Домът на боговете

— Получих инициалите Д.Б. в контекст, несъмнено многозначителен. Трябва да разбера какво означават.

Гарсия се разсмя — кратък, грозен лаещ звук. Ухили се и попипа мръсното копринено шалче, омотано около врата му; небръснатото му лице беше широко, с кафяви очи.

— Много просто. Д.Б. означава Дедуктивна бележка, нова услуга на Дедуктивната поща.

— Каква е тая Дедуктивна поща? И защо не са ми казали за нея?

— По въпроса защо не са ти казали за нея: да си си проверявал пощата наскоро?

— Бях зает.

— Не могат да те осведомят за някоя нова пощенска услуга, освен ако не си четеш пощата.

— Много ти мерси. А сега ми обясни какво е това дедуктивна бележка.

— Дедуктивна бележка е съобщение, което някой ти оставя, когато няма време да напише нормална бележка. Това е нова услуга, измъдрена от твои колеги-богове с цел ускоряване на комуникацията — защото понякога събитията твърде изпреварват всякакви други начини на комуникация.

— Тази бележка до мен се намира в Централната божествена поща, доколкото разбирам?

— Правилно разбираш — отвърна Гарсия. — Таксата за моите услуги е три жълтици. Знам, че тъкмо щеше да ме питаш.

Астур плати и се юрна нататък. Литна в пространството, после мина в пространството между пространствата, кръчмарската зона на божиите селения. В това междупространствие той си прекара много добре и най-накрая се домъкна до онзи величествен площад в края на обширно кръстовище, където Пощата на Боговете, с коринтските колони и лъскавата фасада от пароски мрамор се издигаше като чудо на чудесата.

Той нахълта вътре и забеляза, че има ново гише. Отгоре бяха изписани думите „ЗА ДЕДУКТИВНИ БЕЛЕЖКИ — ТУК“.

Астур се приближи до гишето, задумка по него, за да привлече нечие внимание и попита за бележката си. Чиновникът го изгледа леко намусено — този пък какво му досаждаше — но щом забеляза, че Астур е Висш бог, което си личеше по червеникавото сияние на ореола му, си замълча и бързешката донесе на бога търсеното от него.

Астур се оттегли в едно малко кафене до пощата и там, над чаша амброзийно кафе, отвори бележката. Беше от Леция. Трийсет страници дълга.

Дедуктивните бележки имаха склонността край да нямат. Поне тази със сигурност. Астур стигна до съществената част:

Не мисля, че знаеш това, но скоро след като ти замина, се роди брат ти. Казва се Ариман и си пада гадняр. Почна да ми се пуска и аз го отблъснах с възмущение. После се заувърта около кравите. Сигурно са му казали нещичко. Винаги съм ти казвала, че кравите знаят повече, отколкото си мислиш, но ти никога не слушаш какво ти говоря. След като си поприказва с тях, Ариман се запъти нанякъде ухилен и доволен от себе си. За да ти превърне живота в ад, както си мисля. После се върна и изглеждаше доволен до немай-къде. „А сега — каза той — с тебе имаме да довършваме една работа“. Веднага разбрах за какво говори. Аз съм една безпомощна богиня и нямаше как да избягам. Остави ми време само колкото да ти драсна тази дедуктивна бележка. Надявам се само да си разбрал за дедуктивните пощенски услуги. Получи се обява по пощата, но тебе те нямаше. Иначе няма да знаеш какво да направиш. И нашата легенда, която чакам с огромно нетърпение, никога няма да бъде сътворена.

Твоя любяща съпруга Леция

Астур заскърца със зъби, но това с нищо не помогна. Имаше нужда да разбере къде Ариман е отвел Леция. За негов късмет дедуктивната бележка имаше и дедуктивен адрес за препращане: Пещерите на Лета.

34

Пещерите на Лета бяха курортен хотел в една от по-новите части на подземния свят. Пред главната хотелска сграда, сред украсената със скулптури площадка се разполагаха няколко застлани с плочки плувни басейна. Водата бликаше в тях от подземни извори.

Днес имаше много гости. Барбароса и воините му бяха там — дали им еднодневна отпуска от тяхната пещера нейде в Тевтонските Алпи. Развличаха се във водите на сън в съня. Скоро трябваше да се върнат в пещерата и да чакат истинското си пробуждане.

Там бяха и седемте ефески спящи мъдреци, които си пийваха коктейли, изтегнати на шезлонгите.