Драконът

Журналистът Арне Даниелсен от "Бизнесът днес" бързо стана от въртящия се стол, леко се затича към принтера, грабна топ листове, които току-що беше разпечатал, отиде и почука по вратата на редактора. По светлосинята му риза имаше потни кръгове под мишниците. В другата си ръка държеше сидиром.

Редактор Марит Куле погледна над очилата си Арне Даниелсен, който затвори вратата след себе си, без да очаква отговор. Той дойде до бюрото и застана до нея.

Тя го погледна с учудване.

– Няма да повярваш на това, по дяволите – каза той развълнувано и хвърли купчината листове на бюрото върху документите, които седяха пред нея. Най-отгоре той внимателно остави CD-то. – Това е суров материал!

Тя взе CD-то и го погледна.

– От кого е това?

– Нямам представа. Стигна до мен в пощенски плик с моето име на него. Подателят е неизвестен.

– Това не ми харесва.

– Само изчакай, докато видиш какво съдържа. – Даниелсен беше толкова развълнуван, че не можеше да стои спокойно. – Мамка му!

110.

Министърът на развитието Кристер Холтедал нямаше апетит през последните няколко дни. Нито пък беше спал особено много. Журналистите от "Бизнесът днес" не оставяха както него, така и неговия персонал нито за миг и непрекъснато звъняха, изпращаха имейли и факсове по всяко време на денонощието. Агресивното нахлуване и всичките запитвания бяха довели до множество срещи в министерството – ден и нощ. Положението се влошаваше с всеки изминал час. И се натрупваха все нови и нови хора, идващи с изказвания, за които журналистите искаха коментарите на министерството.

Бяха се опитали по всички възможни начини да открият кой може да е бил анонимният източник, който е дал на вестника всичката тази информация, но не бяха стигнали доникъде. Йоаким Жаклин беше сложил всички карти на масата пред полицията, така че нито министерството, нито от "Полицейска закрила" смятаха, че може да е той.

Те чисто и просто нямаха представа.

А накрая най-лошото, вече нямаше съмнение. Признанието ги порази до един по време на една среща в министерството в десет часа снощи.

От "Бизнесът днес" разполагаха с видеата.

Когато те, неохотни и шокирани, трябваше да осъзнаят, че ги имаше на всички клипчета, които се намираха в компютъра на Мартин Тьонесен, както и меко казано, компрометиращите документи, които никога преди не бяха виждали, алармата за бедствено положение беше задействана в Министерството на развитието и целият наличен персонал беше мобилизиран.

Холтедал преглътна тежко, докато наблюдаваше все по-нарастващата групичка от зверове пред себе си – немарливи фотографи с фотоапарати във всякакви размери и форми пред импровизираната сцена, която бяха изградили, както и ордата от журналисти, които седяха зад тях на столове в редици. Кристер Холтедал вдигна колебливо чашата си с вода, която стоеше на масата пред него, но веднага я остави обратно. Ръката му осезаемо трепереше. Мнозина от фотографите насочиха моментално обективите си към него и Холтедал отново преглътна, без да може да навлажни пресъхналата си уста. "Може би ще припадна? – помисли си той. – Ами ако припадна, докато си седя тук?" Той хвърли бърз поглед встрани.

Вдясно от него седеше министърът на външните работи Уле Юхан Баке, а отляво – държавният секретар Фритьоф Мьоселв. От лявата страна на Мьоселв седеше шефът на информационния отдел към Министерството на развитието, Кристен Хенриксен, с последното издание на "Бизнесът днес" пред себе си. Броят от събота, в който цялата първа страница и шестнайсет страници вътре бяха посветени на случая. Не бяха имали никакъв друг избор, освен да свикат пресконференция още същия следобед.

И сега те стояха пред групичка от зверове, в този съботен следобед, докато повечето хора отмятаха пазаруването за уикенда и се готвеха за една спокойна вечер в горещото лятно време.

Холтедал срещна погледа на своя държавен секретар. Той никога преди не беше виждал Фритьоф такъв – с толкова пребледняло и изопнато лице и отпуснати рамене. Беше огледален образ на това как Холтедал се чувстваше.

Министърът на външните работи Уле Юхан Баке се прокашля на микрофона, който стоеше на масата пред него. Кашлицата се чу неочаквано силно и металически през високоговорителите .