Драконът

– Не. А... Не знам дали изобщо ще вложат някакви особени ресурси, за да го открият. Както представителят на агенция "Полицейска сигурност" каза: "Мъжът е излежал своето наказание и досега не е показал с нищо, че разполага с укрити средства."

Холтедал се загледа замислено пред себе си.

– А видеата?

– Там има развитие. И именно това е, което тревожи...

Холтедал спря и се втренчи нервно в държавния секретар.

– Да?

Фритьоф Мьоселв също се спря. Стояха лице в лице.

– Малко е сложно, но ще се заема да ти го обясня стъпка по стъпка. Едно 15-годишно момче преживява нощ, в която двама души нахлуват с взлом в стаята му. Те се опитали да го заставят да им разкаже за някакви видеа, които трябва да е качил в YouTube...

– Не е истина.

– Сега идва и по-лошото. Двамата влезли с взлом са взели със себе си хард диска, когато са изчезнали, така че не можем да го инспектираме. – На челото на Фритьоф Мьоселв се появи бръчка от тревога и той премигна бързо няколко пъти. – Междувременно разследването показва, че въпросното момче по всяка вероятност няма общо с видеото, а един от приятелите му го е качил – от неговия компютър, без първият да е бил уведомен за това. Той най-вероятно е бил нещо като жертва на малтретиране.

Фритьоф Мьоселв за момент задържа устата си затворена, докато един мъж със златен ретрийвър на каишка премина покрай тях.

– Другото момче, което може да е направило тази лудория или лоша шега, или каквото е там, е било изслушано от полицията. Но той мълчи и се страхува. Междувременно полицаите са сложили ръка на компютъра му. На път са да проверят съдържанието на този компютър, докато ние седим и си говорим.

Холтедал се канеше да се обърне, за да си върви. Замръзваше. Но държавният секретар го спря, като го хвана за ръката.

– Утре ще разберем дали видеата идват от компютъра на това момче. Но двамата, които са проникнали в дома на тази жертва на малтретиране, също са задържани. Слушаш ли ме, Кристер?

Холтедал погледна раздразнено държавния секретар.

– Слушам те.

– Те знаят кой е влязъл с взлом и са изслушали първото момче.

– Да, ѝ?

– Били са двама суданци.

– Не ми казвай, че...

– Напротив. Малка примка може да се нахлузи около вратовете ни, Кристер. А и някой може да се опита да я затегне. Принудени сме да направим нещо.

76.

 Далайла и Йоаким си взеха по душ, след като бяха делили спалните. Хенрик и Йоаким спаха в отделни легла в едната спалня, а Далайла прекара нощта на двойното легло в другата спалня. След това отвориха всички прозорци в апартамента.

Хенрик не искаше да се къпе нито под душа, нито във ваната. Приблизително от момента, в който се настаниха в жилището, той беше седял с дистанционно в ръката пред големия плосък екран в едно оградено място във всекидневната.

Седеше там, докато Йоаким се къпеше и сменяше ризата си, все още седеше там, когато Йоаким се прибра от разходка, по време на която беше открил магазин за хранителни стоки и беше купил три торби с покупки.

Докато Йоаким подреждаше покупките, чу Далайла да използва сешоара за коса в банята. Когато приключи, прегледа шкафовете в кухнята, за да се ориентира. Отвори кенче кока-кола, сложи две сладки със стафиди в една купа и ги занесе във всекидневната.

Хенрик седеше с гръб. Йоаким все още носеше сакото. Раницата седеше до момчето през последните няколко часа. Музикално видео с една пълзяща Бионсе блещукаше от екрана. Звукът беше едва доловим.

Йоаким отиде при Хенрик и седна при него. Остави шишето и подноса на пода пред него.

– Помислих си, че на теб ти се... – Млъкна, когато видя изражението на детето. Следи от засъхнали сълзи, течащ нос, червени, подпухнали очи.

Хенрик не гледаше в екрана. Мислите му бяха на съвсем различно място.

– Ей, не... – Йоаким обгърна раменете му с ръка.

Реакцията беше напълно неочаквана. Хенрик се хвърли, почти сякаш Йоаким го беше залял с много вряла вода. Момчето веднага започна да рита с крака шишето и подноса, а сладките се разхвърчаха към стената. Таблата се разби на парченца, когато се удари в крачетата на стоманения статив, върху който стоеше плоският екран. А напитката протече по паркета.

Йоаким първо го погледна изненадано, след това шокирано и накрая нещо просто се случи – той не успя да го предотврати. То просто изригна. Йоаким бързо се изправи и се втренчи в мъничкото телце пред себе си, което все още риташе и махаше с ръце около себе си.

Йоаким се наведе напред, хвана го здраво за коленете и започна да го тегли към дивана. Засили го нататък, надвеси се над него и го стисна за лицето.

– Престани веднага! – изкрещя той, докато държеше лицето му между дланите си. – Това минава всякакви граници. А сега ще се стегнеш, Хенрик! Не мога да търпя подобно поведение, разбираш ли?

Хенрик демонстративно затвори отново очи, докато с присвито сърце се мъчеше да махне ръцете на Йоаким от себе си.

– Повече такива неща не искам да виждам! Търпението ми вече се изчерпа! Разбираш ли какво ти казвам?