Допустим риск

И в двата случая всичко се свеждаше до Едуард, макар че откакто вземаше лекарството „Ултра“, той беше в по-добро настроение. Не бе очаквала съвместният им живот да изглежда така, но защо да си криви душата, беше го поканила да делят един покрив съвсем импулсивно, без да се замисля. И все пак беше разчитала да бъдат повече време заедно…

Щом се приготви, Ким реши да провери как вървят ремонтите в замъка. Отскочи до крилото за прислугата да види в какво състояние е входът. За нейно огромно разочарование и този път беше кално. Ким надзърна отвън и видя, че върху изтривалката няма и прашинка, сякаш гостите съвсем нарочно я прескачаха.

Кипяща от възмущение, тя прекоси двора пред парадния вход, огледа и входа в крилото за гости. Тук калта беше по-малко, но пак беше мръсно. Стълбището в тази пристройка беше застлано с килим и за да го изчисти, Ким се видя принудена да дотътри чак от крилото за прислугата стара прахосмукачка. След като приключи, се зарече, че този път ще прави, ще струва, но ще застави учените да прекратят това безобразие. Да не им беше прислужница, в края на краищата!

Прибра прахосмукачката и парцалите и се накани да приключи с проблема, като се отбие още сега в лабораторията. После обаче размисли. Най-смешното бе, че в началото на месеца не и се искаше да влиза в лабораторията, понеже там се чувстваше като натрапница. А сега пък не и се ходеше, защото всички се държаха прекалено дружелюбно, а тя мразеше конфликтите.

Знаеше, че протака, но не можеше да се пребори със самата себе си. Накрая реши да помоли Едуард да поговори с колегите си.

Върна се на тавана, където работи цял следобед. Вечерта, докато похапваше прясна риба, печена на скара, и зелена салата, младата жена видя, че в имението влиза автомобил на една от местните пицарии, който се насочва към лабораторията. Не проумяваше как Едуард и колегите му карат само на такава храна. — Режимът беше железен: два пъти на ден пица, или пиле, или китайска храна, после пак отначало. В началото на месеца Ким бе предложила на Едуард да му приготвя вечеря, той обаче и беше отказал с довода, че предпочитал да не се дели от другите.

Младата жена им се възхищаваше за всеотдайността, но същевременно се тревожеше за здравето, за психиката им.

Някъде към единайсет изнесе котката навън. Застана на прага и я загледа как се разхожда из тревата. Без да я изпуска от очи, погледна към лабораторията и видя, че през прозорците струи ослепителна светлина. Докога ли щяха да издържат на това лудешко темпо?

Качи се на втория етаж и си легна. Чете към половин час, но както и предната вечер, в душата и цареше смут. Налягаше я все по-голяма тревога. Накрая Ким стана, отиде в банята и глътна още едно хапче ксанакс. Никак не и беше приятно да го прави, но си каза, че докато тръгне на работа, има нужда от спокойствието, което хапчето и носи.

СЪБОТА, 1 ОКТОМВРИ 1994 ГОДИНА

Ким се отърси от дълбокия унес, в който беше изпаднала заради приспивателното. Изненадана, видя, че и този ден се е успала — наближаваше девет часът.

Взе си душ, облече се и изнесе котката навън. Гузна, че я лишава от обичайната и разходка, я остави да прави каквото иска. Писаната реши да обиколи къщата. Ким тръгна след нея. Щом излезе откъм задната част на сградата, спря като закована, сложи ядосано ръце на хълбоците си и изруга — и тя беше пострадала от вандалите или звяра, за които я бяха предупредили от полицията. И двете боклукчийски кофи бяха преобърнати, а отпадъците бяха пръснати из целия двор.

За миг забравила за котката, Ким вдигна двете пластмасови кофи. Видя, че капаците и на двете са избити със сила.

— Ама че работа! — възкликна младата жена, докато носеше кофите при къщата, където те обикновено стояха.

Пак ги огледа и установи, че ще се наложи да ги смени с нови — бяха пукнати, разкривени, капаците и на двете не прилепваха плътно.

Хвана котката тъкмо когато тя се канеше да хукне към гората и я отнесе в къщата. Спомни си, че полицаите са помолили да им звънне, ако има нещо, и се обади в участъка. За нейна изненада оттам настояха да пратят човек.

Ким надяна градинарските ръкавици, върна се на двора и половин час събира боклуците. Тъкмо приключваше, когато пристигна и автомобилът на полицейския участък в Салем. Този път в него имаше само един полицай горе-долу на нейните години. Представи се като Том Малик. Беше много сериозен и поиска да види „местопрестъплението“. Ким си каза, че момчето се престарава, но въпреки това го заведе зад къщата и му показа кофите. Обясни, че току-що е събрала отпадъците.

— Трябваше да оставите всичко, както си е — укори я Том.

— Съжалявам — вдигна рамене Ким. Според нея беше все едно.

— Положението при вас е както навсякъде другаде в областта — важно поясни полицаят.

Приклекна до кофите и ги огледа хубаво. Сетне се взря и в капаците. Ким го наблюдаваше изнервена. Полицаят се изправи.

— Направено е от животното или животните — обясни Том. — Не може да са деца. Според мен в горния край на кофите личат следи от зъби. Искате ли да видите?

— Защо не!