Домът на боговете

— Много е просто. Големият Забранен площад е един от най-старите артефакти на нашата цивилизация и датира от времена, които никой извънземен не си спомня; винаги е бил почитан като свещен и никога не е бил използван; достъпът до него винаги е бил строго забранен и тежки наказания са заплашвали всеки, достатъчно безразсъден да не зачете предупреждението и да стъпи в свещените му предели.

— Поне високоговорителите не сте ли проверявали?

— Ние — не. Но нашите предци са работили сръчно и никога не сме се съмнявали в това, че високоговорителите ще проработят, когато дойде великият ден и се наложи да ги използваме.

— Да не искаш да ми кажеш — подхвана Скабър, — че вашите далечни предци са построили този площад и високоговорителите му не за собствено ползване, а за идването на определен ден в бъдещето?

— Точно това искам да кажа — отвърна Ксосе. — За един бог, прекарал толкова много време сред човеците, ти показваш проницателно разбиране на нашите нрави.

— Благодаря — отвърна Скабър, — но откъде предците ви са знаели за какво го строят?

— Не са знаели — обясни Ксосе. — Но са били родени със знанието как да построят този площад, знание, заложено вече в гените им, заложено без съмнение от някой далечен потомък от бъдещето, копнял всичко да се развие по определен начин при определен случай.

— А откъде знаете, че случаят е точно този?

— Самото наше ДНК ни пее — отвърна Ксосе. — С твоето пристигане нашата съдба се проясни. Трябва да тръгнем на война срещу човечеството, а ти ще ни водиш.

— Ами че да, затова съм дошъл — съгласи се Скабър — но съм изненадан, че сте очаквали пристигането ми.

— Нашите хора от бъдещето без съмнение са много по-умни, отколкото днешните — отвърна Ксосе. — Не бива да се чудиш, че са предвидили тази славна възможност и са се погрижили тя да се сбъдне.

— Но ако вашите потомци от бъдещето са знаели, че ще стане така — възрази Скабър, — то, за да го знаят, то вече трябва да е станало. Не е ли така?

— Случаят изглежда такъв — рече Ксосе, — освен ако не вземеш предвид мечтаното развитие на дадена раса, противопоставено на реалното й развитие.

— Аха, разбирам — подметна Скабър, макар да не разбираше.

— А сега, ако обичаш, хората очакват твоите слова.

Скабър пристъпи към микрофона и почука по него с нокътя на палеца си. Той издаде задоволително гръмовно тупане. Извънземните заликуваха и можеше да се чуе как някои казват: „Истинска божа поличба — Проверяването на Микрофона!“

А друг отвърна:

— Доживях и аз този ден!

А трети рече:

— Ако не спреш да ме настъпваш, друг няма да доживееш.

Но щом Скабър пристъпи напред и се прокашля, тези и останалите дружески закачки стихнаха.

— Приятели и братя извънземни — прокънтя буйно гласът на Скабър над огромния площад и отекна в усилвателните дъски, монтирани в периферията му; дъски, изработени от най-рядко lignum sonae и така проектирани, че дори и най-отдалечените от високоговорителите да чуват неговия божествен глас в пълната му сила. — Аз смятам себе си до последната своя частица за също толкова извънземен, колкото сте и вие, що се отнася до най-съществените неща, за които точно сега няма да се впускам в подробности, но с които можем да се заемем по-нататък за удоволствие. Твърде съм щастлив, че съм тук пред вас аз, вашият собствен бог, избран от онзи далновиден елемент във вашата зародишна плазма, предугадил моето пристигане и подготвил ви за него…

Скабър се поколеба, разсмя се и рече:

— Като че забравих с какво започнах това изречение!

— Същински извънземен! — възкликнаха шеговито извънземните.

— А, да, сетих се. Тъкмо смятах да ви съобщя какви планове имам за вас. Предраги ми приятели, плановете, вградени в моята зародишна плазма, както и във вашата. Моите планове призовават към незабавното и експедитивно унищожение на планетата, нарекла себе си Земя, населена с онези твари, наричащи себе си човешки същества!

— Ама че наглеци! — изкоментира глас в тълпата. — Продължавай, о, най-великолепни боже, защото те слушаме, притаили дъх и наострили уши, а тези от нас, които имат проблеми със слуха, ще бъдат наставлявани от надарените със слух сред нас, дошли тук оборудвани с черни дъски и бял лъскав тебешир тъкмо с тази цел.

— Това е отклик твърде похвален — рече Скабър, — но стига сме си губили времето в празни приказки. И така, оттук вие ще се отправите под строй към мястото, където е разположена космическата флота и ще се натоварите на корабите незабавно и без протакане, защото и секунда не бива да губим в осъществяването на такова величествено начинание.

— Чуйте го! Чуйте го! — викнаха извънземните и тъй, в стройни редици, те потеглиха начело със Скабър през града и надолу към мрачните безлюдни полета, където во време оно предвидливите им предци бяха паркирали космическа флотилия, защитена от прозрачни проветриви покрития от бяла пластмаса, докато дойде време да потрябват.