Дом на пръст и кръв

Но това можеше да се дължи и на факта, че се беше прибрал в четири сутринта. Хънт не го разпита защо. Само чу Наоми и Джъстиниън да клюкарстват дали това ново гадже не означавало, че Исая най-сетне е готов да продължи напред.

Хънт не си направи труда да им обясни, че е изключено. Все пак Исая работеше за Мика единствено заради тлъстата седмична заплата, която получаваха, при положение че по закон робите нямаха право да получават възнаграждение за труда си. Исая събираше парите, за да откупи нечия чужда свобода. Също както Хънт изпълняваше заповедите на Мика, за да спечели своята.

Исая натисна копчето трети път.

— Може да я няма.

— Вътре е — отсече Хънт.

Мирисът й още се долавяше по тротоара — на люляк, мускатово орехче и нещо, което му убягваше… нещо като бледото сияние на първите звезди привечер.

И наистина само след секунда копринен женски глас, който определено не принадлежеше на собственичката на галерията, заяви с пращене по интеркома:

— Не съм поръчвала пица.

Въпреки суровия си нрав и въпреки тиктакането на часовника в главата си Хънт едвам сдържа смеха си.

Исая размърда нервно белите си криле, залепи на лицето си очарователна усмивка и каза на таблото:

— От 33-ти легион сме. Идваме да видим Брайс Куинлан.

Гласът от другата страна се изостри.

— Имам клиенти. Елате по-късно.

Хънт беше почти сигурен, че „елате по-късно“ означава „вървете на майната си".

Очарователната усмивка на Исая изчезна.

— Спешно е, госпожице Куинлан.

Тя изхъмка тихо.

— Съжалявам, но ще трябва да си запишете час. Как ви звучи, след три седмици? Двайсет и осми април ми е свободен. Мога да ви впиша по обяд.

„Куражлийка", помисли си Хънт.

Исая поотвори крака в типичната бойна поза на легионерите, набита в главите им още в първите дни на военното им обучение.

— Боя се, че трябва да говорим веднага.

Момичето не отговори. Все едно просто си беше тръгнало от интеркома.

Хънт така изръмжа, че клетият фавн, който минаваше зад тях, изхвърча уплашено надолу по улицата, тракайки с фини копита по калдъръма.

— Разглезена купонджийка. Какво очакваш?

— Не е глупава, Хънт — предупреди го Исая.

— Всичко, което виждам и чувам дотук, говори точно обратното.

Прочетеното в досието й преди две години, комбинирано с материала и снимките, които прегледа тази сутрин, му подсказваше как точно би протекла тази среща. За нейно нещастие обаче, нещата определено щяха да станат много по-сериозни.

Хънт кимна с брадичка към вратата.

— Да проверим дали наистина е с клиенти.

Той пресече улицата и облегна гръб на една паркирана синя кола. Някой пияница беше нарисувал със спрей на капака и ненужно детайлен гигантски член — с криле. Подигравка с крилатия меч от логото на 33-ти. Или просто истинското му голо значение.

Исая също го забеляза и се засмя, после се облегна като Хънт на колата.

Изтече една минута. Хънт не помръдваше и сантиметър. Не отлепяше погледа си от желязната врата. Имаше по-важни задачи за деня, отколкото да си играе игрички с някаква хлапачка, но заповедите си бяха заповеди. След пет минути пред входа спря черен седан и желязната врата на галерията се отвори.

Елфът шофьор излезе от колата, струваща толкова пари, колкото повечето човешки семейства не виждаха през целия си живот. Той я заобиколи и отвори задната пасажерска врата. Двойка елфи излязоха с наперена походка от галерията.

Елфката излъчваше непринудена увереност, каквато можеше да се натрупа само от живот в охолство и привилегии.

Около тънката си шия носеше огърлица от диаманти, големи колкото ноктите на Хънт. Сигурно струваше колкото колата — ако не и повече. Елфът се качи със стегнат фасон в колата и затръшна вратата, преди шофьорът да я затвори вместо него. Изтънчената елфка просто тръгна забързано по улицата, вече долепила телефон до ухото си, мърморейки на някого Повече никакви слепи срещи, в името на Урд.

Хънт върна поглед към вратата на галерията, където стоеше червенокоса жена с пищни извивки.

Когато колата зави зад ъгъла, Брайс плъзна очи към тях.

Килна глава и копринената й коса се разля над едното рамо на тясната й бяла рокля. Тя се усмихна широко. Махна им. Финият златен амулет около врата й проблесна.

Хънт се отблъсна от паркиралата кола и тръгна към нея, разпервайки сиви криле.

Кехлибарените очи на Брайс обходиха светкавично Хънт — от татуировката му до върховете на грубите му ботуши. Усмивката й се разшири.

— Ще се видим след три седмици — заяви ведро и затръшна вратата.

Хънт прекоси улицата с броени стъпки. Една кола спря със скърцане на гуми, но шофьорът не прояви неблагоразумието да натисне клаксона.

Светкавици се заусукваха около юмрука на Хънт и той го заби в копчето на интеркома.

— Не ми губи шибаното време, Куинлан.

Исая позволи на втрещения шофьор да премине и чак тогава застана зад Хънт с присвити кафяви очи. Брайс отвърна мило:

— Шефката ми не допуска легионери в галерията си. Съжалявам.