Домът на боговете

— Имаме щастието да бъдем тези създания — отвърнали тиквоглавците. — Живяхме много дълго време скришом и ви чакахме да наминете. А сега, след като вече ни намерихте, съвсем си е редно да ви поробим напълно и вие да прекарвате цялото си време, прислужвайки ни, защото то ще е за още по-голяма прослава на всички извънземни.

— Чуйте го, чуйте го — възкликнали двукраките. — Най-накрая нашата раса си има предназначение. Каква дреболия е робството, щом може да донесе такава радост.

И така двата основни вида извънземни, главите и крайниците, както се нарекли, се сближили за първи път.

Главите не изгубили много време в съставяне на диетата, нужна им, за да се развиват интелектуално както трябва, а крайниците изразили огромната си радост от това, че най-после си намерили висше благо, чиито роби да станат.

Създала се основа за обществен механизъм и това улеснило изнамирането на нови форми на извънземен живот, когато еволюцията намирала за уместно да ги разкрие. Понякога ги откривали по планинските върхари, понякога — на океанското дъно, но се появявали и по други места, като например вътре в определен вид големи орехи и в горната част на короните на листопадните дървета.

Всички били много доволни от високата степен на специализация, проявявана от тези форми, защото един от кошмарите на извънземните била възможността за съществуването на създание с всеобщо предназначение като човека. Подобно създание за тях било извращение на всичко правилно и прилично в еволюцията и затова те били предразположени към война с човечеството далеч преди Скабър да дойде при тях и да им разкаже за хората.

За беда хората били толкова глупави, от извънземна гледна точка, че не се усещали, когато ги съкрушат, защото били способни да възприемат противоречиво поведение с най-голяма лекота. Тъкмо си помислиш, че си успял да притиснеш благополучно някой човек или някоя човешка нация под палеца си (защото по онова време извънземните си отглеждали специални палци за притискане на човеци), и тия балами забравяли всичките си обещания и се юрвали да те трепят само защото си различен.

Това била проява на възмутителна липса на разум и извънземните не знаели какво да я правят, докато не дошъл Скабър и не им подхвърлил идеята за пряко завоюване. Извънземните го сметнали за естествена идея, на която отдавна й било дошло времето. Захванали се да строят космически флотилии и да разработват извънземни форми на живот, които биха всели ужас в редовете на човечеството. И им било много весело да работят по това, защото открили, че да всяват ужас много им харесва.

45

Междувременно на Земята, на купона в къщата на Артър, скоро след като Астур, Ариман и Купидон си тръгнаха, Мелисент усети как нещо остро я убоде по задните части. Удържа се и не се почеса. Тя беше възпитана богиня, не като някои шафрантии, които можеше да посочи. Погледна застаналия до нея Артър. Странно, колко привлекателен изведнъж й се видя този мъж. Дори и прегърбената му стойка, която отначало я беше отблъснала, сега й се струваше жизнерадостно хлапашка, очарователно небрежна. А гузния му израз, за който беше решила, че би бил неуместен на лицето на всеки, бог или смъртен, сега я порази като въплъщение на красотата, като кокетната покана на еленче годиначе, вече почувствало своята мъжественост, хвърлящо лукави погледи, та дано някоя впечатлителна женска…

С усилие спря потока на мислите си. Да му се не види, рече си тя — това не си го мисля аз! Някой се е вмъкнал в главата ми и мисли вместо мен!

Изведнъж я обзе уплаха. Извини се и изтича в банята. Заключи вратата и мобилизира автолокационното самозащитно устройство в ума си, каквото имат всички богове и богини, имплантирано още преди раждане — устройство, което се използваше в помощ на божествата, за да се придържат към основната насока и да не бъдат отклонявани от ефимерните потоци на любовта и омразата.

— Автолокационното самозащитно устройство докладва.

— Нещо причини внезапна промяна в моята емоционалност. Може ли да ми кажеш дали някоя чужда самоличност не е поела контрола над моя разум?

— Отговорът е отрицателен — каза устройството. — Тази, която изпитва въпросните чувства, си самата ти.

— Но как е възможно? Какво е станало между две секунди време?

— Била си уцелена от стрелата на Купидон, ето какво — докладва устройството.

— О, не! — извика Мелисент. — Не и този проклет Купидон!

— Същият.

— Не и любов!

— Любовта и ти — отвърна устройството. — Има само двама, и любов голяма…

Тя изключи устройството. Не беше време за баналности.

Да се окаже влюбена беше най-лошата от лошите новини за Мелисент. Ама че тъп късмет! Тя си имаше планове, щеше да учи танци при една от трите грации, може би и да замества някоя муза от време на време. А сега с всичко това беше свършено. Беше влюбена в мъж. В някакъв си тъп човек. По-лошо, отколкото да си бременна. Когато си бременна, поне от цялата тази работа се сдобиваш с дете, но когато си влюбена, всичко, което получаваш, е рухването на всичките ти досегашни надежди и планове.