Драконът

– Погледни насам – каза Андреас и отвори пазарската торба, така че Файте-Йон да види. И тримата надникнаха вътре.

Забелязаха, че Файте-Йон не можеше да свали усмивката от лицето си, когато видя колко много имаше в торбата.

Мартин го потупа по големия му широк гръб.

– Добре изглежда, ти как мислиш?

Мартин и Андреас тайно се засмяха един на друг и последваха Файте-Йон до стаята му.

Там беше разхвърляно, много по-разхвърляно, отколкото у Мартин или Андреас. Но по някакъв начин и доста уютно – с купища възглавнички и табуретки пред телевизора, така че човек можеше спокойно да се излегне пред огромния екран.

Андреас се хвърли върху възглавничките, завъртя се по гръб и сгъна ръце зад тила си.

– Честна дума. Обожавам да лежа така – призна си той.

Другите двама също се разположиха на пода. Мартин отвори найлоновия плик и всеки грабна по една безалкохолна напитка и по един шоколад.

Файте-Йон задъвка. Като че ли едва сега се появи малко цвят по бледите му бузи. Изглеждаше доволен.

Изведнъж Мартин се надигна и погледна към часовника.

– По дяволите – обърна се той към Файте-Йон. – Ти имаш "Уърлд ъв Уоркрафт"[24], нали?

Файте-Йон бавно кимна и с уплашени очи се озърна към Мартин.

– Трябва да организирам нападение, мамка му, иначе останалите страшно ще ми се разсърдят. Може ли да използвам компютъра ти? Много ми трябва! Моля те!

Файте-Йон предъвка.

– Не е ли направо жестоко? – възхити се Андреас. – Тук можем да си почиваме колкото искаме, да ядем лакомства, да гледаме разни неща и всякакви такива. Вижте само – той отвори плика, – има още купища.

Файте-Йон преглътна и погледна към Андреас.

– Бъди добър, Йон – помоли Андреас. – Позволи на Мартин да използва компютъра ти.

48.

- Джо?

– Здрасти. – Йоаким спря на тротоара с новия мобилен телефон на ухо. Номерът беше непознат и съдържаше числото "24". Гласът беше толкова нисък, че той едва успяваше да я чуе.

Хора минаваха покрай него и в двете посоки. Той се огледа.

– Трябва да се срещнем – заяви тя.

Йоаким продължи по улица "Карл Юхан".

– Да. Добре. – Носеше в джоба си фалшивите паспорти и се беше запътил към центъра на Осло.

– Подслушват ли ни?

Йоаким пробяга с поглед, докато се движеше бързо в потока от хора по оживената улица. Беше станало значително по-хладно и ръмеше.

– Може би. Не знам.

Йоаким погледна учудено към мъжа, който се задаваше срещу него на около двайсет метра отпред. Той беше вдигнал ръка за поздрав и се усмихваше. Йоаким затвори очи за момент, спомни си мъжа. По-рано го беше срещал – офицер от Норад, от времето в "Ханза файненшъл партнърс". Йоаким кимна бързо и след това погледна в друга посока, все още с телефона, притиснат до ухото си. Но офицерът от Норад се приближи, застана точно пред него и положи ръка върху рамото му. Усмивка озаряваше цялото му лице.

Йоаким поклати глава, показа му мобилния телефон, заобиколи го и продължи.

– Джо, там ли си? Какво става?

– Трябва да бъдем кратки. – Той не се обърна. Само продължи забързано сред масите от хора с все по-усилващ се пулс.

– Джо, чуй ме! "Радисън САС Скандинавия хотел". – Тя го изрече бавно и отчетливо.

– "Радисън САС Скандинавия Хотел" – повтори той.

– Регистрирай се там.

След това чу кликване и тя изчезна.

49.

 Трюлс Викен си донесе трета чаша чай за деня и след това се върна на продълговатото си бюро с два големи и удобни кожени въртящи се стола пред него.

Върху масата имаше седем монитора – четири събрани около единия стол, три около другия със съответния брой клавиатури към тях. Така беше най-практично. Когато провеждаше по-големи задачи и проучвания, можеше да наблюдава напредъка на машините, които изпълняваха зададените им операции, докато работеше по други задания на някой от останалите компютри. През годината той се беше снабдил с хардуер с капацитет, който спокойно би могъл да се сравни със средно голяма застрахователна компания.

Този следобед кипеше дейност по едната групичка от четири плоски екрана. Единият от екраните визуализираше акциите, отбелязани в Осло Бьош[25], друг показваше списък от акции със съответните антикризисни и стокови курсове. Последните два екрана търсеха в YouTube с алгоритъм, който той беше създал въз основа на предишните две видеота. Сега те бяха премахнати, но той ги беше запазил, преди да изчезнат. Продължи търсенето ден и нощ.. Изскочеше ли ново от същия източник, той щеше пръв да го открие.

Трюлс остави чашата за чай между две от клавиатурите и тежко потъна във въртящия се стол. Нямаше представа какъв беше броят на чашите с горещ чай с обичайните четири чаени лъжички захар, които си бяха проправили път до клавиатурите. Затова той имаше цяла кутия с резервни клавиатури, която се намираше под бюрото.

Хвърли поглед първо към двата екрана с информация за акциите и забеляза, че денят на борсата беше лош за него. Три антикризисни курса, бяха спрени с обща загуба от трийсет и четири хиляди. Простена, дръпна си глътка от чая, този път го остави внимателно настрана и се загледа към другите два екрана.