Драконът

– Но този Жаклин – възрази министър Холтедал – той не обели и думичка по време на целия съдебен процес. – И той изръкомаха с ръце. – Какво? Не разбирам..?

Жената от преддверието влезе и донесе три чаши и прозрачен термос с кафе, които остави на масата. След това отново излезе.

– Има логика да е мълчал – заключи Ферен. – Моят проблем, или по-точно нашият, е, че нямаме контрол нито върху това, което той знае, нито върху това, което е известно на асистентката ми. Да не говорим, ако напук на очакваното използват документацията. Те по-рано са имали... близка връзка.

– Според мен драматизираш – усъмни се министър Холтедал. – Твоята секретарка може да е имала много други добри причини да пътува – той леко вдигна рамене. – Какво знам всъщност. А и този Жаклин е трябвало да бъде пуснат на свобода по това време, знаем го отдавна.

Държавният секретар силно кимна с глава, така че непокорните му светли къдрици се раздвижиха.

– Разбирам към какво се стремиш – рече той на Ферен.

За миг министърът изглеждаше объркан, преместваше поглед от единия към другия, после и той кимна съучастнически.

– Разбирам – заяви той и сгъна ръце под брадичката си.

– Ами да, това е, за което вие си мислите.

Държавният секретар за първи път, откакто бе започнала срещата, махна лакти от масата и стана.

– Има някои въпроси, по които не бихме искали да знаем твърде много.

– Наясно съм с това – отговори Ферен.

– Вие не бяхте ли много близки... Ти и той... Йоаким Жаклин?

– Всички, които участват и допринасят в борбата с бедността, стават мои приятели, някои от тях – най-близките ми.

– Но не и когато се възползват от това за свое облагодетелстване – допълни министърът.

– Точно.

Държавният секретар хвърли бърз поглед към ръчния си часовник и измърмори нещо на шефа си. Министърът на развитието се хвана здраво за ръба на масата, така че само палците му се показваха. Срещата бе приключила.

– Това би могло да се превърне в проблем – уведоми ги Ферен. – Доколкото разбирам, вие го виждате по същия начин като мен. Трябва да поговорим още. Разрешение в Дарфур е следващото нещо.

Министърът на развитието погледна шокиран към Ферен.

– Нали нямаш предвид...?

– Отделни поставени в центъра личности са чули неща, възникват слухове.

– Нали не говориш за повторение на операция "Дракон"?

Държавният секретар Фритьоф Мьоселв се взираше със своя вълчи поглед във Ферен, сякаш последният се готвеше да атакува.

– Да се надяваме, че ще го избегнем – заяви Ферен.

– Ти си на наша страна, Арве, нали? – попита министърът. – На наша страна ли си?

– Естествено, че съм на ваша страна – увери го Ферен и стана, докато се придържаше с една ръка за кръста.

23.

Йоаким си беше намерил открит безжичен интернет, без парола наблизо и разчиташе, че никой не проследява новозакупения компютър и имейл адреса му в "Хотмейл", който той току-що си беше направил. Освен това нямаше да е проблем, ако това, което той се канеше да направи сега, бъде разкрито.

Отписа се от защитената с парола мрежа, която идваше от апартамента, свърза се с открита мрежа и изпрати кратък имейл до журналистката във вестник "Драмен" Ингер Холмсбю. Питаше я дали могат да се срещнат в "Хард Рок Кафе" на улица "Карл Юхан" в 20:00 часа същия ден. Молеше я да се свърже с него, в случай, че не ѝ е удобно. Ако не, щяха да се видят там.

Разясненията, които бе проверил за нея досега, показваха, че тя беше тази, за която се представяше и вероятно бе "чиста". Тя беше неомъжена, нямаше деца и живееше в апартамент в Драмен. Както телефонът, така и адресът ѝ бяха официално достъпни. Изчисленията от миналата година показваха, че доходите ѝ бяха на нула, а нетният ѝ приход възлизаше на 270000. Статиите, които бе написала, се простираха широко – предимно материал по въпроси извън страната, някои коментарни статии и множество за норвежката помощ. Нищо спорно, доколкото той виждаше. В Интернет той откри също и че за известно време тя бе работила като пресаташе в посолството на Судан. Но това беше преди десет години.

След това мъжът се обади на бракоразводната си адвокатка, Лисбет Дал и я попита дали имаше нещо ново във връзка с Хенрик. Тя отговори бързо и кратко, сякаш беше заета с нещо, което не можеше да чака.

– Засега няма напредък – отсече тя – и не си създавай прибързани надежди кога ще можеш да се срещнеш с Хенрик. Освен това ще те предупредя добре да не опитваш да търсиш сина си без знанието и волята на бившата ти съпруга. Дори за миг не си го помисляй, Йоаким. Това само би могло да влоши положението. Слушай ме. – След това тя затвори.

Йоаким беше толкова разстроен от краткия и обезверяващ разговор, че имаше нужда да се поразходи. И как по дяволите тя бе разбрала, че той обмисляше да го причака пред входа на училището? Тя естествено нямаше как да знае, само предполагаше.

Облече си спортен екип и пое в посока към парка "Фрогне". Но беше все още превъзбуден, когато се върна, прокълнат от всички препятствия, които Анжелика бе успяла да постави на пътя му.

24.

Звънна се. След това Мартин чу майка му да вика:

– Андреас е. Да го пусна ли вътре?