерните новини и клюкарските рубрики, че нямаше как да сбърка чаровния командир на 33-ти.

Разпозна и Хънт Аталар, въпреки че той никога не се появяваше по телевизията. Всеки знаеше кой е Хънт Аталар. Беше чувала за него дори в детството си в Нидарос, когато Рандъл й разказваше за битките му в Пангера, изговаряйки името му с притаен глас. Умбра Мортис. Сянката на Смъртта.

По онова време ангелът не работеше за Мика Домитус и легиона му, а за архангелката Сандриел, в чийто 45-и легион летеше. Според слуховете ловял демони. И вършел още по-кървави неща.

Джесиба изсъска:

— Защо?

Брайс стисна по-силно телефона.

— Снощи са убили Максимус Терциан.

— Горящ Солас…

— По същия начин като Даника и глутницата.

Брайс потисна мъглявата картина, вдишваики свежия успокоителен аромат на ментовите пари от дифузера на бюрото. Беше си купила глупавия пластмасов конус два месеца след смъртта на Даника, защото й хрумна, че поне нямаше да й навреди да опита малко ароматерапия през дългите тихи часове на деня, когато мрачните мисли се струпваха в съзнанието й и започваха да я ядат отвътре. До края на седмицата си купи още три и ги сложи на различни места в апартамента си.

Брайс пророни:

— Май излиза, че не Филип Бригс е убил Даника.

През последните две години една част от нея се беше вкопчила в надеждата, че ще намерят достатъчно доказателства да обвинят Бригс за убийството на Даника, след като с глутницата й бяха разбили терористичния им кръг. Бригс отричаше, но всичко се връзваше: бил хванат да купува черни соли за призоваване на демони няколко седмици преди първото му задържане, очевидно за захранване на някакво ново, страховито оръжие.

Фактът, че Даника беше убита от пъклен демон — какъвто можеше да се призове в този свят само със смъртоносните черни соли, — нямаше как да е просто съвпадение. Изглеждаше съвсем ясно, че веднага след освобождаването си Бригс се е докопал до черните соли, призовал е демона и го е изпратил срещу Даника и глутницата „Дяволи“. Съществото беше нападнало воина от 33-ти, патрулиращ по онази тясна уличка, и когато си беше свършило работата, Бригс го беше изпратил обратно в ада. Въпреки че отричаше да е извършил престъплението и да познава породата на демона, такава твар не се беше появявала от две години. Откакто отново заключиха Бригс. Чисто, просто и ясно.